Определение № 552 от 06.10.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Бургас, 06.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20212100600720 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243 ал.7 и ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на Н.Б. Б. и С. Б. АЛ. против определение № 386 от 11.06.2021г., постановено по НЧД № 2209/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, с което на основание чл.243 ал.5 от НПК е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на горепосочените срещу постановление на прокурор от Районна прокуратураБургас от 19.04.2021г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 684/2019г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Бургас, пор. № (ДП) 2454/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено за извършено престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

В жалбата се съдържат общи оплаквания срещу действията, респ. бездействията на различни институции във връзка с възникналия между жалбоподателите и М.К. спор.

Оспорват се изводите на районния съд, че последните не притежавали качеството на пострадали от престъпление, тъй като липсвал правен спор. Твърди се, че жалбоподателите изпитвали страдание от действията на К., което ги определяло именно като пострадали от деянието. Необоснован бил направеният от наблюдаващия досъдебното производство прокурор извод, че между наследниците (Б., А. и К.) имало устна договорка как да бъде използван съсобственият имот, и на К. било осигурено право да използва конкретна част от този имот, в който тя оставила за съхранение дървата си за зимата и там отглеждала кучето си. Във въззивната жалба се настоява К. да премести казаните дърва и куче на предишното им място, тъй като това била волята на мнозинството наследници.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, атакуваното определение и материалите по Досъдебно производство № 684/2019г. по описа на Второ РУ-гр.Бургас, установи следното:

1

Досъдебното производство е образувано на 10.10.2019г. по реда на чл.212 ал.1 от НПК - с постановление на прокурор при РП-Бургас, за това, че на неустановена точно дата в гр.

Бургас, кв. „***“, ул. „***“ № *** самоволно, не по установения начин, осъществил едно свое действително или предполагаемо право - престъпление по чл.323 ал.1 от НК. В хода на разследването са разпитани свидетели, изискани са справки от различни институции и е събран значителен обем от писмени доказателства, имащи отношение към недвижимия имот на съсобствениците. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

След като извършил всички възможни и необходими според него действия по разследването, прокурорът приел, че между сестрите Н. Б., С.А. и М.К. липсвал висящ спор относно собствеността или използването на конкретния имот. Не били обособени отделни части от него, а имотът се използвал общо. Уговорките между тях били устни, като свид. К. използвала онази част от имота, която именно била посочена от останалите съсобственици. В заключение прокурорът направил извод, че деянието не съставлявало престъпление.

Прекратителното постановление било обект на проверка от Районен съд Бургас, който приел изводите на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл.323 ал.1 от НК, а предвид отсъствието на правен спор между страните, намерил жалбата на свидетелите Б. и А. срещу казаното постановление за недопустима и оставил същата без разглеждане.

Настоящият състав изцяло споделя направените от първоинстанционния съд заключения.

Принципните положения относно допустимостта на жалбата, изложени в атакуваното определение, са коректни. Районният съд е обобщил разнопосочната практиката на съдилищата по отношение наличието или респ. липсата на пострадал (по смисъла на чл.74 от НПК) от престъплението по чл.323 ал.1 от НК, с оглед възможността на тази процесуална фигура да обжалва на основание чл.243 ал.4 от НПК постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство. В настоящия случай жалбоподателите твърдят, че обладават именно това качество - пострадали от престъплението, поради което считат себе си за активно легитимирани да искат отмяна на прокурорския акт.

В действителност, както правилно е посочил проверяваният съд, систематичното място на престъплението по чл.323 ал.1 от НК – в глава Глава десета „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, не предполага наличието на пострадал. Проверяващият съд обаче споделя разбирането, че за да се отговори на този спорен в практиката и теорията въпрос, следва да се изхожда от всички съпътстващи деянието, обстоятелства – кой е конкретният, непосредствен обект на престъплението, в какво се изразяват изпълнителното деяние и последиците от него (било то съставомерни или не), т.е. настъпило ли е отрицателно изменение в личната сфера на даден субект и др.

Освен защита на обществените отношения, свързани с установения в обществото ред (нормативно предвиден) за разрешаване на правни спорове между отделните лица (физически или юридически), несъмнено като допълнителен обект на защита от нормата на чл.323 от НК, предвид естеството на изпълнителното деяние, посочено в нея, се откроява и 2 защитата на личните права и интереси на отделните граждани. Осъществяването на „едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право“, неминуемо включва в себе си принудителна, нежелана намеса в правната сфера (било то материална или не) на конкретен правен субект, в резултат на което последният бива увреден. При наличие на причинно-следствена връзка между поведението (престъпно) на дееца и настъпилите увреждания за конкретно лице, независимо, че тези последици (вреди) не са включени в състава на престъплението по чл.323 от НК, изхождайки от постулатите в Постановление № 9 от 25.XII.1961 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7/87 г., със сигурност може да се заключи, че именно това увредено лице отговаря на формулировката, дадена в чл.74 от НПК относно пострадал от престъпление. Поради изложеното въззивният съд счита, че в принципен план, при тези деяния е възможно да възникне процесуалната фигура на пострадалия, и той следва да се ползва от всички, предвидени в процесуалния наказателен закон, права, включително и от тези по чл.243, ал.4 от НПК – да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Въпреки всичко посочено дотук, в настоящия случай коментираната процесуална фигура не е възникнала, тъй като по делото не е установено извършването на каквито и да било престъпни деяния. Правилен е възприетият от районния съд извод за липса на правен спор между сестрите Б., А. и К.. След смъртта на баща им, те получили в наследство парцел ведно с изградените в него постройки, с изключение на съответните части от тези имоти, които вече са били тяхна собственост, като за използването на имота, т.е. на общата за наследниците вещ, в частност двора, не е било взето решение по съответния ред. В действителност от доказателствата по делото се установява, че между трите сестри е имало някакви уговорки в този смисъл, или поне са били правени опити за постигането на такива, но до окончателно съгласие за разпределение ползването на съсобствената вещ не се е стигнало предвид разразилите се между тях спорове и конфликти, както самите те посочват, докато са обсъждали този въпрос. По делото не са налице никакви доказателства, чрез които да се установи реалното разпределение на ползването на имота, което на практика може да се осъществи по един от посочените в нормата на чл.32 от Закона за собствеността начини – чрез договор между съсобствениците, по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, или с решение на съда по ал.2 на същия член. Всеки от наследниците си е служил с вещта съобразно нейното предназначение (чл.31 от ЗС) и доколкото е видно - всеки от тях е извършвал съответните промени, размествания, подобрения и т.н. (поставяне на надуваеми басейни и батути, изграждане на навеси и др.), които останалите страни са допускали, макар за някои от тези действия да е имало конкретни оплаквания към съответните институции. В конкретния случай, свид. К. е преместила кучешката колиба и дървата за огрев от едно място в двора (северната част), което е било използвано за тази цел, на друго – в източната част, а това действие не се е понравило на останалите съсобственици. Субективното негативно отношение на Б. и А. към К. и извършените от нея действия обаче, не придават на деянието престъпен характер. След като не е налице имуществен спор между страните относно правото на свид. К. да използва 3 имота, не е налице и спор относно собствеността върху общата вещ, и както беше посочено – не са налице данни за разпределение на ползването на имота, то стореното от свид. К., предмет на разследване по досъдебното производство, а също и предмет на въззивната жалба, не изпълва състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК. Същата не е осъществила самоволно, не по установения от закона ред, оспорвано от другиго свое действително право, поради което изводът на прокурора, възприет от районния съд, е правилен, обоснован и законосъобразен.

Изложеното изисква определението на районния съд да бъде изцяло потвърдено, поради което на основание чл.243 ал.8 от НПК, Окръжен съд-Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 386 от 11.06.2021г., постановено по НЧД № 2209/2021г. по описа на Районен съд-Бургас, с което на основание чл.243 ал.6 т.1 от НПК е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас от 19.04.2021г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 684/2019г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Бургас, пор. № 2454/2019г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, образувано и водено за престъпление по чл.323 ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4