Решение № 1321 от 09.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1321 гр. Варна, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100502208 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е образувано след решение № 547/02.10.2025г. по гр. д. № 3903/2024г. на ВКС, Четвърто ГО, с което е отменено решение № 743/02.07.2024г. по в. гр. д.

№ 527/2024г. на ВОС в частта, в която е оставена без уважение молба с вх. № 14144/04.06.2024 г. от Д. Д. С. с ЕГН **********, в частта с искане за допълване на решение № 462/26.04.2024г. по в.гр.д. № 527/2024 г. по описа на ВОС, на осн. чл. 250 от ГПК. Делото е върнато на ВОС за ново разглеждане с указания друг въззивен състав да се произнесе в тази част на молбата, с която е искано да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка в решение № 462/26.04.2024г. по в. гр. д. № 527/2024 г. по описа на ВОС, като това следва да се извърши по реда на чл. 247 от ГПК. Указано е също ВОС да вземе служебно отношение дали е допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение № 462/26.04.2024г. по в. гр. д. № 527/2024 г. по описа на ВОС и по отношение на главницата в размер на 2000.00 лв.

С определение № 5113/12.11.2025 г. настоящият състав е открил служебно производство за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 462/26.04.2024 г. по в. гр. дело № 527/2024 г. по описа на ВОС, изразяваща се в липса на диспозитив, с който потвърждава решение № 3333/18.10.2023 г., поправено с решение № 425/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15002/2022 г. на ВРС, в частта, в която е осъдена ПРБ да плати на Д. Д. С. сумата в размер на 2000.00 лв., представляващи обезщетение за причинени му неимуществени вреди, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за което са формирани мотиви.

В предоставения от съда срок не са постъпили становища от страните относно служебно откритото производство за поправка на горната допусната очевидна фактическа грешка.

1

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С молба с вх. № 14144/04.06.2024 г. от Д. Д. С. ЕГН ********** , чрез адв. Ю. Г. е поискал отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 462/26.04.2024 г. по в. гр. дело № 527/2024 г. по описа на ВОС. В молбата се твърди, че съдът е формирал мотиви за основателност на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД върху присъдената главница от 2000.00 лв., но не е изразил волята си в диспозитива на решението. Поискал е да се поправи по реда на чл. 247 от ГПК допуснатата в решението очевидна фактическа грешка, като му се присъди освен главницата и дължимата към нея лихва за поискания в исковата молба период, както са присъдени от районния съд, но върху намалената от въззивния съд главница.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В решение № 462 от 26.04.2024 г. по в. гр. дело № 527/2024 г. по описа на ВОС е посочено, че производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 30113/08.12.2023 г. на Прокуратурата на РБългария против решение № 3333/18.10.2023 г. по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 425/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, в частта, с която е осъдена да заплати на Д. Д. С., както следва: сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ и сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по НОХД № 4539/2020г. по описа на ВРС, както и сумата от 42.23 лева, представляваща мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение, начислено за периода от 09.05.2022 г. до 14.11.2022 г., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на неимуществените вреди, в мотивите си ВОС е приел, че за тях следва да се определи обезщетение в размер на 2 000 лева, основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД върху присъдената главница от 2 000 лева, като обжалваното решение следва да бъде частично отменено за разликата над сумата от 2000 лева до присъдения от ВРС размер от 10 000 лева. За разликата над сумата от 10 000 лева до пълния размер на претенцията от 15 000 лева, решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В диспозитива на решение № 462 от 26.04.2024 г. по в. гр. дело № 527/2024 г. по описа на ВОС, въззивният съд е постановил, че отменя решение № 3333/18.10.2023 г. по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 425/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Д.

2

С., ЕГН ********** сумата за разликата над 2 000 /две хиляди/ лева до присъдения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал.

3, във вр. ал. 1 от НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна , на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и в частта за разноските, като вместо него е постановил, че отхвърля иска на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко Панчелиев“ № 34 против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 2 000 /две хиляди/ лева до размера от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал.

3, във вр. ал. 1 от НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като неоснователен; потвърдил е решение № 3333/18.10.2023 г. по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 425/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Д.

С., ЕГН **********, с адрес: с. Тополи, ул. „Райко Панчелиев“ № 34, както следва: сумата от 800 /осемстотин/ лева за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд –Варна и сумата от 42.22 /четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение, начислено за периода от 09.05.2022 г. до 14.11.2022 г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, както и, че решението в останалата необжалвана част е влязло в законна сила.

От исковата молба на Д. Д. Стоянов (листи 1-10 от гр. дело № 15002/2022 г. на ВРС) е видно, че е предявил няколко иска, сред които е иск против Прокуратурата на Република България за осъждане ответника да заплати, както следва: сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 09.05.2022 г. – датата на влизане в сила на решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, до окончателното изплащане на задължението.

3

По така предявения от Д. Д. Стоянов иск за обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава, с решение № 3333/18.10.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 425/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, районният съд е постановил, че осъжда, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД ПРБ да плати на Д. Д. С. сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 09.05.2022г., като отхвърля иска за разликата от уважения размер от 10 000 лева за главницата до предявения размер от 15000 лева.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Разглежданото решение на ВОС е валидно и допустимо.

Явна фактическа грешка е налице при всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява пропускането да се отрази в диспозитива на решението формираната в мотивите воля на съда, като например произнасянето по отхвърлената част на иска или потвърдената такава по един от исковете, по солидарния характер на осъждането, по акцесорната на главната претенция и т. н. За разлика от това, непълно ще е решението, когато изобщо липсва формирана воля на съда по част от спорния предмет на делото.

Законодателно уредената отговорност на длъжника при неизпълнение на парично задължение по чл. 86, ал.1 ЗЗД е съизмерима със законната лихва от датата на забавата.

Обезщетението за забава в размер на законната лихва става част от дълга при неплащане на главницата. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. дължи обезщетение за забава още от датата на причиняване на вредата, както е поискано от страната по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

По арг. на чл. 214, ал. 2 от ГПК, обжалването на осъдително решение в частта относно уважена главна парична искова претенция поставя във висящност решението и в частта относно присъдено обезщетение в размер на законна лихва, на осн. чл. 86 от ЗЗД, както е разяснил ВКС в решението си № 547/02.10.2025г. по гр.д. № 3903/2024г. За тазинеопределена по размер законна лихва се приема, че е акцесорна на главното вземане и го следва, като законна негова последица. Поради това в трайно установената практика на съдилищата e възприето, че пропускът на съда да се произнесе по претенцията за законна лихва, а е налице произнасяне по главното парично вземане, представлява очевидна фактическа грешка.

В случая се касае за допусната очевидна фактическа грешка в решение № 462 от 26.04.2024 г. по в. гр. дело № 527/2024 г. по описа на ВОС, като въззивният съд не е изразил изцяло формираната от него воля по спорния предмет.