Решение № 459 от 11.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Стара Загора, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530100204 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД /осъдителен иск за връщане на дадено без основание/ за заплащане на сумата от 1393,75 евро представляваща заплатена/надплатена сума над чистата главница по недействителен договор за потребителски кредит № *****/****** г. /искане *****/.

Ищецът И. Д. твърди, че между него и „Стик-Кредит“ АД бил сключен Договор за кредит от ****** г. с главница 485,73 евро и период от 24 месеца.

На 15.01.2026 г. ищецът е упражнил правата си по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК като е отправил искане към кредитора да му бъде предоставено извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем.

Ответното дружество е изпратило извлечение, от което били видни претендираните от ищеца суми. В случая ответното дружество признавало, че ищецът е заплатил до момента сума в общ размер на 1879,48 евро и претендира допълнителни 1749,46 евро по процесния кредит. Вярва, че в договора за кредит кредиторът е включил клауза с която ищецът се задължавал да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от 1 услугите на т.нар. „бързи кредити“, а именно – банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия. В резултат, при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислява неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка е по същество скрита възнаградителна лихва. Вярва, че тази конструкция за оскъпяване на потребителски кредит чрез скрити лихви, именувани като неустойки за да не бъдат включени в ГПР е служебно известна на съда, както и фактът, че същата била нищожна поради протИ.речието й с добрите нрави. Счита, че сумата от 1393,75 евро от общо платените 1879,48 евро е платена при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди „СтикКредит“ АД, да заплати на И. Д. Д. платените при изначална липса на основание 1393,75 евро предвид недействителността на сключения между тях Договор за кредит № *****, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, като заема становище за неоснователност на иска. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри - главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по реда на който е сключен процесния договор. Договорът бил сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.

Процесният договор отговарял напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит. Не била налице недействителност по смисъла на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно било посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл.

19, ал. 1 ЗПК компоненти. В чл. 28 от Общите условия към договора, които са предоставени преди усвояване на потребителския кредит, изрично били посочени начина на изчисляване на ГПР, както и всички разходи и начина, по който се включват в ГПР и конкретните основни и допълнителни допускания за съответния продукт. При нормативно определен лимит на ГПР към датата 2 на сключване на договора от 57,10% и ГПР определен в процесния договор в размер на 42,58%, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорената неустойка не е и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че било изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР бил сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на потребителя услуга. Именно поради това законодателят е установил императивното задължение за институциите, предоставящи заеми и кредити по занаят да посочват сбора и компонентите на ГПР. Съгласно чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО „За целите на изчисляването на годишния процент на разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна, обслужвала неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по сключения договор. Нещо повече, в настоящия случай, освен че неустойката била дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, начинът на начисляването й, както и периодът, за който се дължала били ясно описани в договора. По този начин и двете страни били напълно наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Предвид изложеното, разходите по кредита и неустойката не бивало да се смесват като понятия.

Разходите, които се включвали в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора, само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си и само за периода от срока на договора, в който кредитът не е обезпечен. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Начинът на формиране на размера на неустойката бил ясно описан в договора и изцяло в полза на потребителя същата била разсрочена на вноски, които можел да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.

Обстоятелството, че тя се дължала само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение било посочено изрично и в плана за погасяване, като в 6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана било посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на 3 задължението за предоставяне на обезпечение по кредита и само за периода, в който кредитът не бил обезпечен. В същия този погасителен план със знак „**“ изрично било посочено, че ако кредитополучателят предостави обезпечение, сумата ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция. Твърденията на ищеца, че уговорената неустойка между страните била скрита лихва, били неоснователни. Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране била съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните.

Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Освен това, страните се договорили, че неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично било уговорено правото на потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение неустойката спира да се начислява. Не на последно място, следва да се отбележи, че условията за предоставяне на обезпечение били напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представляват трудност за кредитополучателя. Така например, изискванията за поръчител били: да е лице над 21 г. възраст, с действащо трудово правоотношение през последните 12 месеца, осигурителния му доход да е 1500 лева, да не е поръчител на други лица и за него да не са налице вписани в ЦКР просрочия по договори за кредит. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Сключването на множество договори за кредит оборвало твърденията на ищеца за недобросъвестност от страна на ответното дружество, протИ.речие с добрите нрави на процесната уговорка и нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях става ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам е инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им. По този начин страните равноправно и в синхрон с принципите свобода на договаряне и справедлИ.ст 4 са уговорили неустоечната клауза.

По отношение на осъдителния иск - от неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следвала и неоснователност на иска за връщане на даденото по договора, който представя с настоящия отговор. Не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора. Моли за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище от 30.03.2026 г., чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба чрез процесуален представител по хода на делото и по съществото на спора.