Решение № 865 от 28.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110202015 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. Н. А. от гр.Опака, обл.Търговище, срещу Наказателно постановление № 24-0439-000537/14.05.2024г. на началник РУ в ОДМВР-Варна, Трето РУ -Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните правила. Заявява, че не е разбрал извършването на какво нарушение му е вменено, тъй като е налице неяснота каква опасност и каква пречка са възникнали в резултат от поведението му. Отрича да е управлявал автомобила си на датата, посочена в НП, тъй като е паркирал превозното средство на предходната дата. Изтъква, че не е наясно на какви доказателства се основава административнонаказателното обвинение. Твърди и че е паркирал на обикновен паркинг и следователно не е извършил административно нарушение. Оспорва надлежното определяне на санкционната разпоредба.

С молба от 21.05.2024г. жалбоподателят е направил искане да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство, тъй като няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение, но желае да 1 има защитник и намира, че интересите на правосъдието изискват това. В тази връзка съдът съобрази изложеното становище в Определение № 3533 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2510/2018 г., V о ., че прилагането на служебното начало в съдебния административен процес не изключва възможността на страните да бъде предоставена правна помощ и не е основание да бъде отказана такава. Ползата за жалбоподателя от осигуряването на адвокатско представителство се състои в очакваната пълноценна и адекватна процесуална защита на позицията му пред съда.

Предвид представените доказателства за липсата на достатъчно финансови средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, съдът намери молбата за основателна и с разпореждане от 28.05.2024г. на жалбоподателя е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Депозира писмена молба с искане за отвод на съда, тъй като в разпореждането за насрочване издателят на фиша „В. С.“ бил посочен с три имена, от което А. е заключил, че съдът си служи с информация извън делото.

В съдебно заседание служебно назначеният процесуален представител-адв.Д. П., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Изразява становище за неоснователност на искането за отвод на съда.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

След съобразяване на основанието, въз основа на което е поискан отвод за съда, искането е отхвърлено, като съображенията за това са изложени в съдебно заседание. Поради това е даден ход на делото и след приключване на съдебно следствие същото е обявено за решаване.

С писмена молба от 13.06.2024г. жалбоподателят е направил ново искане за отвод на съдията-докладчик. Посочените в молбата твърдения са неясни и неконкретни, поради което и не са налице основания същата да бъде уважена, а следва съдът да се произнесе с решение по съществото на спора.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: На 07.04.2024г. жалбоподателят паркирал лек автомобил марка “Рено Меган Сценик” с ДК№ В 9339 РМ на пътното платно до ОУ „Антон Страшимиров“ в гр.Варна, ж.к. „Младост“, в посока 2 бл.113. Автомобилът бил собственост на неговия син- Н. А. Н.. Около 01,15ч. на посочената дата превозното средство било забелязано от св.В. Б. С.командир на отделение към Трето РУ при ОДМВР-Варна, който установил, че автомобилът е паркиран на лентата за движение на двупосочна улица и счел, че пречи на преминаването на останалите превозни средства. На свидетеля било известно, че има подадени жалби, че паркирани на това място автомобили пречат на движението. Във връзка с тези констатации на същата дата свидетелят издал фиш за налагане на глоба в отсъствие на нарушителя на собственика на автомобила-Н. Н., за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

След получаване на уведомлението за това, на 15.04.24г. Н. депозирал декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че на посочените във фиша дата и час автомобилът е управляван от неговия баща. От своя страна на същата дата жалбоподателят подал декларация, в която заявил, че на 07.04.2024г. около 01,15ч. автомобилът е управляван от него. В резултат на това фишът бил анулиран, а на 15.04.2024г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на А. за това, че е паркирал процесния лек автомобил на посоченото място, с което създава опасност или е пречка за движението. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 14.05.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 20,00 лв. за извършено нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Х. Л. Х. и В. Б. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

С най-голямо значение са показанията на св.С., който лично е възприел местонахождението на паркирания автомобил и предоставя необходимата за изясняването на делото информация. С. е категоричен, че превозното средство е било паркирано на платното за движение на двупосочна улица, както и че паркирането на това място обикновено затруднява придвижването на останалите превозни средства, на които се налага да изчакват и да застъпват тротоарите, за да се разминат.

Твърденията на св.С. кореспондират на приложените писмени доказателства, които подкрепят извода за достоверността на свидетелските показания и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в НП, да бъде установена по несъмнен начин. Следва да се отбележи, че свидетелят не е възприел водача на автомобила, който е паркирал на посоченото в НП място. Доколкото обаче по делото е приложена декларация за предоставяне на информация по чл.188 от ЗДвП, в която жалбоподателят е удостоверил, че на 07.04.2024г. около 01,15ч. автомобилът 3 е управляван от него, като същевременно липсват доказателства, които да опровергаят това изявление, съдът приема за установено, че автомобилът е бил паркиран на процесното място именно от А.. Действително, в съдебно заседание св.С. сочи, че автомобилът е бил паркиран в посока бл.114, а според акта и НП същият е бил насочен в посока бл.113. Доколкото обаче свидетелят описва достатъчно конкретно мястото, на което се е намирало превозното средство (а именно- до оградата на училището), съдът приема, че допуснатото несъответствие е несъществено и е резултат от непълнота на спомените относно номерацията на жилищните сгради, поради което не води до недоказаност на фактическите твърдения на наказващия орган. Следва да се отбележи, че в молба, депозирана от жалбоподателя на 18.06.2024г. същият изрично е посочил, че в АУАН правилно е отразено, че автомобилът е бил в посока бл.113. Доколкото такива са и твърденията в НП, очевидно няма спор между страните по отношение това обстоятелство. Поради това следва да бъдат счетени за неоснователни исканията, направени от жалбоподателя с писмени молби след обявяване на делото за решаване, за възобновяване на съдебното следствие, назначаване на експертиза и разпит на допълнителни свидетели. Според константната съдебна практика съдът не следва да събира всички възможно доказателства, а само тези, които са необходими за изясняването на делото. В случая са събрани достатъчно доказателства, които да установяват относимите към предмета на доказване факти, като също така по отношение тези факти липсва спор. Следователно събирането на други доказателства не е необходимо, поради което молбите в изложения смисъл се явяват неоснователни.

Съдът намира за необходимо да разясни на жалбоподателя, че по силата на чл.13, ал.1 от НПК (субсидиарно приложим в производството по чл.58д и сл. от ЗАНН) съдът е длъжен да вземе мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. При изпълнението на това задължение съдът не е ограничен до доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното производство, а е служебно задължен да събере всички доказателства, необходими за установяването на фактите по делото. Непосочването в НП на доказателствата, които го подкрепят, касае законосъобразността на наказателното постановление, но не влияе върху правомощията на съда в тази насока.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като 4 нарушение на чл.98, ал.1, т. 1 от ЗДП. Цитираната разпоредба забранява престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението. От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата жалбоподателят действително е паркирал автомобила на сина си на процесното място- обстоятелство, удостоверено от А. в подписаната от него декларация, в която му е разяснена и отговорността по чл.313, ал.1 от НК.

Съдът не намира основания да не кредитира и твърденията на свидетеля С., че паркираният автомобил се е намирал на пътното платно по начин, за който е знаел, че създава затруднения на други участници в движението. В момента на проверката обаче не е имало други автомобили, на които паркираното от жалбоподателя превозно средство да е попречило. Св. С. съобщава, че докато е присъствал на посоченото място не е имало автомобили, на които да се е наложило да спират и да се изчакват. При това положение не е установено по несъмнен начин извършването на нарушението. Налице е била вероятност автомобилът да попречи на други участници в движението, но доколкото не се установява паркирането на това място да е довело до конкретен подобен резултат, следва да се приеме, че извършването на нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя е недоказано, тъй като административнонаказателната му отговорност не следва да бъде ангажирана въз основа на предположение.

За изчерпателност следва да се отбележи, че за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е без значение обстоятелството, че на това място не е имало пътен знак, указателна табела или маркировка, забраняващи паркирането. В случая А. е санкциониран не за неспазване на забрана, установена с пътен знак или др. под., а за нарушаване на общата забрана за паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, поради което наличието или липсата на съответно обозначение е без правно значение. Поради това не е била налице необходимост от назначаване на експертиза за установяване на това обстоятелство, каквото искане е направил жалбоподателя в писмена молба до съда.