Решение № 5753 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5753 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110149403 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Г. Н., ЕГН ********** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № 40015020645, сключен между П. Г. Н. в качеството й на кредитополучател и „П.К.Б.“ ЕООД в качеството му на кредитодател на 25.01.2023 г. , а в условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли главният иск, се предявяват евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между страните, в частта му относно клаузите „Фаст“ и „Флекси“ и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между страните, в частта му относно възнаградителната лихва.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили процесния Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 на 25.01.2023 г., за сумата от 2700 лв. със задължение за връщането й на 36 погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент на кредита в размер от 0,11 % на ден. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48,48 %, а ГЛП - в размер на 41 %, при общо дължима сума по кредита в размер на 4733,12 лв., страните са уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1485 лв., която услуга е уредена чл. 6 от договора и в чл. 15 от ОУ.

1

Ищцата твърди, че след закупуване на допълнителната услуга, общият размер на задължението е 6218,12 лв., общият размер на вноската - 172,72 лв., при дата на погасяване:

5-ти ден от месеца. Твърди, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не са включени в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. По отношение на тези допълнителни услуги сочи, че невключването им в отбелязания в договора ГПР води до нарушаване на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а това е основание за обявяване недействителност на целия договор след като е нарушена законова разпоредба, която е от императивен порядък. Освен това посочва, че не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Навежда, че клаузата (чл. 6 от договора), предвиждаща допълнителни възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е нищожна, доколкото е договорена в нарушение на материалния закон - ЗПК, а по арг. от чл. 24 ЗПК и в нарушение на ЗЗП. Счита , че така констатираната неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Позовава се на нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, според която кредиторът може да събира потребителски такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не и ако тези такси касаят действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато характеристика имат процесните клаузи за допълнителни услуги, с което е нарушен и чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Според ищцата, заплащането на допълнително възнаграждение за изпълнение на основното задължение на заемодателя представлява скрито оскъпяване на кредита и води до неоснователно обогатяване на кредитора, което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. На следващо място твърди, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти законната лихва за забава. Моли за уважаване на главния иск, като обобщено посочва, че невключването в ГПР на допълнителната такса по кредита противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Евентуално, в случай на отхвърляне на главния иск, моли за уважаване на евентуалните искове – прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 6 от договора , в която са уговорени такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и възнаградителна лихва. Претендира разноски, в това число за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. При отхвърляне изцяло на ищцовите претенции, моли разноските по делото да не се възлагат на ищеца – потребител, като се позовава на т. 5 от Решение по съединени дела С-224-19 и С-259-19 на СЕС.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40015020645, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 2700 лв., а ищцата се е задължила да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ съгласно условията на договора.

Счита, че всички императивни изисквания на закона са спазени, поради което сключеният договор е действителен. Твърди, че не е необходимо посочването на взетите предвид 2 допускания в ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя. Посочва, че в договора няма неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР.

Счита, че дори да се приеме, че ГПР е изчислен неправилно, то това не би довело до недействителност на целия договор за кредит. Посочва, че закупувайки посочените в договора за кредит допълнителни услуги, кредитополучателят си осигурява допълнителна възможност, във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването на допълнителни услуги не е условие нито за сключването на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия. Сочи, че услугата „Фаст“ осигурява приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителския кредит, поради което потребителят се е възползвал от нея при сключването на кредита и възнаграждението за тази услуга не следва да се включва при изчисляване на ГПР, който е уговорен в размер, не надвишаващ предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК, освен това счита, че възнаграждението за тези услуги не може да се възприеме като дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. По отношение на размера на възнаградителната лихва поддържа, че той не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт” № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между П. Г. Н. в качеството й на кредитополучател и „П.К.Б.“ ЕООД в качеството му на кредитодател, а в условията на евентуалност обективно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между страните, в частта му относно уговорените допълнителни услуги и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 от 25.01.2023 г., сключен между страните, в частта му относно уговорената възнаградителна лихва.

По предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 на 25.01.2023 г., който е нищожен на твърдените в исковата молба основания – поради неспазване на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално, че клаузата от договора - чл. 6 в частта за допълнителни услуги е нищожна на заявените с исковата молба основания - поради нарушение на императивни норми на закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, както и че клаузата от договора - чл. 6 в частта за възнаградителна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и че клаузата има неравноправен характер.

В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба 3 възражения.

Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 40015020645 от 25.01.2023 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 2700 лв., със срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 131,48 лв., ГПР – 48,48 %, ГЛП – 41 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и общо дължима сума 4733,12 лв. В договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит, клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т . V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на договора за потребителски кредит. Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно ползвана от него към момента на сключване на договора и осигурява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Уговорено е, че възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е 1485 лв., размерът на вноската по допълнителната услуга е 41,25 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. В случай, че кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст“ се дължи в пълен размер. С оглед това, общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга е 6218,12 лв., при общ размер на вноската 172,73 лв.

От приложената писмена декларация, подписана от П. Г. Н. на 25.01.2023 г. се установява, че ищцата е получила екземпляр на договора за потребителски кредит, приложимите Общи условия (ОУ) към него, както и погасителен план.

По делото са приети Общи условия на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит, които уреждат всички съществени елементи от съдържанието на договора. Посочено е, че в случай, че е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по договора се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква за кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. В чл. 15 от ОУ са регламентирани правилата относно допълнителните услуги, които клиентът е решил да закупи, като на същия е предоставена опция да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Съобразно установеното в чл. 15.1. от ОУ допълнителна услуга „Фаст“ предоставя право на всеки закупил я клиент да получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „П.К.Б.“ ЕООД. Допълнителната услуга „Флекси“ на свой ред дава право на пожелалия да я закупи клиент да получи правото да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл.