Решение № 70 от 16.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Русе, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20244520105740 по описа за 2024 година

Ищецът В. О. А. твърди, че на *** г. сключила с ответника ЕТ“ДЕЯИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе, трудов договор и бил назначен на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12+ тона“. При справка в НАП узнал, че на *** г. ответникът бил прекратил трудовото му правоотношение /ТПО/на осн. чл.325, ал.1,у т.1 от КТ. Твърди, че не му е отправено предложение за прекратяване на ТПО на това основание, както иче той не е искал прекратяване на това основание и по никакъв начин не е изразявал воля за това. Останал без работа до *** г., когато започнал работа при друг работодател. Моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението като като незаконосъобразно и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа в периода от *** г. до *** г. в размер на 1272 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното му плащане,. Претендира и разноските по делото.

Въз основа на фактическите твърдения на ищцата и формулираните петитуми съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ответникът ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 чрез процесуалния си представител – адв. М. Д., оспорва иска. Счита, че уволнението не е незаконосъобразно, защото ищецът самоволното бил напуснал работното си място и така отправил към работодателя си покана да му бъде прекратено трудовото правоотношение.

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Страните по делото са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемала длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил 12+ тона“. Същото е възникнало на *** г. въз основа на трудов договор №*** от с. дата/в препис на л.5 от делото/. Със заповед №*** г. на работодателя трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – “по взаимно съгласие между страните”, считано от *** г. Не се спори, че ищецът не е подавал писмена молба за прекратяването на трудовото си правоотношение. След уволнението си той е останал без работа до *** г. и на *** г. е започнал работа при друг работодател. Представена е ведомост за заплати на ответиника, от която е видно, че брутното тр. възнаграждение на ищеца по чл. 228, ал.1 от КТ е в месечен размер от 960,99 лв. (933 лв. основна заплата и 27,99 лв. - клас).

От правна страна:

Искът за отмяна на уволнението като незаконно е основателен.

Безспорно се установи, че не е налице посоченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а именно да е налице изразено писменно съгласие на страните за прекратяването му, каквото е законовото изискване „Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие: 1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието“. Поради това издадената заповед №*** г. на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца се явява незаконна и следва да се отмени. Поради това основателна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. Периодът за който се дължи е от един месец и шест работни дни. С оглед на това и при съобразяване на размера на възнаграждението по чл.228, ал.1 от КТ му се дължи обезщетение в размер на 1 223,08 лв. брутен размер. До този размер претенцията следва да се уважи, а за горницата до 1272 лв. да се отхвърли.

Разноските по делото следва да се разпределят между страните по компенсация, предвид което ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 906,33 лв.

2

В тежест на ответника е държавната такса по делото в размер на 130 лв.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №*** г. на ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с В. О. А. от гр.Русе с ЕГН:**********, считано от *** г., като незаконна.

ОСЪЖДА “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239, да плати на В. О. А. от гр.Русе с ЕГН:**********, на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставането му без работа за периода от *** г. до *** г. в размер на 1 223,08 лв. брутен размер, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024 г. до окончателното плащане, както и 906,33 лв.- разноски по компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа в останалата му част - за сумата над 1 223,08 лв. до 1 272 лв.

ОСЪЖДА “ЕТ“ДЕЯ-ИВАЙЛО ЕНЧЕВ”-гр.Русе с ЕИК117596239 да плати по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 130 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски Окръжен съд в двуседмичен срок от 16.01.2025 г.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3