Решение № 268 от 22.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Бургас, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20232100900066 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Рай 5“ ЕООД със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Зорница“, бл. 31, вх. 1, ет. 1, ап. 3, ЕИК 202017580, представлявано от Надя Милчева Недялкова - Колева за обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Бургаският окръжен съд, като обсъди твърденията на молителя по делото и събраните до настоящия момент писмени доказателства, като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското дружество - молител твърди, че неговият управител установил изпадането му в неплатежоспособност. Същото не разполагало с налични активи, достатъчни да покрият всички негови задължения по баланса. То имало задължения към ТД на НАП - Пловдив в размер на 14 588.67 лева за главница и 3 300.82 лева за лихви. Наред с това нямало вземания от клиенти и налични парични средства. Било на загуба и не осъществявало търговска дейност. Сочи също така, че наличното негово имущество било недостатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

Молбата е депозирана от длъжника чрез процесуален пълномощник, който е упълномощен от законния му представител - неговия управител с изрично писмено пълномощно, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно приложимата разпоредба от Търговския закон да поиска откриване 1 на производство по несъстоятелност. От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството - молител е видно, че същото е било вписано в същия с вписване под № 20120417095706 от 17.04.2012 година, с капитал в размер на 2 лева, като еднолично дружество с ограничена отговорност, без срок, с едноличен собственик на капитала и управител Петър Георгиев Колев. На 14.05.2016 година, с вписване под № 20160514152551, това лице е заличено като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Като такъв - едноличен собственик на капитала и управител е вписана Надя Милчева Недялкова - Колева. След този момент и понастоящем други промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства не са вписвани по партидата му.

По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието заключение е посочило, че молителят има данъчни задължения, такива за осигурителни вноски, данък общ доход и корпоративен данък. От общия размер на дължимите от него неиздължени плащания с настъпил падеж в размер на 18 000 лева, 11 000 лева са задължения за ДОД и корпоративен данък, 4 000 лева са задължения за осигурителни вноски и 3 000 лева са задължения за лихви. Същите са натрупани за периода от 01.04.2019 година до 31.01.2022 година, като по тях не е било извършвано плащане. Най-ранното задължение е с дата 01.04.2019 година. Експертът не е установил наличие на краткотрайни активи. Финансовият резултат за 2022 година е загуба в размер на 26 000 лева, а за 2023 година няма дейност. При молителя липсват каквито и да било кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за заплащане на задълженията му с настъпил падеж. Коефициентите на ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност са нулеви стойности. Същите сочат, че дружеството не е в състояние да покрие задълженията си както с всички свои краткотрайни активи, така и с паричните си средства. Също 0.00 са коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост, които представляват количествени характеристики на степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите, като в случая те сочат на пълна финансова зависимост на дружеството от кредиторите. Дружеството-молител изцяло е спряло активната си търговска дейност, не е действащо и е изцяло декапитализирано по смисъла на Закона за счетоводството.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични 2 публичноправни задължения към държавата, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства.

В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 15 000 лева, както и такива за лихви в размер на 3 000 лева. Тук е необходимо да се посочи, че съдът обсъжда дали е налице при молителя неплатежоспособност, тъй като счита, че именно това е заявеното от него състояние, поради наличието на което се иска по отношение на него да бъде открито производство по несъстоятелност. Както бе посочено погоре, в молбата, сложила началото на настоящото производство молителят изрично е заявил, че чрез управителя си е констатирал изпадането си в неплатежоспособност, което именно го е мотивирало да подаде същата.

Съдът намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията към своя кредитор.

От справка в търговския регистър се установява, че дружеството - молител в настоящото производство редовно е публикувало финансовите си отчети до 2021 година включително, за която година е последният обявен отчет. Видно от съкратения баланс по чл.

29, ал. 4 от ЗСч, към 31.12.2021 година, молителят е разполагал с краткотрайни активи в размер на 28 000 лева, а е имал задължения в размер на 17 000 лева. През следващата 2022 година стойността на притежаваните от него активи е 0.00, при общ размер на задълженията от 15 000 лева, всички те дължими от повече от една година. Към настоящия момент, видно от съставения нарочен счетоводен баланс към 31.01.2023 - датата на депозиране на молбата и съобразяване на изявленията на вещото лице в изготвеното от него заключение, активите на молителя са с нулеви стойности, при задължения за същата и предходната година в размер на 18 хиляди лева общо. Според заявеното в молбата, понастоящем дружеството също не осъществява дейност, а в този смисъл е и констатацията на експерта. При отчитане на така казаното съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на трайна 3 невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.

Както бе посочено по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто икономическа категория, а се касае за определено състояние на длъжникатърговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника, определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки - качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или такова по частно държавно вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички приложени към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че към 31.12.2021 година са били налице множество негови изискуеми публичноправни вземания, първите от които датират от 01.04.2019, както и че дружеството не е било в състояние да реализира достатъчно приходи и генерира доходи или иначе казано налице е била при него недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му. Към този момент той е имал изискуеми и неплатени задължения към държавата, което именно мотивира съда да приеме датата 31.12.2021 година за началната дата на неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява паричните си задължения, още повече, че на следващата 2022 година същото е реализирало загуба в размер на 26 000 лева, а през 2023 година е спряло изобщо да осъществява търговска дейност. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми краткосрочни задължения дават обективна представа за действителния момент, в който същите са били спрени.

По горните доводи, както и след преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата 31.12.2021 година следва да бъде обявена за начална дата на неплатежоспособността.

С оглед на така изложеното по-горе, по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че дружеството с ограничена отговорност е в състояние на неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод, че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност. В този смисъл съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 632, ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви 4 неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството. Необходимо е да се отбележи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало на процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед възприетата в молбата формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа наличието на неплатежоспособност като самостоятелно основание за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал именно него, включително по изложените по-горе в текста на настоящия съдебен акт съображения. По горните доводи, съдът намира, че към определената и посочена по-горе начална дата 31.12.2021 година той е бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено заявено основание. Наред с това е необходимо да се посочи и това, че и зборът на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото от молителя основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал наличието на законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ т.о./.