Протокол № 317 от 11.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 317 гр. Пазарджик, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Съдебни

ГАНКА М. УЗУНОВА заседатели: С. К. ПИСКОВА при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева и прокурора П. Б. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело от общ характер № 20255200200491 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Явява се лично подс. Л. С. К. - редовно призован. За него се явява адв. Т.

М. редовно упълномощен и адв. А. А. – редовно упълномощена.

За ОП Пазарджик се явява прокурор С..

Явява се св.М. Г. П., редовно призован.

Не се явява св.С. Е. Д., нередовно призована, не е открита на адреса и на посочения телефон свидетЕ.та не отговаря.

Явява се св.С. Ц. К., редовно призована.

Не се явява св.А. Я. Ш., нередовно призована, не е открита на адреса и не отговаря на телефона.

Явява се св.А. П., редовно призован.

Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, които следва да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл.312 от 1

НПК. Записите да бъдат унищожени след изтичането на указания срок, а при произнасяне по реда на чл.312 от НПК – след влизане в сила на съответния акт на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка. Моля да дадете ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да са даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилите се свидетели както следва:

Св. М. Г. П. - 65 г. българин, български гражданин, неосъждан, без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам да говоря истината.

Св. С. Ц. К. - 52 г. българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство с подсъдимия, предупредена за отговорността по чл.

290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам да говоря истината.

Св.А. А. П. 51 г. българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство с подсъдимия, предупреден за отговорността по чл.

290 от НК. На свидетеля се разясниха правата му по чл.119 до чл. 122 вкл. от НК. Обещавам да говоря истината.

Свидетелите напуснаха съдебната зала.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:

Пристъпи се към разпит на св. М. Г. П. със снета по-горе самоличност:

СВ. П. – Виждал съм Л. К. преди 12 г. Работил съм 5,6 дни на тази лафка, след което се почувствах не добре и помолих да бъда освободен. Бях на ресторант Милениум. Виждал съм г-н К. при започване на работа. Явих се на 2 конкурс. Г-н К. беше отговорник. 5 или 6 пъти съм го срещал. Г-н К. взимаше оборота, а аз дори не съм му давал такъв. Дните, които работех 3 от тях бяха подготвителни. Предполагам, че не е давал документ като взимаше оборота.

Аз не съм му давал оборот и не мога да кажа дали е инкасирал оборота. Ние бяхме на смени първа и втора. Идея си нямам кога е взимал оборота. Не си спомням кой ми го е представил г-н К.. Казаха, че той е отговорник и в процеса на работа се запознахме. Възможно е и колегите да са ми казали, че гн К. ни е отговорник.

Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.

Пристъпи се към разпит на св. С. Ц. К. със снета по-горе самоличност:

СВ. К. - Служебно го познавам г-н К.. Работех в лавка. Не знам каква е административната му длъжност, но г-н К. ни беше управител. Периодично съм го виждала. Аз бях на обект на Милениум FVL-1. В самото начало започнах работа, когато откриха този обект. Напуснах фирмата в някакъв момент, може би 1 година съм работела, но нямам спомен точно за периода. Гн К. не беше през цялото време управител. Г-н К. минаваше от време на време през обектите и интересуваше се дали имаме нужда от нещо и съответно да вземе пари от наличностите. Парите взимаше на ръка. Честно казано ние в началото нямахме никаква представа каква е процедурата. Никой не ни беше информирал, че има някакви действия, които са като регламент от самата фирма т.е. нямахме никаква представа как се взимат парите. Това е лицето, което е оторизирано и на което трябва да бъдат предоставяни парите. Нищо повече не знаехме. Взимаше сумата и срещу разписка с подпис това беше процедурата. Разписката не беше бланка, а най обикновен празен лист, налични в обекта чисто бели листа, на който се пише дата, сума, подпис. По касов отчет ни отчитаха. В началото не са ни отчитали. Впоследствие като назначиха друг управител, тогава се засичахме по касовия отчет, защото всичко минаваше през касата. Имаше опция да провериш колко си направил оборот и броиш парите, елементарно по бабешкия начин. Не си спомням много в детайли, но имаше разписки, с които си засичахме парите по каса. съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕДЯВЯВА на свидетЕ.та К. веществени доказателства бележки.

3

Св.К.: На такива листа пишехме въпросните суми. Това са въпросните разписки, за които говорех. От всичките виждам на картончета за нашия обект, но трудно ми е да кажа, че това е моя почерк или мой подпис.

Листчетата може да съм изготвяла, но в момента ми е трудно да си спомня.

Само на този обект съм работела. Най-вероятно листчетата са служели, за да може касовата наличност да си излиза със сумата, която е в минус. На интервюто за работа г-н К. с още едно лице бяха двамата, които ни подбираха и след това ни се обясни, че това е човека, който ще бъде упълномощен да бъде ръководител и му се дават права той да е човекът, с който ще се работи.

Когато съм му давала пари на г-н К., винаги се е разписвал на листчетата.

Взима сума и подпис. Това е принципа. Мъж мисля, че се казваше М. М. ни го представи като управител. Не сме питали г-н К. защо взима тези пари. Не сме задавали въпроси. За нас г-н К. беше ръководителят на обекта, на който сме подчинени. Всяка една професионална етика изисква подобен род поведение.

Нямам информация дали В. знае или не знае. С още двама колеги бяхме в обекта Г. Г. или Г., не си спомням точната фамилия и П. Г.. Не си спомням дали в касовото чекмедже или в някаква книга с документи сме пазели листчетата. Сигурно някъде са предавани листчетата, но нямам информация.

Когато листчето свършва, не си спомням какво сме правели.

Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.

Пристъпи се към разпит на св. А. П. със снета по-горе самоличност:

СВ. П. - Познавам Л. К.. Знам, че го бяха ангажирали да помага във фирмата. Моята фирма тогава водехме счетоводство на фирмата – заплати, ведомости и фактури, доколкото имаше, защото повечето неща бяха на консигнация. Не си спомням каква длъжност изпълняваше К.. Персонала назначаваше В. М.. Ревизии не сме правели нито веднъж. Осчетоводявали сме фактурите и сме изготвяли ведомости по графици. Най-вероятно В. ги е носела фактурите в счетоводството. Не знаех кой инкасираше сумите, не съм се занимавал с това.

Не си спомням Л. К. дали получаваше заплата по ведомост.

Свидетелят беше освободен със съгласието на страните.

4

Прокурорът: Уважаема г-жо съдия, тези свидетели ги търсим през целия процес и не успяхме да ги открием и дори да установим намерим някакъв актуален техен адрес или телефон за връзка. Правя искане със съгласието на подсъдимия и защитата да бъдат прочетени показанията им на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК.

Адв.А.: Не даваме съгласие. Ще моля съдът да направи опити да бъдат отново призовани.