Определение № 89 от 13.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Враца, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261400500026 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14 и частна жалба от Ц.

П. П., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, ет. 1, ап. 1 против определение № 832/13.11.2025 г. по гр. дело № 300/2025 г. по описа на PC - Бяла Слатина, с което съдът е оставил без уважение молбите на частните жалбоподатели за изменение на решение № 296/04.09.2025 г., постановено по гр. д. № 300/2025 г. по описа на РС – Бяла Слатина, в частта за разноските.

В жалбата от „Макроадванс“ АД, се поддържа, че съдът неправилно присъдил разноски на насрещната страна, като адвокатското й възнаграждение следвало да бъде определено в размер под минималния, посочен в Наредба № 1, съгласно практиката на СЕС. Позовава се на практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С202/2004 на СЕС, споделена и от ВКС в определение № 458/01.02.2004 г., постановено по гр. д. № 1336/2023 г., съобразно която делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет, на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл.

102 ДФЕС и нарушавало правото на ЕС. Съдът имал възможност, отчитайки правната и фактическата сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с реално положения труд и направени разходи. Следвало да бъде взета предвид и цената на предявения иск, както и фактическата и правна сложност на делото, което обуславяло присъждане на адвокатски хонорар в размер под минималния на насрещната страна.

1

Позовава се и на Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С- 428/2016, а също и на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 22, като сочи, че национална правна уредба на България, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от определен минимален размер и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националния съд следва да оставя неприложена всяка разпоредба в посочения смисъл. Акцентира на обстоятелството, че предвид признанието на иска, процесът бил значително съкратен, като не било необходимо ангажиране и оценяване на доказателства. Сочи практика на съдилищата в страната, в подкрепа на доводите си. Иска отмяна на обжалваното определение, в частта касаеща адвокатското възнаграждение, присъдено на другата страна и изменение на постановеното решение в частта за разноските, като бъде присъдено на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер под минималния.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от адв. Л. К. Б. от САК, пълномощник на Ц. П. П., с който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба на ответника „Макроадванс“ АД.

В жалбата от Ц. П. П. се поддържа, че с решение № 296/04.09.2025 г., същата е осъдена да заплати 991,88 лева разноски по насрещния иск, като с обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в тази част. Счита присъдените разноски, в посочената част за прекомерни и подлежащи на намаляване. Адвокатското възнаграждение следвало да бъде редуцирано до размера на не повече от 500 лв.. Дори този минимално предвиден размер бил прекомерен с оглед Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съгласно което минималните размери по Наредба № 1 не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценявал от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Делото приключило в едно съдебно заседание и с признание на насрещната искова молба. Претендира отмяна на определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд в обжалваната част и изменение на решение № 296/04.09.2025 г. в частта за разноските като присъдените разноски по насрещния иск бъдат намалени на не повече от 500 лева.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Макроадванс“ АД, с който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба на Ц. П. П..

Частните жалби са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Съдебното производство по гр. д. № 300/2025 г. по описа на РС – Бяла Слатина е образувано по искова молба депозирана от адв. Л. К. Б. от САК, действаща като 2 пълномощник на ищцата Ц. П. П. срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени обективно съединени искове за обявяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 255555, сключен на 14.06.2024 г., евентуално съдържащата се в договора клауза за неустойка в чл. 10 от договора. Ищеца е посочил цена на главния иск – 13 527,60 лева и цена на евентуалния иск – 6 120,00 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че по посочения договор за потребителски кредит „Макроадванс“ АД предоставило на ищцата в заем сумата от 5 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41,00 % и ГПР от 49,65 %, като съгласно погасителен план следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на 563,65 лв., като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 10 от договора. Изложени са твърдения, че договора за потребителски кредит № 255555 е нищожен, тъй като същият съдържа неравноправни клаузи, а клаузата в чл. 10 от договора, за неустойка за непредставяне на обезпечение, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

С исковата молба, по която е образувано делото са представени договор за правна помощ и пълномощно, с които е упълномощена адв. Л. К. Б. от САК за процесуално представителство на ищцата Ц. П. П.. В договора за правна помощ сключен между ищцата и адв. Б. е записано, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

По делото е приложен договор за потребителски кредит № 255555 от 14.06.2024 г., сключен между страните по делото, погасителен план и стандартен европейски формуляр, съгласно които общата сума, която следва да заплати потребителя/общият размер на кредита (главницата) заедно с лихвите и разходите/ е в размер на 7 407,49 лева, а общата дължима сума за неустойка за непредставяне на обезпечение е 6120,00 лв., за целия срок на договора.

С отговора ответника „Макроадванс“ АД е признал исковете като основателни.

Предявил е насрещен иск за осъждане Ц. П. П. да заплати на „Макроадванс“ АД, усвоената от нея, но непогасена сума в размер на 4 942,01 лева, по договор за потребителски кредит № 255555/14.06.2024 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението.

С насрещната искова молба са представени пълномощно, с които е упълномощена адв.

Мария Каблешкова от САК за процесуално представителство на ответника „Макроадванс“ АД по гр. д. № 300/2025 г. по описа на РС – Бяла Слатина. Представена е и фактура, в която е посочено, че е заплатена сумата 794,20 лева, за адвокатско възнаграждение по насрещния иск на адв. Каблешкова от „Макроадванс“ АД, по гр. д. № 300/2025 г. по описа на РС – Бяла Слатина.

С отговора на насрещната искова молба ответника Ц. П. П. е признала исковете като основателни.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и процесуалните им представители не са се явили, а преди заседанието са депозирали писмени молби.

С постановеното по делото решение № 296/04.09.2025 г., районният съд след като е 3 приел, че са налице предпоставките за произнасяне с решение при признание на иска по чл.

237 ГПК, е прогласил нищожността, на основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК на Договор за потребителски кредит № 255555/14.06.2024 г., сключен между Ц. П. П. и „Макроадванс“ АД. Осъдил е на основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК Ц. П. П. да заплати на „Макроадванс“ АД, сумата в размер на 4942,01 лв., представляваща усвоена, но незаплатена от кредитополучателя главница по договор за потребителски кредит № 255555/14.06.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 10.04.2025 г., до окончателно изплащане на вземането. Осъдено е „Макроадванс“ АД, да заплати на адв. Л. К.

Б. от САК, сумата в размер на 1600,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П., безплатно представителство в производството за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъдено е, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Макроадванс“ АД, да заплати в поза на РС-Бяла Слатина сумата в общ размер на 541,10 лв., представляваща дължаща се държавна такса в производството. Осъдено е, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. П. П. да заплати на „Макроадванс“ АД сума в размер на 991,88 лв., представляваща сторени разноски в производството, включваща 794,20 лв. – адвокатско възнаграждение и 197,68 лв. – държавна такса.

По делото е постъпила молба от „Макроадванс“ АД, с която се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на другата страна, като бъде определен адвокатски хонорар в по-нисък размер, а именно под минималния, съобразно практиката на СЕС.

В подаден отговор Ц. П. П., излага съображения за неоснователност на молбата.

По делото е постъпила молба от Ц. П. П., с която се иска да бъде изменено постановеното решение в частта относно присъдените разноски в полза на другата страна, като бъде определен адвокатски хонорар в по-нисък размер, а именно - 500,00 лв..

В подаден отговор „Макроадванс“ АД, излага съображения за неоснователност на молбата.

С обжалваното определение постановено по реда на чл. 248 ГПК РС – Бяла Слатина е оставил без уважение молбите за изменение на решението, в частта на разноските.

При така възприетото от фактическа страна, въззивният съд прави следните правни изводи:

По частната жалба, депозирана от ответника „Макроадванс“ АД, срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С 438/22, което е задължително за всички съдилища в Република България на основание чл. 633 ГПК, е 4 прието, че чл. 101, пар. 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че, ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.