Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 03.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 78/2023
Вид
Решение № 148
Подписан
03.05.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Димитър Миков Христов, Румяна Атанасова Танева, Анна Тодорова Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Стара Загора, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20235501000078 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на З.А.Д.Д.Б.Ж.З. - гр.

С. против решение № 1033/30.11.2022г. постановено по гр.д. № 1204/2022г. по описа на РС – Стара Загора, с което е осъдено дружеството – въззивник да заплати на И. А. Т., ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 5000 лв., представляваща частична претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 06.08.2021г. от Р.Г.Н. при управление на МПС - лек автомобил марка „Р.Е.“, с peг. № СТ **** АР, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в З.А.Д.Д.Б.Ж.З. С., застрахователна полица №BG/30/120003498312, валидна до 22.12.2021г., предявена като частичен иск от претенция от 14 350лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 28.03.2022г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в общ размер 1220 лв. Решението се обжалва в частта, с която е осъдено дружеството да заплати в полза на ищеца сумата 5 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Излагат се съображения за неправилност на решението.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемия, с който оспорва направените във въззивната жалба оплаквания и взема становище по тях.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.

По делото не е спорно, че на 06.08.2021г. в гр.С.З., на ул.**** до КМ П. е възникнало ПТП между лек автомобил М.***, с pen № СВ **** СК с водач И. А. Т. и лек автомобил Р.Е., с pen № СТ **** АР с водач Р.Г.Н.; наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС Р.Е., с pen № СТ **** АР с ответника З.А.Д.Д.Б.Ж.З. С. - застрахователна полица №BG/30/120003498312, валидна до 22.12.2021г.; изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 650,00лв. на 22.11.2021г.

За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който относно причините за ПТП е посочено - „участник 1“ /лек автомобил Р.Е., с рег.№ СТ ****/ при извършване на маневра завой на ляво не пропуска насрещно движещият се автомобил „участник 2“ /лек автомобил М.***, с рег. № СВ **** СК/. В протокола е отразено, че на „участник 1“ е съставен АУАН №400134/06.08.2022г., което се потвърждава и от показанията на св.Н..

За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на настъпване на ПТП са допуснати гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза. От показанията на св.Н., водач на лек автомобил Р.Е., с рег№ СТ **** АР се установява, че 06.08.2021г. управлявал бавно автомобила си по ул.**** в посока юг; подал мигач и предприел маневра завой на ляво; погледнал на дясно - нямало кола и когато погледнал втори път видял М.а на 10-15 метра, като след секунди между двете коли настъпил сблъсък.

От заключението на вещото лице, което не е оспоР. от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че произшествието е възникнало на ул.**** до ВМ-П.; лек автомобил Р. с водач Р.Н. предприема ляв завой; в срещуположната посока се е движел лек 2 автомобил М.*** с водач И. Т.; Н. не е осигурил предимство на движещия се направо лек автомобил М.*** и е настъпил удар. Вещото лице дава заключение, че причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е навлизането в лентата за насрещно движение при извършване на маневра „ляв завой“ от водача на ЛА Р. в непосредствена близост пред движещия се направо срещу него ЛА М.. Вещото лице дава заключение също, че платното на мястото на инцидента е с две ленти за двупосочно движение.

Вещото лице сочи, че произшествието би било предотвратимо за водача Т. в случай, че водачът на ЛА Р. изпълни маневра „ляв завой“, когато ЛА М. е на разстояние по-голямо от 33,19м от него; посоченото разстояние представлява опасната зона за спиране на ЛА М. при движение с максимално разрешената скорост в населени места 50 км/ч.

Вещото лице дава заключение също, че процесния ЛА М. е обурудван с триточкови, раменнобедрени, инерционни, обезопасителни колани. При правилно поставени, коланите позволяват движение на тялото в определени граници, за наклоняване напред и в страни, с цел минимизиране неудобството при пътуване, като коланът се развива и навива автоматично на барабана; всеки колан е оборудван с два заключващи механизма, които работят независимо един от друг. В момент на възникване на удар тези механизми заключват барабана в положението, в което е бил непосредствено преди удара, като по този начин се предотвратява възможността тялото да полети напред под действието на инерционната сила. Установените увреждания на И.

Т. са прорезни рани по гърба на лявата китка. Вещото лице сочи, че обезопасителния колан не предпазва крайниците от движение и удари в елементите на купето на автомобила. В конкретния случай използването на обезопасителен колан от страна на Т. е без значение за степента на увреждането на лявата му китка.

С оглед изясняване на обстоятелствата във връзка с причинените в резултата на ПТП на ищеца вреди е назначена и изслушана съдебномедицинска експертиза, представена е медицинска документация и са допуснати и събрани гласни доказателства.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспоР. от страните се установява, че ищеца И. А. Т. при ПТП на 06.08.2021г. е получил множество наранявания на лявата ръка; тези увреждания се 3 преценяват по медикобиологичния квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота; интензивността на претърпените болки е била силна; лечението се изразявало в първоначална хирургична обработка на раните, последващи превръзки в рамките на две седмици и последващо третиране с медикаментите Кело-кот-гел и Содермикс-крем до настоящия момент. Вещото лице сочи, че при ищеца е доминираща лявата ръка. В областта на травмата са налице значителни по брой и размери белези; за по-грубите от тях преценката за отстраняване с методите на пластичната хирургия е от компетенцията на пострадалия; не е налице затруднение на движенията на лявата ръка в резултат на тези белези.

Вещото лице дава заключение, че медицинската давност на травмите на И. А.

Т., отговарят да са получени вследствие на процесното ПТП - при контакт с острите ръбове на парчета начупено предно стъкло на автомобила. От получени в резултат от процесното ПТП телесни травми ищецът е претърпял затруднения в самообслужването си, изразяващи се в използване на хватателната функция на лявата ръка и пазене от намокряне на превръзката в първите две седмици, а след това още две седмици на значителен дискомфорт при боравене с лявата ръка. Вещото лице сочи, че при подобни травми /рани/ белезите не се заличават по естествен път и остават за цял живот; в медицинската практика има медикаменти, чието приложение води до намаляване на размерите на белези върху кожата от рани и изгаряния; в конкретния случай такива медикаменти са ползвани от ищеца.

От показанията на разпитания свидетел П. Т.а /съпруга на ищеца/ се установява, че за претърпяното от съпруга й ПТП узнала от негово телефонно обаждане докато го карат в Спешния център, при което й съобщил, че няма нищо сериозно и това, което вижда е, че по лявата му ръка има прорезни рани по дланта и по горната част. В Спешния център промили раните, които били доста дълбоки и му направили превръзка, която трябвало периодично да подменя. Свидетелката сочи, че ръката /китката, пръстите/ била цялата превързана, имало рани отдолу и отгоре; съпруга й не можел да движи пръстите си, не можел да хваща нищо с ръката, докато бил превързан. Освен това изпитвал силни болки. Свидетелката заявява още, че медицинските лица са вадили стъкла от ръката на Т. и до ден-днешен продължавали да излизат стъкла. Около две седмици ищецът бил с превръзка на цялата ръка, която се сменяла периодично от медицинско лице. След две седмици махнали 4 превръзките, но той продължавал да има дискомфорт. Докато бил в болничен почти нищо не можел да прави; не можел да й помага с децата /дъщеря им била на възраст шест месеца, а синът им на три години/ и съответно не ходел на работа. След тези две седмици трябвало да се върне на работа.

Свидетелката заявява, че ищецът по принцип шофира, но му било трудно, защото е левичар и лявата ръка му е водеща. Белезите също му създавали дискомфорт. И досега ги третирал с медицински кремове. Т.а заявява, че освен физическата травма ищецът претърпял и емоционална такава събуждал се вечер, сънувал кошмари, говорел на сън, в началото след инцидента се притеснявал да шофира; бил притеснен и за грижите за семейството си, тъй като само той работел. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като макар и същата да е в близка родствена връзка с ищеца, показанията й отразяват преки впечатления, логични и последователни са и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид 5 спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил застрахователна претенция пред З.А.Д.Д.Б.Ж.З. на 22.10.2021г., като е образувана преписка по щета № 0801-006204/2021-01. Въз основа на подадената молба е изплатено обезщетение в размер на 650,00 лв. На 03.12.2012 г. депозирал молба за преразглеждане на размера на изплатеното обезщетение, но с писмо изх. №150/10.01.2022г., дружеството ответник отказало да изплати допълнително обезщетение.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото от заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е безспорно е установено, че причината за настъпване на произшествието от техническа гледна точка е навлизането в лентата за насрещно движение при извършване на маневра „ляв завой“ от водача на ЛА Р. в непосредствена близост пред движещия се направо срещу него ЛА М..

Вещото лице дава заключение също, че платното на мястото на инцидента е с две ленти за двупосочно движение.

С това си поведение водачът на лек автомобил ,,Р.‘‘Р.Н. е нарушил правилото на чл. 25, ал.2 ЗДвП, което го задължава при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.