Определение № 1225 от 27.03.2023, Окръжен съд - Варна

Съд: Окръжен съд - Варна
Дело: Гражданско дело 687/2022
Вид: Определение № 1225
Подписан: 27.03.2023
В сила: 27.03.2023
Състав: Геновева Илиева

Цитирани разпоредби

чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
чл.140, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
чл. 25 · Закон за наследството
чл. 3, б."в" · Закон за наследството
чл. 42, б."а" · Закон за наследството
чл. 42, б."б" · Закон за наследството
чл. 43, ал. 1, б."б" · Закон за наследството
чл. 108 · Закон за собствеността

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1225 гр. Варна, 27.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100100687 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Г. срещу Ц. Г. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Д. Г. е собственик на следните недвижими имоти, както следва:

1./ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***********.145.2 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена от 01.10.2021г. със застроена площ от 44 кв.м., състояща се от два етажа, първи етаж с площ от 44, 43 кв.м., състоящ се от входно предверие, коридор, две стаи, баня с тоалетна, външно стълбище, а втори етаж, състоящ се от кухня, трапезария, коридор, спалня, баня с тоалетна и две избени помещения, всяко с площ от 3, 50 кв.м., която е построена в ПИ с идентификатор № ***********.145 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „****** при съседи: № ***********.142, № ***********.215, № ***********.149, № ***********.144, ведно с 1/3 идеална част от ПИ № ***********.145 по КККР;

2./ изба № 3 и таванско помещение /стая/ № 3, разположени в двуетажна сграда с идентификатор № ***********.145.3 по КККР на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 23 % идеални части от общите части на нея, която е построена в ПИ с идентификатор № ***********.145 по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: гр. Варна, ул. „******, на основание саморъчно завещание от 29.03.2021г. и за предаване владението върху тях.

В исковата и уточняващите молби са направени искания: 1./ за прилагане на писмени доказателства; 2./ за ангажиране на гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели при режим на водене за установяване твърдяните отношения между ищеца и И.П, полаганите грижи, момента и обстоятелствата, при които е съставено саморъчното завещание; 3./ за допускането до разпит един свидетел при режим на призоваване, а именно лицето Росица Ненчева за установяване уговорките между нея и ответника или неин пълномощник да ползва под наем помещения на първи етаж, както и по чие заявление е възстановено електрозахранването, спряно по искане на ищеца; 4./ за издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация от „В и К – Варна“ ООД, „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ – СЕВЕР“ АД и „ЕНЕРГО ПРО – ПРОДАЖБИ“ АД за смяната на партидите на имота, извършени по заявление на ответницата; 5./ за изискване на гр.д. № 947/1989г. на Районен съд – Варна, евентуално за допускане на СТЕ, със задача, поставена в уточняваща молба.

Отвертникът Ц. Г. е депозирал писмен отговор, в който е направил следните доказателствени искания: 1./ за прилагане на писмени доказателства; 2./ за допускане до разпит на двама свидетели при режим на водене за установяване на следните обстоятелства, че „грижи за И.П не са полагани от ищцата, тежкото здравословно състояние и състоянието на крайна нужда, в което същата се е намирала по време на периода, за който се твърди, че са били полагани грижи, дали Петрова е била наясно с правата, които е дала на Г. с пълномощно от 26.03.2021г. и взетото решение да ги оттегли, предвид заблудата, в която същата е била въведена целенасочено от Г., както и какви са били отношенията между леля и племенница /майка ми А. Г./, какво е било в реалност дарственото намерение на Петрова по отношение на притежаваните от същата имоти“; 3./ за допускане на съдебно – графологична експертиза касаеща завещанията от 29.03.2021г. и от 25.04.2021г., със задача, поставена в отговора на исковата молба;

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията изложени в исковата молба.

Сезиран е компетентен съд с уточнени искови претенции.

По доказателствата:

СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба, отговора на исковата молба са допустими, относими и необходими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати С ИЗКЛЮЧЕНИЕ на съдебно-почеркова експертиза, изготвена по възлагане на ищеца /л. 27 – 37/, която представлява недопустимо доказателствено средство, приобщаването на което би било в разрез с принципа за непосредственост.

СЪДЪТ намира, че следва да допусне на страната на ищеца двама свидетели при режим на водене за установяване отношенията между ищеца и И.П, полаганите грижи, момента и обстоятелствата, при които е съставено саморъчното завещание.

Искането за допускане до разпит на трети свидетел при режим на призоваване, следва да бъде отхвърлено, тъй като обстоятелствата, които се цели да бъдат установени посредством гласни доказателства, а именно: „уговорките между нея и ответника или неин пълномощник да ползва под наем помещения на първи етаж, както и по чие заявление е възстановено електрозахранването, спряно по искане на ищеца“, са ирелевантни за делото.

По същите съображения, искането за издаване на съдебни удостоверения, следва да бъде отхвърлено.

СЪДЪТ намира, че следва да изисква гр.д. № 947/1989г. на Районен съд – Варна, както и да допусне на разноски на ищеца СТЕ, със задача, прецизирана от решаващия орган.

СЪДЪТ намира, че следва да укаже на ответната страна да прецизира в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение обстоятелствата, които цели да установи посредством гласни доказателства, по което ще се произнесе в закрито заседание.

СЪДЪТ намира, че следва да открие производство по проверка истинността на документ, представляващ завещание от 29.03.2021г., на осн. чл. 193, ал. 1 ГПК и да разпредели доказателствената тежест между страните, на осн. чл. 193, ал. 3 ГПК.

СЪДЪТ намира, че следва да отложи произнасянето си по искането за допускане на съдебно - графологична експертиза, направено от ответната страна, касаещо завещанието от 29.03.2021г.

Искане на ответника за допускане на съдебно – графологична експертиза касаеща на завещанието от 25.04.2021г., следва да бъде отхвърлено, тъй като истинността на документа, 2 не е оспорена от нито една от страните в процеса.

СЪДЪТ намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.140, ал.2 ГПК.

За събиране на допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Д. Г. срещу Ц. Г. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Д. Г. е собственик на следните недвижими имоти, както следва:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 26.05.2023г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните – ищецът, чрез пълномощника си, а ответникът на адреса, посочен в исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:

В исковата си молба, ищецът Д. Г. твърди, че е собственик на процесните недвижими имоти, които е придобил със саморъчно завещание от 29.03.2021г., изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя И.П, починала на 11.05.2021г.

Поддържа се, че в периода от началото на 2021г. до месец април същата година, Д. Г. е полага лично и, чрез трети лица грижи за И.П, която е познавала от дете и с която е съумяла да изградил доверителна връзка, така необходима след смъртта на единственото дете на г-жа Петрова.

Снабден с изрична представителна власт въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието, ищецът, действащ като пълномощник на г-жа Петрова сключил договор, въз основа на който упълномощителя бил настанен в хоспис на 28.04.2021г. по негово желание до укрепване на здравословното му състояние.

Достъпът до г-жа Петрова в хосписа бил преустановен по настояване на 3 племенницата й А. Г. и членове на нейното семейство. От служители на полицията узнала, че И.П е починала на 11.05.2021г.

След смъртта на завещателя, саморъчното завещание е обявено пред нотариус и вписано в СВ – Варна на 07.06.2021г.

Ответникът Ц. Г. се легитимира като собственик на еднофамилната жилищна сграда, ведно с 1/3 идеална част от правото на собственост върху дворното място, в което тя е изградена, въз основа на договор за покупко – продажба от 28.05.2021г., по силата на който С.С, последната явяваща се единствен законен наследник на И.П е продала имотите на своята внучка.

Ищецът твърди, че владението върху имотите, предмет на делото, е отнето, чрез подмяна на ключовете от бравите на всички врати.

Твърди се още и, че Ц. Г. не е техен собственик, тъй като и праводателят й, не е придобил вещното право на собственост върху тях и доколкото осъществяваното от нея владение е без основание, то предявените искове, следва да бъда уважени.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Ц. Г., е депозирал писмен отговор.

Твърди се, че завещателното разпореждане от 29.03.2021г. е нищожно, тъй като е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, поради недостойнство, на осн. чл. 42, б.“а“ вр. чл. 3, б.“в“ ЗН, евентуално, на осн. чл. 42, б.“б“ вр. чл. 25 ЗН, поради това, че ръкописният текст не е написан от завещателя, а подписът не принадлежи на лицето, сочено за негов автор.

Първото от заявените възражения почива на твърдения, че ищецът умишлено е въвел в заблуждение завещателя, че ще му обезпечи грижи, което го е мотивирало да състави завещание, а влошеното и здравословно състояние в периода от месец март до смъртта му – 11.05.2021г. е улеснило създаването на неверните представи. Грижи за завещателя са полагали неговата сестра С.С, съседи и познати. Поддържа се, че под т.нар. „грижи“, осигурени от ищеца, състоянието на завещателя се е влошило. Същият е настанен в хоспис в окаяно състояние – некъпан с възпалени разни, което допълнително се е влошило, поради получен кръвоизлив, наложил прием в болница по спешност.

Доколкото, завещанието не е изцяло написано ръкописно и подписано от завещателя, то същото е недействително и не легитимира ищеца като собственик на имотите.

В условие на евентуалност, е релевирано и възражение за унищожаемост на същото поради измама, на осн. чл. 43, , ал. 1, б. „б“ ЗН тъй като ищецът умишлено е въвел завещателя в заблуждение, че ще полага грижи за него, мотивирайки го да състави завещателното разпореждане.

В случай, че завещанието е действително се изтъква, че то следва да се счита отменено изрично със съставеното на друго на 25.04.2021г., обявено на 02.08.2022г., с което И.П се е разпоредила с цялото си имущество за след смъртта си в полза на своята единствена племенница А. Г., явяваща се майка на Ц. Г. и дъщеря на С.С.

Ответникът заявява и свои права, които черпи от договор за покупко – продажба, сключен на 31.05.2021г. и вписан в СВ – Варна на 02.06.2021г., с който е придобил собствеността върху двуетажната сграда и 1/3 идеална част от дворното място.