Решение № 24 от 14.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Велико Търново, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000196 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260007/19.06.2023г. по т. д. №101/ 2020г. ОС- Ловеч е отхвърлил предявеният от „София Те х Парк" АД- София, ЕИК: 202099976, против „Уолтопия" АД- гр. Летница, ЕИК: 204143670, иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 124 ГПК- за заплащане на сумата от 525 639.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, претендирана въз основа уговорка по три сделки за учредяване право на строеж (№ 5, том I. peг. № 1854, дело № 5/2014г. от 28.03.2014г., с вх. per. № 13938 от 28.03.2014г., акт № 104, том XXXII, дело 10406/2014г. на нотариус с peг. № 375 от регистъра на НК ; № 33, том I, peг. № 7965, дело № 31 /2014г. от 19.12.2014г. с вх. pe г. № 68277 от 19.12.2014г. , акт № 94, том CLXVIII, дело 52209/2014г. на нотариус с peг. № 375 от регистъра на НК; и № 22, том I, peг. № 3143, дело № 21/2016г. от 28.07.2016г., с вх. pe г. № 46176 от 28.07.2016г., акт № 101, том СVIІІ, дело 33793/2016г. на нотариус с pe г. № 375 от регистъра на НК), с която е поето задължение за заплащане на припадаща се част от таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на „Научно- технологичния парк“, дължими за 2017, 2018, 2019 и 2020 календарни години.

Със същото решение е отхвърлена предявеният от „София Тех Парк" АД, против „Уолтопия" АД , иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 525 639.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 1 до окончателното й плащане, претендирана като сума, с която ответното дружество се обогатило за сметка на ищеца, поради заплащане (извършване на разходи) от „София Тех Парк" АД на припадащите се на „Уолтопия “ АД дялове от разходите по управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на „Научно-технологичния парк".

Присъдени са и разноски: „София Тех Парк “ АД е осъдено да заплати на „Уолтопия" АД , сумата от 27 449.75 лв., представляваща общ размер на разноските по делото.

В законният срок решението е обжалвано от „София Тех Парк" АДСофия, чрез адв. Н., като необосновано, вътрешно противоречиво и неправилно. Вътрешнопротиворечив бил извода на съда, че искът по чл.79 ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен, поради липса на вътрешни правила за разпределение на таксата за поддръжка. Съдът приел, че ответника се е задължил да заплаща такса за поддръжка в комплекса, но поради неприлагането в пълнота на чл. 162 от ГПК стигнал до неправилния решаващ извод, че не е налице яснота относно нейното разпределяне, което водело до неяснота относно изискуемостта на вземането за такса за поддръжка. Излагат се подробни възражения срещу изводите на първата инстанция, че поради неприемане на вътрешни правила не можел да се установи размера на дължимата такса за поддръжка. В пряко противоречие с правилото на чл. 162 от ГПК съдът приел, че искът е установен по основание, но следва да бъде отхвърлен не поради недоказаност на основанието, а поради липса на достатъчно доказателства, които да му позволят да определи с точност размера на разходите за поддръжка . Когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът бил длъжен да определи размера по своя преценка, или с помощта на вещо лице . „Уолтопия" АД, като собственик на една от сградите в комплекса по силата на реализирано право на строеж, споделяло ползването на общите части на терена на комплекса и инфраструктурата в него, за което било предвидено и дължимо заплащане на разходи за управление и поддръжка. Въз основа на изготвените и приети по делото основни и допълнителни заключения по съдебно- счетоводната и съдебно- техническите експертизи била установена припадащата се част за поемане от страна на „Уолтопия" АД от разходите, които „София Тех Парк" АД извършило през процесния период за дейностите по поддръжка и управление на Парка. Съгласно клаузите в нотариалните актове приемателят "Уолтопия" АД се задължил да заплаща таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на терена на „Научно-технологичния парк". Експертизите, неоспорени от страните по делото, установили както извършването на разходи от ищеца, така и разпределянето им съобразно площта на отделните сгради в комплекса. Съдът също приел, че с изготвените и приети по делото експертизи се установява извършването на разходи за такса поддръжка. Бланкетният извод, че не е установено приемане на вътрешни правила от страна на ищеца, не можел да доведе до отхвърляне на претенцията. Целта на вътрешните правила била да 2 се определи разпределението за разходи за поддръжка, същите не представлявали основание за възникване на задължението за плащане. По д е л о т о б и л о установено, че за таксата з а поддръжка се извършва разпределение от страна на ищеца, което е еднакво за всички собственици и/ползватели на площи в комплекса и е основано на СМР на съответната сграда, която даден собственик/ползвател притежава или ползва. С официални удостоверителни документи било установено и условието, от което зависи падежа за заплащане на разходите за управление и поддръжка, а именно въвеждането в експлоатация на обект „Площадкова техническа инфраструктура и парк". Противоречиви били и мотивите на съда по предявеният евентуален иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД. Необоснован бил въприетият от съда извод, че макар при установен разход за поддръжка на общите части на комплекса, искът е неоснователен, тъй като няма обогатяване за „Уолтопия" АД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД бил изпълнен и когато обогатяването на получателя се изразява в спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице. Налице било неоснователно обогатяване, когато разходите са необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, като необходимостта от извършване на разходи може да е нормативно или договорно обусловено. Съдът приел, че „Уолтопия" АД поела ангажимент за заплащане на такса за поддръжка, но стигнал до неправилен извод за липса на неоснователно обогатяване, тъй като нямало вътрешни правила, които да изясняват начина на разпределение на разходите за таксата. Вътрешните правила не били причина за недължимост на таксата, тъй като не са договор между страните- уговорката била част от процесиите нотариални актове, в които „Уолтопия" АД поела ангажимент за заплащане на такса за поддръжка. Непредставянето по делото на формално приети като документ вътрешни правила не водело до недължимост на таксата за поддръжка, а можело да създаде единствено спор за размера й. При прилагане на чл. 162 от ГПК този спор за размера следвало да се реши от съда въз основа на наличните по делото доказателства, включително и счетоводни експертизи. Разходите за осъществяване на тази поддръжка били установени по делото. С оглед на това и при положение, че по основният иск съдът приел, че не е налице изискуемост на претенцията на договорно основание, то единственият иск за защита на ищеца с оглед покриване на неговите разходи за поддръжка, от които се е възползвал неминуемо ответника, като собственик на една от сградите в комплекса, бил този по ч. 59 от ЗЗД - т.е. всички предпоставки за уважаването на този иск били налице в процесния случай.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат изцяло предявените искове.

В отговора на въззивната жалба са изложени подробни съображения, че същата е неоснователна и правилно съдът констатирал, че клаузите съдържат само принципни положения, въз основа на които тепърва е следвало да бъде 3 уредено във визираните в тях вътрешни правила по какъв начин ще се определя размер на таксата, която ще дължи всяко от лицата от посочените в клаузите категории. Посоченият от ищеца в допълнителната искова молба начин, по който той сам едностранно решил да определи размер на припадащ се дял на „Уолтопия“ АД от също така едностранно определени от ищеца по вид и пера негови разходи, не бил най- справедлив, нито най- обективен, за определяне на размер на такси за поддръжка на някаква инфраструктрура и съоръжения, които ищецът предоставя за общо ползване. Още по- малко било справедливо и обективно ищецът да претендира какво да е участие на „Уолтопия“ АД в разходите му за собствени на ищеца сгради и съоръжения, които не е предоставил за ползване на другите. Твърдяният от ищеца начин на определяне размера на таксата, която претендира като дължима, не бил уговорен между страните. Правилно съдът приел, че в двете клаузи се съдържат единствено принципни положения, въз основа на които тепърва е следвало да се уреди във въпросните вътрешни правила по какъв начин ще се определят таксите и размера им. Правилно съдът е стигнал до извод, че такова задължение не е породено от двете клаузи, защото в тях страните не са уговорили парично задължение по размер на дължимата сума, или в определяем размер. Съгласието е било, че такова парично задължение ще се уговори и породи в друг документ, който тепърва да бъде изготвен и приет от страните, уреждащ не само таксите по размер и периодичност, а и насрещните задължения на ищеца, срещу които да му се дължат тези такси.

Н е възниквало парично задължение, при това с периодично изпълнение, от договорната воля на страните, когато няма постигнато и изявено съгласие от тях по тези основни признаци на задължението, като се започне от размера му, какъвто не е уговорен в двете клаузи, нито е определяем. В претендираните от ищеца разходи били включени суми за собствените му сградите и находящи се в тях най-различни инсталации, системи и оборудване, персонал и т.н., а според клаузите разпределението следвало да обхваща само разходи за площадковата инфраструктура и парка /отделен бил въпросът, че в клаузите нито са изброени елементите на въпросната инфраструктура, нито има договорна дефиниция, от която да бъдат изведени/.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, възраженията във въззивната жалба и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред първата инстанция е предявен иск с правно осн. чл.79 ал.1 ЗЗД, за сумата 525 639,95 лева, представляваща припадащата се част от такси за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на „Научнотехнологичния парк", дължими от ответника по силата на договор с ищеца, за периода 2017- 2020г. и при условията на евентуалност- иск по чл.59 ЗЗД за същата сума, с която ответникът се е обогатил, посредством спестяване на този разход, който следвало да понесе.

За да постанови съдебният си акт, като отхвърли претенциите на ищецът, ОС- Ловеч е изложил следните мотиви:

4

По иска с правно осн. чл. 79 ЗЗД, е развил съображения, че при тълкуване уговорките в нотариалните актове (т. 8 от нот. акт № 5, том I, pe г.

№ 1854, дело № 5/2014г. и т. 7 от нот. акт № 33, том I, peг. № 7965, дело № 31/2014г.), на които ищецът се позовава претендирайки присъждане на процесната сума, се установява, че поетото от приемателя (ответникът „Уолтопия" АД) задължение за заплащане на таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на терена на „Научнотехнологичен парк“ - гр. София, е принципно. Неговият размер подлежи на определяне посредством общите вътрешни правила за поддръжка и управление на парка, които ще бъдат изработени и приети преди завършване и въвеждане в експлоатация на елементите на площадковата техническа инфраструктура и парка, но такива не са налице. Прието е, че съдържанието на задължението е единствено за поет от ответника ангажимент към ищеца да участва в разпределяне на икономическата тежест по заплащане на таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части, което разпределяне обаче ще се реализира чрез подлежащите на приемане вътрешни правила. Именно защото подлежи на определяне с вътрешните правила, без тяхното приемане не възниква конкретно задължение в тежест на ответника за заплащане на такси за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на терена. Такова конкретно задължение не би могло да възникне и с оглед останалата част от съдържанието на същите уговорки, според която таксите ще се определят по идентичен начин за всички собственици, наематели и ползватели на обекти в рамките на терена на проекта „Научно-технологичен парк" на принципа на разпределение на реалните разходи за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части между собствениците, наемателите и ползвателите на обекти и ще се дължат след въвеждането в експлоатация на обект „Площадкова техническа инфраструктура и парк", съставляващ част от проекта „Научно-технологичен п а р к " . Съдът е приел, че това съдържание установява принципните положения, при които ще се извършва разпределянето на разходите според подлежащите на приемане общи вътрешни правила за поддръжка и управление на парка- ще обхваща само реалните разходи , ще се извършва между всички собственици, наематели и ползватели на обекти, ще се извършва по начин, идентичен за всички собственици, наематели и ползватели, след въвеждането в експлоатация на обект „Площадкова техническа инфраструктура и парк" (доколкото разпределянето на разходите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части се свързва само с тази част от парка). След като поетото от приемателя (ответникът „Уолтопия" АД) към учредителя (ищецът „София Тех Парк" АД) задължение за заплащане на таксите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на терена на „Научно-технологичен парк" гр. София, е общо, принципно, същото не поражда дължимо за ответника поведение да престира на ищеца конкретни суми пари. Такова би възникнало при прилагане на евентуално приетите общи вътрешни правила за поддръжка и управление на 5 парка, с които би се определил размерът на припадащата се на ответника част от разходите за управление и поддръжка на инфраструктурата и общите части на „Научно-технологичен парк" (по- конкретно- за обект „Площадкова техническа инфраструктура и парк"), но от ищеца нито се твърди приемането им, нито се прави позоваване на такива правила.