Решение № 79 от 14.02.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Ловеч, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № ***4310101569 по описа за *** година

Производство по реда на чл.239 от ГПК.

Производството е образувано по реда на чл.415 от ГПК въз основа на искова молба, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК:831609046, адрес: гр.София, ул.”Ястребец” №23Б, представлявано от Петър Петров – Изпълнителен директор и Милена Ценова – Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител Б. А.– юрисконсулт срещу Р. Д. З., с посочен адрес: ***

От страна на ищеца са наведени твърдения, че на ***г. ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с Вх.№*** срещу Р. Д. З. за общата сума от 1767.40лв., състояща се от – 1500.15 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от ***г до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 218.70лв. за периода 15.09.2022г. до 31.01.***г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 03.2023г. в размер на 39.92лв. - главница, ведно със законната лихва от ***г до изплащане на вземането, сумата от 8.63лв. мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до 31.01.***г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр.дело№***/***г. по описа на Районен съд – Ловеч, VII с-в е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от дружеството на 06.08.***г., съдията - докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу Р. Д. З. в едномесечен срок.

1

В изпълнение на дадените указания, в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу вещният ползвател Р. Д. З. за процесния период.

Ищецът е изложил основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането, както следва:

Твърди, че ответникът е с учредено право на ползване на топлоснабдения имот за процесния период и на това основание е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от "Топлофикация София" ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Изтъква, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. Сочи, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага, че съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Излага, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „Техем Сървисис“ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

2

Посочва, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Гехем Сървисис“ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Отбелязва, че за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които са приложени като доказателство в подкрепа на твърденията на ищцовото дружество, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Пояснява, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото.

Ищецът твърди, че основанието по отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл.22, ал.2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София“ ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях Търговец. Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира, съгласно чл.36 от Общите условия. Редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.

В петитумната част е отправено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация София”ЕАД сумата от 1 767,40лв, от които 1 500,15 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия / ТЕ/ за периода 05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащане на вземането, 218,70 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 31.01.*** г., както и суми за дялово разпределение: 39,92 лв. главница за периода от 05.2021 г. до 03.2023 г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на вземането и 8,63 лв. – мораторна лихва за забава периода от 16.07.2021 г. до 31.01.*** г. Претендирани са и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Претендирани са и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването 3 на такъв или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ , ако има необходимост и право на това.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата не е депозирала писмен отговор.

С определение № *** от ***.*** г., постановено в закрито заседание на. съдът е допуснал като писмени доказателства по делото представените такива с ИМ и е насрочил делото в открито съдебно заседание .

С изпратените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131 от ГПК/ и определението за насрочване на открито с.з./чл.140 от ГПК/, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

В насроченото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил процесуален представител. Съдът е дал ход на делото при условията на чл.142, ал.1 от ГПК. От страна на ответника не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което съгласно разпоредбата на чл.238 от ГПК, процесуалният представител на ищеца е отправил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът е обявил делото за решаване, приемайки, че са налице законоустановените предпоставки по чл.239 от ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че в случая са изпълнени формалните изисквания на разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК, както и че с оглед твърденията на ищеца и приобщените към делото доказателства искът е вероятно основателен. Тъй като решаващият съд приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, то последното не следва да се мотивира по същество.

След съвкупен анализ на наведените в ИМ твърдения и приложените по делото писмени доказателства и с оглед разпоредбата на чл.239 от ГПК, съдът приема, че предявения положителен установителен иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважен.

С оглед данните по делото, че в хода на процеса ответницата е променила настоящия си адрес съдът намира за необходимо да отбележи следното. Тъй като ответницата се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тя се ползва от уредената в чл. 113 ГПК особена местна подсъдност, дерогираща общата, указваща че исковете срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя. В настоящия случай към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.02.***г. настоящият адрес на длъжника, съгласно изготвена справка от НБД се намира в с. Тепава, общ. Ловеч, което и определя РС-Ловеч, като местнокомпетентен съгласно нормата на чл. 113 ГПК да образува, проведе и приключи образуваното пред него съдебно производство (в този смисъл и Определение № 71 от 08.02.2018г. по ч.т.д. № 224/2018 год. на ВКС). Видно от приложените 4 към делото доказателства, ответницата е променила настоящия си адрес след образуване на настоящото исково производство - едва на 19.12.*** г. Съгласно разпоредбата на чл.120 от ГПК, настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото на друг съд, поради което и Районен съд Ловеч се явява местнокомпетентен да разгледа предявеният иск с правна квалификация чл. 422 ГПК (в този смисъл и Определение № 95 от 29.01.2013г. по ч.т.д. № 670/2012г., т.к., І т.о.)