Решение № 180 от 13.04.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Велико Търново, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500034 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по подадена от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД, гр. В. Търново въззивна жалба против Решение № 1086/12.10.2022г., поправено с решение №1090/13.10.2022г. по гр.д. № 775/2022г. по описа на Районен съд- Велико Търново, с което е осъден МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” АД, ЕИК: 104510514, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Ниш” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. М., ЕГН: ********** с адрес гр. Л., ж.к. „З", на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, СУМАТА от 5000 лв. /пет хиляди лева/ - предявена като частичен иск от общия размер на претенцията от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушение на принципа на качество на медицинската помощ при проведено на ищеца оперативно лечение на дясна глезена става в периода 19.11.2019г. – 20.11.2019г. от служители на ответната болница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта – 20.11.2019г. до окончателното й изплащане, като са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата са наведени незаконосъобразност, както следва : оплаквания

1 за неправилност и

- Съдът е приел за установена фактическа обстановка, обосноваваща отговорността на дружеството- жалбоподател, каквато не следва от събраните в производството доказателства. Заключението на вещите лица, на което съдът е основал фактическите си изводи, според жалбоподателя не ги обосновава. По повод извършените графии в ответното лечебно заведение след оперативната интервенция на 19.11.2019 година, вещите лица са приели, че те са слабо информативни и не дават възможност за направата на обективна преценка за проведеното лечение. Основавайки се на графиите, извършени на 18.12.2019 година в УМБАЛ, гр.Плевен и на предоперативните и следоперативните такива от началото на 2020 година, направени в МБАЛ „Св.Анна", гр.София, вещите лица са заключили, че въпреки проведеното при въззивника болнично лечение, дясната глезенна става на пациента не е наместена напълно, поради което тя е останала в сублуксация. Неизяснен според жалбоподателя е въпросът дали обективните находки, констатирани при изследването в гр.Плевен, не се дължат на причини, различни от неправилно проведено лечение в МОБАЛ и настъпили по време след изписването на пациента от МОБАЛ. Според жалбоподателя заключението на вещите лица е дискредитирано и от вътрешните противоречия, които то съдържа. Като такова противоречие се сочи становището на вещите лица, изразено в писменото заключение, че при ищеца са налице данни за остеопороза, а в съдебно заседание вещите лица са заявили, че няма такива данни.

-Според жалбоподателя констативните протоколи на ИА „Медицински одит" от извършените проверки в МОБАЛ и МБАЛ „Света Анна"АД, гр.София, в частта съдържаща изводи по повод лечебната дейност, оказана от страна на ответното лечебно заведение не се ползват с обвързваща за съда доказателствена сила по смисъла на чл. 179 от ГПК относно съдържащите се в тях констатации. Изводът на съда, че констатациите по тези протоколи са в унисон с останалите събрани доказателства по делото е необоснован понеже не е посочено в решението кои са въпросните други доказателства.

- Съдът е кредитирал изпяло събраните по делото гласни доказателства, за да приеме, че справедливият размер на следващото се за въззиваемия обезщетение за търпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата от 15 000 лева. Така например игнорирано обаче е противоречието между гласните доказателства и писмените такива относно болките, които М.

2 е търпял след дехосиитализацията му от МОБАЛ и преди оперативната интервенция в МБАЛ „Св.Анна" АД, София.

-При определяне справедливия размер на дължимото се обезщетение съдът е игнорирал обстоятелството, че чрез бездействието си и отложеното във времето търсене на последваща помощ, ищецът е удължил периода, в който е търпял болки и страдания.

- Определеното от съда обезщетение не е съобразено с критериите за справедливост.

Развити са подробни съображения . Отправя се искане към съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на размера на дължимото се обезщетение на не повече от 2500 лв.

В постъпил в законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата – ищец в първоинстанционното производство, в който се заема становище за нейната неоснователност.

Оспорват се оплакванията по жалбата, като се сочи, че след като извършената след операцията на ищеца рентгенография е некачествена и слабо информативна, е била достатъчна за лекуващите лекари да вземат решения, не е основателно МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" АД да възразява, че за експертите по делото снимката не е достатъчна. От друга страна задължението за качествена рентгенография е на ответника и същото е изпълнено лошо. В този смисъл според ответника по жалба жалбоподателят черпи аргументи от собственото си лошо изпълнение. Според ответника по жалба не е възможно следоперативно изместване на ставата без да се наруши целостта на импланта и прикрепените към него кости, а такива не са били налице. Вещите лица според ответника по жалба сочат, че в резултат на първоначалното падане и лошата позиция на ставата се наблюдават поражения върху костите на глезена, които след операцията в гр. София и правилното позициониране на ставата отшумяват. Смисълът на изявленията на вещите лица в съдебно заседание относно липсата на данни за остеопороза при ищеца бил, че няма данни за наличие на остеопороза като хронично заболяване. Оплакването на жалбоподателят в тази насока се основавало на извадени от контекста им изявления на вещите лица. Развити са доводи по всички оплаквания в жалбата и е отправено искане към въззивния съд да 3 потвърди обжалваното решение.

Привлеченият като трето лице – помагач на страната на ответника "Застрахователна Компания Лев Инс" АД заема становище за основателност на жалбата против първоинстанционното решение. Поддържа доводите на жалбоподателя и излага собствени доводи в насока неправилност на решението, както следва :

Установеното при преглед в гр. Плевен разместване на ставата не може да се определи като лекарска грешка. Медиците в МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов" АД-Велико Търново са положили необходимата професионална грижа, но те не носят отговорност за проведеното домашно лечение и претенцията следва да бъде отхвърлена, а при условията на евентуалност, да се намали размерът на присъденото обезщетение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с 4 правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът твърди, че на 19.11.2019г. след претърпян инцидент /падане от стълба/ е приет по спешност в ответната болница с диагноза „счупвания на други части на подбедрицата, закрито“. На 20.11.2019г. е осъществена оперативна интервенция от лекуващия екип, като е извършена открита репозиция на фрактурата и глезената става и фиксация на фрактурата на дисталната фибула с 1/3 тубуларна плака, без вътрешна фиксация на тибия и фибула, след което е поставена гипсова имобилизация.

Ищецът бил изписан от болнично лечение на 26.11.2019г., но състоянието му не се подобрило, като в областта на десния глезен болката не отминавала, имало постоянен оток и не можел да извършва активни движения в дясната глезена става. Ищецът се насочил към УМБАЛ „Св. Анна“ гр. София, където било установено, че има сублуксация на дясната глезена става. Това наложило извършването на нова оперативна намеса, при която фрактурата била репонирана повторно, като била възстановена дължината на фибулата, която се фиксирала със заключващи плаки и винтове. Според ищеца причината да се подложи на втора операция е обстоятелството, че при лечението му в ответната болница глезената му става не е наместена, остава в сублуксация, което води до невъзможност да се възстанови функцията на този крайник.

При извършена по сигнал на ищеца проверка от ИА „Медицински надзор“ в ответната болница, било констатирано, че не му е оказана медицинска помощ в пълен обем и че предоставената му е в нарушение на критериите за достатъчност и качество. Ищецът твърди, че в резултат на лошо проведеното лечение от служители на ответника е забавен оздравителния му процес и е претърпял болки и страдания по – големи от обичайните за този вид травми. Сочи, че се е наложило да търпи болки, страдания и физически ограничения от втората операция, която не би била наложителна, при адекватно проведено първоначално лечение от ответника.

Според ищеца ответната болница следва да отговаря за причинените му неимуществени вреди от неправилно проведеното от нейни служители оперативно лечение, при което дясната му глезена става е оставена в 5 сублукация.

В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 000 лв. – частичен иск от общата претенция от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.11.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.

Не оспорва обстоятелствата, че вследствие на твърдяната от ищеца травма му е поставена сочената диагноза и е опериран от лекари при МОБАЛ.

Не оспорва фактите по извършване на втората операция и извършените по време на нея медицински интервенции. Оспорва твърдението на ищеца, че причината за извършването на втората операция е неоказана в пълен обем и в нарушение на критериите за достатъчност и качество медицинска помощ от негови служители. Оспорва и твърденията на ищеца, че след първата операция глезената става не е наместена напълно и остава в сублуксация, както и че не е възстановена дължината на фибулата. Навежда твърдение, че проведеното лечение на ищеца е съобразено с методите на медицинската наука, практика и стандарти и че при него не са допуснати пропуски и нарушения.

Според ответника след образно изследване е установена луксация на дясна глезена става на ищеца, извършено е по спешност наместване на фрактурата чрез вътрешна фиксация и е последвала гипсова имобилизация, като постоперативното лечение е протекло гладко. Ответникът оспорва при изписването на пациента на 26.11.2019г. да е била налице сублуксация на дясна глезена става, тъй като същият не се е оплаквал от болки при покой и при движение. Навежда твърдение, че сублуксацията може да е получена след дехоспитализацията на ищеца и излага аргументи за това. В тази връзка ответникът твърди, че при извършената от него операция фибулата на дясната глезена става е анатомично наместена, както и че дължината й не е била възстановена при втората операция.