Решение № 864 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. ***, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103269 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, действащ чрез пълномощника си адвокат А. А., Варненска адвокатска колегия, с която срещу „С.Г. Груп" ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от К. В. П., чрез адвокат И. И. Г., е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника срещу ищеца не е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане в размер на сумата от 314,90 лева, представляваща задължение по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5981 по описа за 2016 г. на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.05.2016 г. до 17.03.2025 г. в размер на 302,97 лева, поради настъпила погасителна давност.

Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата на издадената по ч.гр.д. № 2505 по описа за 2013 г. на Районен съд – Благоевград заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е осъден да заплати процесната сума първоначално в полза на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, след което вземането е прехвърлено чрез договори за цесия – първоначално на „Агенция за събиране на вземанията" АД (на 01.09.2014 г.), а след това на 1 ответника „С.Г. Груп" ЕАД. По молба на последния е образувано изпълнително дело № 53 по описа за 2025 г. на ЧСИ Илияна Станчева, район на действие Варненски окръжен съд, в рамките на което на 07.03.2025 г. е наложен запор върху дяловете на ищеца в „Паркети Г.и" ООД.

Ищецът твърди, че възможността на ответника да събира принудително процесните суми е погасена поради изтичане на петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като след образуването на изпълнителното дело не са предприемани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността, с оглед на тълкувателната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС. В уточнителни молби № 2 и № 3 ищецът допълва детайли относно хронологията на цесиите, предприетите изпълнителни действия и периода на спиране на давностния срок по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. – съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г.). В уточнителна молба № 2 ищецът отрича и дължимостта на законната лихва върху главницата, начислявана за периода от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 5981/2016 г. до окончателното изплащане на вземането. По изложените съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявения иск с присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът сочи, че искът е процесуално допустим, но по същество неоснователен, тъй като петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е прекъсвана от предприети изпълнителни действия в предходното изпълнително дело № 1381 по описа за 2016 г. на ЧСИ Илияна Станчева (с взискател „Агенция за събиране на вземанията" АД), образувано преди настоящото дело № 53/2025 г., независимо от настъпилата перемпция по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответникът се позовава и на спиране на давността по време на извънредното положение (13.03.2020 г. – 21.05.2020 г.) и обосновава извод, че вземането не е погасено по давност, поради което искът следва да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните 2 отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК, с който длъжникът оспорва изпълнението, позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия случай ищецът основава иска си на твърдение, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла погасителна давност.

Дължимостта на процесното вземане е установена с влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5981/2016 г. на Варненски районен съд, въз основа на която е образувано изпълнително дело № 53/2025 г. на ЧСИ Илияна Станчева. В хода на изпълнителното производство на 07.03.2025 г. е наложен запор върху дружествените дялове на ищеца в „Паркети Г.и" ООД.

По делото са приети като писмени доказателства заверени преписи от изпълнително дело № 1381/2016 г. и изпълнително дело № 53/2025 г. на ЧСИ Илияна Станчева, представени от ответника в съдебното заседание от 06.02.2026 г.

Видно от материалите по изпълнителното дело, а и предвид изричното изявление на процесуалния представител на ищеца, задължението е погасено чрез заплащане на сумата от 1156,47 лева.

Престирането на процесното задължение представлява самостоятелно погасително основание, различно от твърдяното в исковата молба.

Погасяването на задължението чрез изпълнение е довело до приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, съгласно която разпоредба изпълнителното производство се прекратява когато задължението бъде изпълнено изцяло. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене изпълняемото право, чието отричане е предмет на настоящия иск, е погасено, но не поради изтекла давност, а поради реално плащане – основание, различно от заявеното в исковата молба.

Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право.

3

Настъпилото плащане е именно такъв факт – той е последващ, безспорно установен и е от решаващо значение за предмета на спора, тъй като заличава самата правна основа, на която ищецът е изградил претенцията си. Не може да бъде установена недължимост на задължение поради погасителна давност по отношение на вземане, което е вече реално погасено чрез изпълнение.

Основанието за недължимост, въз основа на което е предявен искът, не съществува в обективната действителност към момента на приключване на съдебното дирене, поради което предявеният на това основание иск подлежи на отхвърляне.

Освен горното, съдът отчита, че по аргумент от чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължение, дори и след изтичане на давностния срок, той не може да иска обратно платеното. Разпоредбата изразява принципа, че доброволното изпълнение на едно задължение – независимо от евентуалното изтичане на давност – представлява признание за съществуването и дължимостта на задължението и лишава длъжника от правото да се позовава на давността занапред с цел да получи обратно изпълненото или да отрече правото на принудително изпълнение на вече погасеното по съдържание вземане. В настоящия случай ищецът – след завеждането на делото и при висящност на иска, с който е претендирал несъществуването на задължението поради давност – е пристъпил към доброволно плащане на процесната сума в изпълнителното производство. Това поведение е правно несъвместимо с поддържането на тезата за погасяване по давност: плащането е конклудентно признание на задължението и изключва последващото позоваване на давността като основание за недължимост.

Предвид всичко гореизложено предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед резултата от производството разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. К. Г., ЕГН **********, срещу „С.Г. Груп" ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление ****, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ответника срещу 4 ищеца не е налице подлежащо на принудително изпълнение вземане в размер на 314,90 лева (триста и четиринадесет лева и деветдесет стотинки), представляваща задължение по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5981 по описа за 2016 г. на Варненски районен съд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2016 г. до 17.03.2025 г. в размер на 302,97 лева (триста и два лева и деветдесет и седем с т о т и н к и ) , поради настъпила погасителна давност, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5