Решение № 315 от 27.04.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 4794/2021
- Вид
- Решение № 315
- Подписан
- 27.04.2022
- В сила
- 27.04.2022
- Състав
- Николай Младенов, Любомир Игнатов, Веселина Ставрева
Цитирани разпоредби
- чл. 59, ал. 1 · Закон за защита на класифицираната информация
- чл. 70 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 13, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 105, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 106 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 315 гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Н. Младенов
Членове:
Веселина Ставрева
Любомир Игнатов при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604794 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от адвокат Ж.Ж., зашитник на подсъдимия ИВ. В. М., ЕГН **********, постоянен адрес град София, ж. к. *******, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с висше образование, срещу присъдата, постановена на 07. 10. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 9-и състав, по н. о. х. дело № 8075 по описа за 2020 г. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 07. 02. 2020 г., около 02, 35 часá, в град София, по бул. „Г. М. Димитров“, с посока на движение от бул.
„Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Рено“, модел „Клио“, с рег. номер *******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 65 на хиляда, установено по надлежния ред с „Алкотест дрегер 7510+“ с инв. номер ARDM 0212, проба с номер 1961 – съгласно чл. 6, ал.
9 от Наредба № 1 от 19. 07. 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн. „ДВ“, бр. 61 от 28. 07.
2017 г./ - „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или даване на проби за изследване“ – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), поради което на основание чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го е осъдил на 1). наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, чието ефективно изтърпяване е отложил с 1 изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК, считано от датата на влизането на присъдата в сила; 2). на наказание „глоба“ в размер на 200 лева, платима в полза на държавата; 3). на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 НК на наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от три месеца.
Освен това с обжалваната присъда първоинстанционният съд е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК и в случай на евентуално ефективно изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Също така е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 НК при изпълнение на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство по административен ред. Наред с това е осъдил подсъдимия да заплати разноски на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
С въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, необоснованост и че е постановена при съществени процесуални нарушения. С постъпило след изготвянето на мотивите допълнение се заявява също така, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо. Развиват се доводи за бланкетно обсъждане, непълнота и превратно тълкуване на доказателствения материал. Изразява се мнение, че експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза всъщност трябва да се интерпретира в смисъл, че всяко измерване е независимо от останалите, но при условие, че накрайникът (мундщукът) на дрегера бъде сменян. Твърди се, че в настоящия случай е бил използван един и същ мундщук, който е бил за еднократна употреба. Освен това се поддържа, че първостепенният съд е следвало внимателно да обсъди обясненията на подсъдимия относно причината, обусловила шофирането му през процесната вечер, и че е следвало да приложи чл. 9, ал. 2 НК. Заявява се, че подсъдимият е оказал съдействие на полицейските служители и че е поискал две независими проби, но в различни лечебни заведения. Твърдят се нарушения на подзаконовата нормативна уредба от полицейските служители, изразяващи се в ограничаване на правото на подсъдимия да избере лечебното заведение, в което да бъде изследван, задържането по реда на ЗМВР преди изтичането на срока за даване на кръвна проба и липсата на нарочен протокол за отказ да бъде дадена кръвна проба. Прави се позоваване на показанията на свидетелите Л., д-р Б. и др Т. и на обясненията на подсъдимия. Иска се от Софийския градски съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдмия за невиновен.
Алтернативно иска да бъдат отчетени многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства и наложеното наказание да бъде намалено под минимума. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение пред първата и въззивната инстанция.
Софийската градска прокуратура не взема писмено становище по въззивната жалба и допълнението й.
С определение, постановено в закрито заседание, Софийският градски съд е преценил, че не следва да допуска разпит на подсъдимия, нито повторни разпити на свидетелите и вещото лице.
В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият, макар и редовно призован, не се явява. Защитникът заявява, че поддържа жалбата. За хода на съдебните прения повтаря искането за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде оправдан, съответно поддържа искането за намаляване на наказанието.
Прокурорът заявява, че оспорва жалбата. За хода на съдебните прения поддържа, че обвинението е доказано, че няма нарушения в наказателното производство и че присъдата съответства на доказателствата. Иска от Софийския градски съд да я потвърди.
След като съобрази становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, Софийският градски съд направи 2 следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена от заинтересована страна в наказателния процес срещу обжалваем съдебен акт и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Първостепенният съд е провел пълно, всестранно и обективно съдебно следствие, в рамките на което са събрани всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни. Въз основа на тях той вярно е установил фактическата обстановка по делото. След самостоятелна анализа и преценка на доказателствените материали и без да констатира съществени различия с установеното от първата инстанция, въззивният съд я възпроизвежда накратко по следния начин.
На 07. 02. 2020 г., около 02, 35 часá, подсъдимият управлявал моторното превозно средство марка и модел „Рено Клио“, рег. номер *******, в град София, по бул. „Г. М.
Димитров“ с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“. В автомобила нямало никой друг. Начинът, по който той управлявал автомобила, направил впечатление на свидетелите П.Б.С. и Н. Л. Л., които били дежурни полицейски служители.
След като спрели моторното превозно средство те изискали от подсъдимия да представи документи и установили самоличността му. Освен това усетили, че от подсъдимия се носи мирис на алкохол, поради което го тествали с техническо средство („Алкотест дрегер 7510+“ с инв. номер ARDM 0212), на което поставили нов накрайник (мундщук). Втората или третата проба била успешна и отчела наличие на алкохол с концентрация 1, 65 на хиляда.
Свидетелят Л. съставил акт за установяване на административно нарушение. Подсъдимият заявил, че не приема резултата от теста и поискал да се подложи на медицинско изследване (да даде кръвна проба), при което свидетелят Стоев съставил талон за изследване. Щом полицейските служители обяснили на подсъдимия, че трябва да го придружат до лечебното заведение МБАЛ „Св. Анна“ за да даде кръвна проба, той им казал, че дъщеря му е претърпяла злополука и че трябва спешно да отиде при нея, във връзка с което се обадил и на спешния телефон 112. Полицейските служители Стоев и Л. обяснили на подсъдимия, че е длъжен да ги придружи до МБАЛ „Св. Анна“ за даване на кръвна проба, а операторът от телефон 112 му казал същото и добавил, че съпругата му може да се обади, за да бъде изпратена линейка.
След това полицейските служители отвели подсъдимия в триажа и спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна“, където дежурни лекари били свидетелите Е.Е. Т., А.В. Б. и Ш.Ш.Х.. Свидетелката Т. поискала личната му карта, за да оформи документите и протоколите, свързани с даването на кръвна проба. Подсъдимият бил изнервен и отказал да даде личната си карта, както и да попълва и подписва документация. Между подсъдимия и полицейските служители възникнал спор относно личната му карта, във връзка с който спрямо подсъдимия били използвани помощни средства (белезници) и той бил отведен в 7 РУ – СДВР, където бил задържан за 24 часа.
Така възприетата фактическа обстановка произтича преди всичко от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Б.С., Н. Л. Л.
(дадени непосредствено пред първостепенния съд, а също така и дадени на досъдебното производство и приобщени от първостепенния съд на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК), Е.Е. Т., А.В. Б. и Ш.Ш.Х.. Те отразяват преки възприятия, логически взаимосвързани са и са последователни, намират подкрепа в прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателствени материали от досъдебното производство (преди всичко талонът за изследване, актът за установяване на административно нарушение и медицинската документация). Между показанията на отделните свидетели не се откриват съществени противоречия.
Първостепенният съд е подложил на внимателна анализа дадените пред него обяснения на подсъдимия, отчитайки двойствената им природа на гласно доказателствено 3 средство и на средство за осъществяването на правото му на защита. Те следва да бъдат кредитирани единствено в частите, в които се описва употребата на алкохол, спирането на управлявания от него автомобил от полицейските служители, извършване на теста за алкохол с техническото устройство и отвеждането на подсъдимия в МБАЛ „Св. Анна“, впоследствие в 7 РУ - СДВР. В тези части обясненията на подсъдимия отразяват негови непосредствени възприятия, последователни са и се подкрепят от останалите доказателствени материали. Първостепенният съд правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта, в която той заявява, че управлявал моторното превозно средство по спешност поради влошеното здравословно състояние на дъщеря му. Въззивният съд констатира съществени противоречия между тази част на обясненията с данните от проведения от подсъдимия разговор по телефон 112. От една страна, според обясненията на подсъдимия дъщеря му е получила „пристъпи“ и той потеглил с автомобила си в търсене на „дежурен педиатър или алерголог“. От друга страна, според експертното заключение по аудио-техническата експертиза, което първостепенният съд правилно е кредитирал като компетентно и обосновано, мъжкият глас съобщава, че дъщеря му се е „подхлъзнала в коридора“, че е „разцепила крака си в касата на вратата“, че „цялата е в кръв“ и „губи съзнание“, както и че „търси хирург“. Разговорът по телефон 112 е започнал в 02, 52 часá, тоест непосредствено след като подсъдимият е бил спрян за проверка и след като е бил тестван с техническото средство, докато обясненията са дадени в по-отдалечен момент (повече от една година по-късно). Освен че обясненията противоречат на данните от разговора по телефон 112, въззивният съд приема, че данните от последния разговор сами по себе си са вътрешно противоречиви и също не следва да бъдат кредитирани. Описаният в разговора удар на крак в каса на врата не би могъл да предизвика загуба на съзнание. Също така, ако действително е следвало да бъде предприета хирургична интервенция, логично е тя да бъде извършена в лечебно заведение, тоест подсъдимият би следвало да откара дъщеря си в болнично заведение с хирургично отделение (в който случай тя също е щяла да бъде в моторното превозно средство), а не да „търси хирург“, когото да откара в дома си. По тези съображения, а и споделяйки другите доводи, изложени от първата инстанция, въззивният съд също като първостепенния не възприема като достоверни нито данните от обясненията, нито данните от проведения разговор по телефон 112, в които се съдържат твърдения за влошено здравословно състояние на дъщерята на подсъдимия. Тези данни от обясненията следва да се приемат единствено като средство за изграждането на защитната теза на подсъдимия. Съответно, заявеното в разговора по телефон 112 след спирането на управлявания от подсъдимия автомобил и тестването му с техническото средство трябва да се приеме за опит да бъде отложено даването на кръвна проба за изследване.