Решение № 18084 от 08.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18084 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110163815 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „СОФИЙСКА ВОДА“АД срещу М. И. М. обективно кумулативно съединени: иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1277.94 лв. – неплатена в срок стойност на доставена потребена вода през периода от 08.03.2012 г. до 01.12.2018 г. отчетена на договорна сметка с клиентски номер *******; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 133.54 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2012 г. до 01.12.2018 г.

Претендира се присъждане на законната лихва за периода от 14.03.2019 г.

– датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и направените по заповедно частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав и в исковото производство разноски.

Ответникът – М. И. М., чрез процесуалния пълномощник адвокат Г. А., в писмен отговор на исковата молба от 08.07.2022 г. заявява, че не спори за обстоятелството, че е собственик на процесния водоснабден Апартамент 14.

Не оспорва, че в процесния имот са ползвани услугите на ищцовото дружество, както и фактурираните количества доставена вода и начина на отчитането й. Поддържа становище за плащане на задълженията, предмет на делото за периода от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г. в общ размер на 831.35 лв., преди образуване на заповедното производство. Прави възражение за изтекла 1 погасителна давност на вземанията за периода от 08.03.2012 г. до 14.03.2016 г.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и в двете производства.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не е налице спор, че в периода от 08.03.2012 г. до 01.12.2018 г. същите са били обвързани от валидно възникнало и съществувало облигационно отношение, по което М. И. М. е била потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР ЗЗП на ВиК услуги, включително вода, а ищецът е доставял на ответницата тези услуги.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда като неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице А. Ч., че обемът на доставените до процесния имот ВиК услуги в периода от 08.03.2012 г. до 01.12.2018 г. е фактуриран в 82 броя фактури.

Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е работило изключително по счетоводни данни от ищеца, според които и предвид ангажираните с отговора на исковата молба 26 вносни бележки, съдът приема, че при постъпване на плащане от страна на потребителя, ищецът без да се съобрази с фактическото основание, посочено от потребителя във всяка вносна бележка – номер на фактура, по която се плаща, е отнасял плащанията за погасяване на стари задължения и лихви, вместо за погасяване на посочените в съответната вносна бележка задължения по конкретните фактури. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства – 26 вносни бележки /лист 20 – лист 32 от делото/, поради което и доколкото в заключението се взема становище по правен въпрос – за дължимост на парични суми от ответницата към ищеца по счетоводни данни на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, настоящият съдебен състав намира за абсолютно недопустимо да го възприеме, съобразно и чл. 202 ГПК. От последното заключение съдът възприема единствено обективните констатации на вещото лице в справка – приложение 1 към експертизата за издадените от ищеца фактури в периода от 08.03.2012 г. до 01.12.2018 г., тяхната стойност и падеж на плащане /лист 74 – лист 77 от делото/, без отчитане на извършените по тях плащания от страна на потребителя.

По правилата на чл. 422, ал. 1 ГПК при спазване срока по чл. 415, ал. 4, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – конкретно в казуса на 14.03.2019 г. Като има предвид горното, доказателствата по делото и на основание чл. 111, буква „в“, предложение 3 ЗЗД и чл. 119 ЗЗД, съдът намира 2 възражението на ответницата за изтекла погасителна давност за основателно относно падежиралите вземания по главницата за доставена и потребена вода и ВиК услуги за периода от 08.03.2012 г. до 13.03.2016 г., включително, както и относно претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2012 г. до 13.03.2016 г., включително и в тази част така предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност.

Предмет на разглеждане по същество относно главния иск остават вземанията по фактури, описани в справка – приложение 1 към съдебно – счетоводната експертиза, издадени в периода от 01.03.2016 г. /падежирала на 31.03.2016 г./ - под № 70 в посочената справка до 01.11.2018 г. /падежирала на 01.12.2018 г./ - под № 102 в справката /лист 76 и лист 77 от делото/.

По правилата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК.

В конкретния казус, видно от вносните бележки, ангажирани от ответника с писмения отговор, приети от съда като писмени доказателства по делото в заверени от страната преписи /лист 22 – 32 от делото/ е, че във всяка една вносна бележка от страна на потребителя – длъжник е посочено вземането по коя конкретна фактура погасява и предвид нормата на чл. 76, ал.

1 ЗЗД, съдът приема, че ищецът – кредитор е обвързан от заявеното от длъжника желание, като съдът държи сметка и за обстоятелството, че голяма част от плащанията са извършени в срока за плащане, посочен в съответната фактура, според справката на съдебно-счетоводната експертиза на лист 76 и 77 от делото.

Съдът, като има предвид справката на съдебно-счетоводната експертиза на лист 76 и 77 от делото приема, че задълженията на ответницата към ищеца за периода от 31.03.2016 г., когато е падежирало вземането по Фактура № ****** от 01.03.2016 г. в размер на 23.50 лв. до 01.12.2018 г., когато е падежирало вземането по Фактура № ****** от 01.11.2018 г. в размер на 14.14 лв., възлизат на общата сума от 999.22 лв.

С плащанията, обективирани във вносните бележки лист 22 – 32 от делото са погасени от страна на ответницата преди 14.03.2019 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав, съобразно чл. 76, ал. 1 ЗЗД част от вземанията на ищеца, дължими от ответника за периода извън погасителната давност – от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г., а именно в размер на общата сума от 745.34 лв., за която така предявения главен иск с 3 правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, като погасен чрез плащане преди завеждане на исковата молба, със законните последици.

Четирите вносни бележки от 25.04.2016 г. на лист 20 и 21 от делото касаят редовно извършени плащания на задължения, формирани в периода на погасителна давност.

Липсват доказателства за плащане на задълженията по фактури с номера 70, 71, 72, 73, 79, 80, 81, 84, 85, 101 и 102 от справката на съдебносчетоводната експертиза на лист 76 и 77 от делото, в размер на общата сума от 253.88 лв. Последната сума е дължима за периода извън погасителната давност – от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г. и следва да бъде присъдена на ищеца – по предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 14.03.2019 г. до окончателното й плащане.

Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 253.88 лв. до 999.22 лв. се явява неоснователен, като погасен чрез плащане преди завеждане на исковата молба, а над 999.22 лв. до пълния предявен размер от 1277.94 лв. и за периода от 08.03.2012 г. до 13.03.2016 г., включително – погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне със законните последици.

Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за периода от 01.04.2016 г. до 13.03.2019 г., включително върху непогасените в срок парични вземания на ищеца към ответника в общ размер на 253.88 лв., формирани в периода извън погасителната давност – от 14.03.2016 г. до 01.12.2018 г. За да определи неговия размер, съдът взема предвид заключението на счетоводната експертиза, направила изчисления в тази насока за всяко отделно вземане по конкретните фактури и приема, че общата стойност на лихвите за забава възлиза на 45.05 лв. Този иск е основателен за периода от 01.04.2016 г. до 13.03.2019 г., включително върху непогасените в срок парични вземания в общ размер на 253.88 лв. и е доказан по размер за сумата от 45.05 лв. и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата над 45.05 лв. до пълния предявен размер от 133.54 лв. и за периода от 08.04.2012 г. до 13.03.2016 г., включително следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а за периода от 14.03.2016 г. до 31.03.2016 г. включително, като неоснователен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство по частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 5.97 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за 4 правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата от 10.59 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт при база за определяне на възнаграждението 50 лв., както и направените в исковото производство по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 133.04 лв., от които 5.97 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и 127.07 лв. – разноски за възнаграждение на вещи лица, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 42.36 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, при база за определяне на възнаграждението 200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ответницата претендира присъждане на направените по делото в исковото производство и в заповедното производство разноски за възнаграждение на адвокат в размер на по 300 лв. за всяко производство.

Ответницата е направила разноски във всяко от двете производства в размер на по 300 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от двата договора за правна помощ, установяващи договарянето и плащането на съответното възнаграждение. Последните суми не са прекомерни за надлежно ангажираната и своевременно коректно упражнена адвокатска защита във всяко от двете производства, поради което възражението на ищеца, заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно. При това положение, предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 236.46 лв. – разноски, направени по частно гр. дело № 14820/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 123 състав за възнаграждение на един адвокат, както и сумата от 236.46 лв. – направени в исковия процес по делото разноски за възнаграждение на един адвокат.