Решение № 311 от 22.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 26/2026
- Вид
- Решение № 311
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 04.08.2026
- Състав
- Ивелина Солакова, Георги Драгостинов, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 311 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Георги Драгостинов
Радка Цариградска при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20264100500026 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.10.2025 година, постановено по гр.дело № 988 по описа на Павликенски районен съд за 2024 година, е променен режимът на лични отношения на С. Г.
А. със сина му К. С.ов А. като календарно са фиксирани периоди, в които бащата ще взима детето. Вменени са задължения в тежест на майката за осигуряване на технически условия за контакти между баща и дете чрез дигитални приложения за дните вторник, четвъртък и неделя всяка седмица.
Решението е обжалвано от С. Г. А. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уреждащо режима на контакти с детето по посочен в жалбата начин.
Ответницата П. Д. Г. излага доводи за правилност на атакуваното решение.
Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК приема:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 11 от Семейния кодекс.
Ищцовата страна - С. Г. А. – твърди, че с решение от 25.02.2019 година по гр.дело № 4668 по описа на Софийски районен съд за 2018 година е утвърдено споразумение за родителската власт, местоживеенето, издръжката на сина му К. и личните отношения на детето с бащата. Тъй като майката, която упражнява родителските права, 1 заживяла в ... ищецът претендира нов режим на лични отношения, предвид невъзможността му да пътува във времето, определено за контакти с детето
Ответната страна – П. Д. Г. – признава, че с детето живеят в .... Едва с отговора на жалбата изразява нарочно становище по претенциите на бащата, считайки определения с атакуваното решение режим на контакти за целесъобразен и в съответствие с интереса на детето.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от обясненията на страните и документите и делото, че са родители на К. С.ов А.. Детето е на десет години и живее при майката, съобразно постигнатото от страните и утвърдено от съда споразумение – решение от 25.02.2019 година по гр.дело № 4668 по описа на Софийски районен съд за 2018 година.
Няма спор и по въпроса, че майка и дете са променили местоживеенето си и сега са в гр. ....
С атакуваното решение въпросът за контактите на бащата и детето е решен чрез видеокомуникация в определени дни от седмицата и чрез пребиваване на детето при бащата за времето на училищни ваканции и официални празници.
Изложените факти сочат правилността на атакуваното решение и налагат потвърждаването му по реда на настоящото производство.
Доводите на ищеца са неоснователни.На практика първостепенният съд е уважил исканията му изцяло. Разликите между поискано и произнесено са незначителни и са свързани с интереса на детето. Затова оплакванията по жалбата не могат да бъдат уважени – режимът на лични контакти с непълнолетно дете се урежда в негов интерес, не съобразно желанията на родителя.
Без правно значение са оплакванията за процедурни нарушения при разглеждане на спора в първоинстанционното производство. Въззивната същност на настоящото преодолява всички пороци, които не водят до нищожност или недопустимост на атакувания акт.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че за втора инстанция ответницата по жалбата има право на разноски. Като сума са доказани в размер на 1 000 лв., възнаграждение за един адвокат, и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава по реда на чл. 271 от ГПК решението от 31.10.2025 година, постановено по гр.дело № 988 по описа на Павликенски районен съд за 2024 година.
2
Осъжда С. Г. А., ЕГН: **********, ..., ул. „Цар Борис III“, № 59, етаж 9,ап. № 43, да заплати на П. Д. Г. от гр. ..., ул.“Ю.И.Венелин“, № 2, сумата от 1000 (хиляда лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3