Решение № 3321 от 19.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. Варна, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110104105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Искът е предявен от Е. - М. А., ЕГН *, родена на * г. * гражданка чрез пълномощника си адв. К. Д. - АК Р., с адрес: * срещу А. А. А. с адрес: *.

Ищцата претендират от съда да постанови решение , с което да осъди ответника, да и заплати сумата 10 000 лв./десет хиляди лева/, равняващи се на 5113 евро, представляваща изтеглена от него гаранция внесена от нея по ДП № */* г. по описа на ОД на МВР - Варна, ведно със законната лихва от подаване на настоящата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 27.11.2017 г. внася опредЕ. й гаранция в размер на 10 000 лв. по сметка на ОД на МВР - Варна, тъй като е обвиняема по ДП №*/* г. по описа на 1

ОД на МВР- Варна.

Защитник по това дело и е адвокат А. А. от адвокатска колегия В.. В хода на досъдебното производство опредЕ.та й мярка за неотклонение „гаранция" е отменена и освободена.

На 09.04.2024 г. в ОД на МВР е повдигнато окончателно обвинение по гореописаното досъдебно производство, като се отказва от защитата на досегашния си адвокат А. А.. При запознаване с материалите по делото установява, че адвокат А. е изтеглил внесената от нея гаранция в размер на 10 000 лв. Обажда се на адвокат А. да си поиска парите, но да настоящия момент не са й предадени.

Делото приключва със сключването на споразумение с РП Варна, което е одобрено по НОХД № */* г. на Районен Съд Варна.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Отговорът е депозиран от А. А. А. със съдебен адрес: *, адрес за връчване на книжа и призоваване: чрез адвокат К. М., член на С. адвокатска колегия, вписана в ЕАР с личен номер *, тел.*, съдебен адрес: *.

Предявеният иск намира за недопустим, поради което моли съда да прекрати делото.

По основателността на иска.

Ако съдът приеме, че искът е допустим и е подсъден на съда, пред който е предявен, заявява, че го оспорва изцяло по основание и по размер Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:

На 11.08.2017 г. ищцата Е. - М. А., * гражданка е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство №*/* г. по описа на ОД - МВР - Варна за престъпление по чл.253 ал.3 т.4, вр. с ал.1 от НК и по чл. 316, във вр. с чл.

308, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, в присъствието на служебен адвокат.

С определение на Окръжен съд - Варна от 14.08.2017 г., постановено по ЧНД № 997/2017 г. по описа на съда, спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража". По това дело също се е явявал служебен адвокат. В края на месец Август с него се свързва мъж, представил се за близък на Е. А. и моли да се ангажира с делото й и да я посети в следствения арест - Варна. Договарят хонорар, който частично е заплатен от 2 мъжа, с уговорката при приключване на досъдебното производство да се заплати и останалата част от възнаграждението.

Посещава Е. А. в следствения арест и след като провежда разговор с нея е упълномощен да я представлява по досъдебното производство, чрез подписване на съответното адвокатско пълномощно. През месец Октомври Е.

А. пожелава да подаде молба за изменение на мярката й за неотклонение.

Изготвя молбата и я депозира в съда. По нея е образувано ЧНД № */* г. по описа на ВОС и делото е насрочено за 19.10.2017 г. Ден преди делото провежда разговор с А., в който и разяснява, че ако молбата бъде уважена и мярката й бъде изменена в „Домашен арест" е необходимо да има наета квартира в град *, на адреса на която да има настоящ адрес до приключване на наказателното производство, а ако бъде изменена в „Гаранция в пари", размерът вероятно ще е по - голям и е необходимо да се внесе незабавно. Тя споделя, че е в момента не може да наеме квартира и финансово няма да може да се справи и настоява да оттегли молбата. Още същия ден с молба до съда заявява, че с оглед желанието на клиентката оттегля молбата за изменение на мярката за неотклонение и делото е прекратено.

През ноември посещава Е. А. в ареста. Същата е много зле психически и споделя, че вече не издържа там. Заявява, че желае да изготви молба, с искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража", с което се съобразява. По депозираната молба в Окръжен съд - Варна е образувано ЧНД № */*г. В съдебно заседание, с участие на ответника на 23.11.2017 г. молбата е уважена, като мярката за неотклонение е променена в по - лека, а именно „Гаранция в пари" в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Е. А. заявява, че близките й ще се свържат с него, за да дадат необходимата сума за внасяне на гаранцията. До 26.11.2017 г., никой от близките й не се свърза с ответника. След проведен разговор между ответника и А., същата го уверява, че до ден -два ще се свържат с него, за да му предадат нужната сума. Тъй като А. е в изключително нестабилно емоционално състояние в Ареста не се съмнява в загрижеността на близките й. Очаква, че те ще се свържат с него възможно най - скоро. Определеният срок за внасяне на гаранцията изтича на 28.11.2017 г., поради което на 27.11.2017 г. след проведен пореден разговор с А. и множество молби от нейна страна се съгласява да внеса гаранцията, с негови лични средства, които след това да му бъдат 3 върнати от нея или близките й. Същият ден на 27.11.2017 г. отива лично в банка „*", клон *, находящ се на площад *, за да внеса сумата от 10 000 лева, с основание „Парична гаранция по ДП № */* г. по описа на ОД - МВР - Варна" и задължено лице Е. - М. А..

На 28.11.2017 г. опредЕ.та от ВОС мярка за неотклонение „Гаранция в пари" влиза в сила и А. е освободена от следствения арест. След като излиза от ареста Е. А. го уверява, че лично ще му донесе сумата, внесена от него като гаранция, което не се случва. Напротив същата изчезва, като по никакъв начин не може да осъществи контакт с нея. От разследващите разбира, че е напуснала и пределите на Република България и не може да бъде установена за нуждите на разследването.

С постановление от 23.11.2021 г. на ВОП наказателното производство по досъдебно производство № */* г. по описа на ОД - МВР - Варна е частично прекратено и материалите по същото изпратени във Варненска районна прокуратура за продължаване на разследването срещу А., за по - леко наказуемо деяние.

През следващите няколко години се опитва да установи връзка с А., но безуспешно. Тя нито веднъж не се свързва с него.

През месец март 2019 г. мярката „Гаранция в пари" е отменена от ВРП и подава молба за връщане на внесената от него, с негови лични средства сума.

По повод на това е необходимо да се снабди с Удостоверение от „*" клон *, от което да е видно, че той лично е внесъл сумата. Сумата е получил по лична сметка.

В последствие от наблюдаващият делото прокурор при ВРП установява, че Е. А. е оттеглила пълномощията си от него и не желаела повече да я представлява. Уведомен е, че А. е упълномощила адвокат от *, който да я представлява и защитава.

Предвид горното изцяло оспорва изложеното в исковата молба, както и предявеният срещу него иск.

Отделно от горното счита, че процесуалният представител на ищцата е депозирал настоящата искова молба без да провери фактите и да проучи писмените доказателства.

В исковата молба се навеждат твърдения, с които го набеждават в 4 извършване на злонамерени действия, уронвайки престижа и доброто му име на адвокат, което за него е основание да реализира правата си по съдебен ред.

Предвид изложеното моли съда да прекрати иска, като недопустим.

Алтернативно моли ако прецени, че искът е допустим, да приемете, че същият е неоснователен и недоказан, като постанови решение, с което отхвърля същия изцяло.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, не се явява, не изпраща представител. чрез процесуален представител адв. П. П. от *АК поддържа иска .

В съдебно заседание ответникът, чрез адвокат К. М. поддържа отговора на исковата молба . В хода на по същество на делото моли за отхвърляне на иска.

След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приетото по делото преводно нареждане до * се установява, че на 27.11.2017год. от името на Е. М. А. е преведена в полза на ОД на МВР – Варна сумата от 10 000лева.

По искане на ответника като писмени доказателства са приети представените с отговора на исковата молба надлежно заверени по реда на чл.

183 от ГПК копия на документи, а именно: постановление на ВОП от 23.11.2021 г. за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № */*/2017 г. по описа на ОД - МВР Варна; молба до Окръжен съд – Варна по ЧНД №1235/2017г.; молба – искане с вх.№10620/17 от 14.11.2017г.;

Определение на ВОС №1115 от 18.10.2017 г. по ЧНД № 1235/2017 г.; протоколно определение на ВОС от 14.08.2017 г. по ЧНД № 997/2017 г.; протоколно определение на Варненски апелативен съд №278 от 22.08.2017г. по ВЧНД №345/2017г.; протоколно определение на ВОС от 23.11.2017 г. по ЧНД № 1398/2017 г.; пълномощно от Е. – М. А. за адв.А. А.; молба до ВОС по ЧНД №1398/2017г. от 27.11.2017г.; преводно нареждане от 27.11.2017г.; молба вх.№528 от 27.05.2019г.; вносна бележка от 31.05.2019г.; молба вх.№10620/17 от 24.08.2017г.; заявление №УРИ365000-10333 (дата не се чете);

5 уведомително писмо рег.№365р-15921 от 28.03.2019г.; писмо изх. № 350006332/13.11.2022 г. от ОД - МВР – Варна до ВРП; молба за правна помощ в досъдебната фаза на наказателно производство от 21.11.2023г.; искане за продължаване срока на разследване по чл.234, ал.3 от СПК; предложение от Я.

П.; уведомително писмо №17494/08.09.2022г.; писмо до * АД от 30.08.2017г.; постановление за привличане на обвиняем от дата (не се чете) 2017г.

В хода на производството по делото по искане на ответника към доказателствата по делото са приети : преводно нареждане от 27.11.2017год., вносна бележка от 31.05.2019год.; молба от А. А. до Директора на * АД,уведомително писмо от ГДИН до А. А., молба от А. А. до ГДИН.

По делото е приета и постъпилата от * информация с вх.05403/22.01.2026ГОД., както и книжа от ОД на МВР Варна, отдел „Счетоводство“ свързани с връщането на опредЕ.та по ДП №*/*ГОД. парична гаранция в размер на 10 000лева по сметка на А. А. А., уведомително писмо с вх.№35542/05.05.2026год. от * АД,ведно с история на сметка от 27.11.2017год. до 27.11.2017год. и история на сметка от 26.11.2017год. – 27.11.2017год.

Прието по делото е изисканото за нуждите на настоящото производство НОХД №*/*г. по описа на Районен съд – Варна.

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да приеме следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000лева, представляваща според изложеното в исковата молба сума, получена от ответника след освобождаване на внесена парична гаранция по досъдебно производство, ведно със законната лихва.Ищцата поддържа,че процесната сума представлява нейни средства, предоставени на ответника за внасяне на гаранцията, като след освобождаването й последният получил сумата, без да я върне. Ответникът оспорва иска както по допустимост, позовавайки се на субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД, така и по същество, като последователно поддържа, че гаранцията е внесена с негови лични средства, никога не е получавал процесната сума от ищцата и впоследствие му е върната именно внесената от него сума.

6

Възражението за недопустимост е неоснователно. Действително разпоредбата на чл.59,ал.2 ЗЗД установява субсидиарния характер на иска за неоснователно обогатяване, но както задължителната практика , така и последователната практика на ВКС приемат, че това представлява материалноправна предпоставка за допустимостта на производството. Още в т.9 и т. 11 на ППВС №1 /28.05.1979год е разяснено, че искът по чл.59 ЗЗД не може да бъде използван , когато законът предоставя друг специален иск срещу същия ответник за защита на същото имуществено разместване, но тази преценка се извършва при решаването на спора по същество. Същото разрешение е възприето и в практиката на ВКС,включително в решение №156/07.11.2018 по гр.дело №1223/2018ГОД., трето г.о. и др., в които изрично е прието, че субсидиарността на иска по чл.59 ЗЗД е въпрос по основателността на претенцията , а не основание за прекратяване на производството като недопустимо.