Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4172 от 21.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3730/2024
Вид
Решение № 4172
Подписан
21.11.2024
В сила
21.11.2024
Състав
Иван Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4172 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20243110103730 по описа за 2024 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.* срещу Р. Е. К., ЕГН **********, с адрес: с. *, общ. * за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответницата дължи на ищеца на следните суми, съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за банков кредит № */*/*от *г., както следва:

1/ сумата от 2 251,83 лв. /две хиляди двеста петдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /31.08.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 34,78 лв. /тридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лихва върху просрочена главница за периода от 15.03.2023 г. – 30.08.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № 5244 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 01.09.2023 г. по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, *с-в.

Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответницата, която ги е получила лично.

Лично е получила и съобщението за насроченото съдебно заседание.

Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.

Ответницата не се е явила в първото заседание по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на ответницата са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че на 04.06.2020 г. между страните е сключен Договор за банков кредит, по силата на който банката е предоставила на 1 длъжницата безлихвен кредит в размер на 4 500 лв. и последната се е задължила да върне същият до 04.06.2025 г. Уговорено е и заплащането на обезщетение за забава при просрочване на уговорените в погасителния план вноски. Сочи, че ответницата е условила изцяло сумата, но поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 15.03.2023 г. банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на 22.07.2023 г. В тази връзка излага, че е уведомил длъжницата с покана за доброволно изпълнение, но вземанията не били погасени, поради което и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу което длъжницата е подала възражение. Твърди, че поради тази причина за него е налице интерес от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията му във връзка с договора за кредит. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Ответницата Р. Е. К. не е подала отговор на исковата молба.

Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение № 7385 от 01.07.2024 г.

По същество с молба преди съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да постанови неприсъствено решение. Ответницата не е упражнила правото си на защита.

По делото са представени писмени доказателства, чиято автентичност не е оспорена, за постигнати уговорки между страните за сключване на договор за банков кредит от 04.06.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от 4 500 лв. Поради неизпълнение кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Претендират се суми за главница и обезщетение за забава (мораторна лихва). Липсват доказателства за изпълнение на остатъчното претендирано задължение от страна на длъжницата Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито представените писмени доказателства.

Претенциите за връщане на падежа на предоставения кредит (главница) по договора за банков кредит, както и за другите претендирани вземания във връзка с кредита, съдът намира в значителна степен за вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в предявените размери, ведно с претендираната законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на задължението.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждения в размер на 344,05 лв. за заповедното производство и 480,19 лв. за исковото производство, които ответницата следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Е. К., ЕГН **********, с адрес: с. *, ДЪЛЖИ на „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.

*, пл. „*, сумите, съобразно извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен между страните Договор за банков кредит № */*/*от *г., както следва:

1/ сумата от 2 251,83 лв. /две хиляди двеста петдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на 2 подаване на заявлението в съда /31.08.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението;

2/ сумата от 34,78 лв. /тридесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лихва върху просрочена главница за периода от 15.03.2023 г. – 30.08.2023 г., за които вземания е издадена Заповед № *за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 01.09.2023 г. по ч.гр.д. № */*г. на ВРС, *с-в.

ОСЪЖДА Р. Е. К., ЕГН **********, с адрес: с. *, ДА ЗАПЛАТИ на „**“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * сумата от 344,05 лв. /триста четиридесет и четири лева и пет стотинки/ разноски в заповедното производство, за които вече е издадена заповед за изпълнение, и 480,19 лв. /четиристотин и осемдесет лева и деветнадесет стотинки/ разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка в **АД с IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните за запознаване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3