Определение № 26500 от 08.10.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26500 гр. София, 08.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110108689 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

Постъпила е молба с вх. № 175901/23.08.2022 г. на ответника „...“ АД, с която е направено искане за изменение на решение № 8882 от 03.08.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че в полза на ищеца „...уп“ ООД не е следвало да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като искът за лихва за забава, който е предмет на разглеждане по настоящото дело, е следвало да се предяви за разглеждане в рамките на производството, имащо за предмет на разглеждане иска за главница, а не в отделен процес, което свидетелства за прооявена от страна на пълномощника на „...уп“ ООД злоупотреба с процесуални права. Предвид изложеното счита, че в полза на ищеца не се следват присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна – „...уп“ ООД изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е неоснователно.

С постановеното по делото решение № 8882 от 03.08.2022 г., чието изменение в частта за разноските се иска, изцяло е уважен предявеният от „...уп“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 272,27 лв., представляваща лихва за забава за периода 18.02.2019 г. до 20.12.2021 г., начислена върху главницата от 4 416,41 лв., представляваща платена без основание сума по фактура № 0242434385/31.05.2018 г.

Като законна последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и по въпроса за отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 370,05 лв., представляваща разноски по делото, от които: 51 лв. – платена държавна такса и 319,05 лв. – адвокатско възнаграждение.

В случая, предмет на делото е искова претенция за лихва за забава, която няма пречка да бъде предявена в самостоятелно производство, отделно от исковата претенция за главница, върху която същата се претендира, както е било в настоящия случай. Ето защо, съдът приема, че за осъществените във връзка с тази претенция процесуални действия в полза на ищцовата страна се следват претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от нея. В случая, този извод следва и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Нещо повече, всяка страна в гражданския процес има право на адвокатска защита като упълномощи определен от него процесуален представител, поради което ирелевантен се явява въпросът имал ли е възможност ищецът да предяви иска си за лихва в рамките на производството, чийто предмет е бил искът за главница, върху която тя се претендира. С молба от 06.07.2022 г., докладвана в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г., от страна на ищеца своевременно е поискано присъждането на направените разноски за адвокатско възнаграждение, като същият своевременно е ангажирал и доказателства за извършването им с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022 г. /л. 69 от делото/, в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка – арг. т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК. Що се отнася до размера на присъденото адвокатско възнаграждение, то съдът приема, че претендираният от ищеца такъв от 319,05 лв. се явява минимален с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В допълнение следва да се отбележи, че останалите изложени от молителя твърденията за злоупотреба с процесуални права не са подкрепени с доказателства по делото, доколкото същият не установява твърдяната връзка между упълномощения по делото адвокат и „...уп“ ООД, както и относно наличието на множество други дела, при воденето на които той да е използвал същия подход, а именно: предявяването на искове за лихва отделно от тези за главницата, върху която същата се претендира. Страната, която твърди злоупотреба с право, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, за да може съдът да извърши преценка досежно наличието на такова, тъй като злоупотребата не се презюмира. В случая, от събраните данни по делото не може да се направи извод за недобросъвестно, в нарушение на добрите нрави упражняване на права от страна на пълномощника на ищеца, поради което направеното оплакване в този смисъл не следва да бъде споделено.

С оглед на изложеното, направеното с молба с вх. № 175901/23.08.2022 г. искане на ответника по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 8882 от 03.08.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 175901/23.08.2022 г. на ответника „...“ АД искане за изменение на решение № 6384 от 13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 8689/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2