Решение № 1726 от 20.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1726 гр. Пловдив, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204611 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ********** против Електронен фиш серия К № 4452295 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди нарушението да не е установено с одобрен тип средство за измерване, както и да не е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за използването на процесното техническо средство, което да е мобилно. Счита, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, както и е ограничено правото му на защита. Взема становище при отсъствието на протокол за използването на АТСС извършването на нарушението да не е доказано. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б., приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния 1 фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа деянието да е установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П.С.П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.06.2021 г., установено от приложения на лист 9 от делото екземпляр от ЕФ с отбелязана дата на връчване, който изпълнява функцията на разписка. Жалбата е подадена на 18.06.2021 г. съгласно справката за проследяване на пратка с № *** на лист 27 от делото. Следователно срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 23.12.2020 г. в 11:35 часа в гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“, по южното платно на надлеза в посока изток жалбоподателят П.С.П. управлявал собствения си лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № *** със скорост на движение от 86 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743ca. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 89 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 86 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя П. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4452295, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

2

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-41254/29.12.2020 г. се установява, че на дата 23.12.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca е заснела статични изображения с номера от 0427829 до 0428423, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 14:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлез, южно платно в посока от запад към изток, където е действало ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.

От снимка № 0428103 от радар с № 11743 ca се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 89 км/ч, а заснемането е извършено на 23.12.2020 г. в 11:35 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя П.С.П..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, по южното платно на надлеза в посока изток; датата – 23.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 11:35 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят П.С.П.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 86 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че 3 не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.

Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.

Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично изображение с № 0428103 от радар № 11743ca. От протокола за използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е започнала на 23.12.2020 г. в 09:30 часа и е приключила в 14:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 0427829, а последното - с № 0428423. Процесната снимка е с № 0428103 и следователно е заснета от техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca на дата 23.12.2020 г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 23.12.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Възраженията, които се правят от жалбоподателя, са за допуснати пороци в процедурата по установяване на нарушението. На първо място твърди се, че използваното за установяване на нарушението техническо средство не е от одобрен тип. Това възражение е неоснователно, като то е оборено от събраните по делото доказателства. Използваното АТСС, както беше изяснено, е тип ARH CAM S1 и е с фабричен № 11743 ca. За същото има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, което е със срок на валидност до 07.09.2027 г. От приложената на лист 12 от делото справка от Регистъра на одобрените типове средства за измерване се доказва и че процесното техническо средство е вписано в този регистър под № 5126. Оборено от събраните писмени доказателства е и другото възражение на жалбоподателя за липса на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същият е надлежно попълнен и носи необходимата доказателствена информация за всички обстоятелства, описани в жалбата, за които се твърди да са останали недоказани. Посочени са: номера 4 на използваното АТСС – № 11743 ca, който съответства на отбелязания номер в изготвената снимка; датата на използване на АТСС – 23.12.2020 г; точното местоположение – гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“, надлез, южно платно; посоката на движение – от запад към изток; ограничението на скоростта и принадлежността към общата пътна мрежа – общо ограничение на скоростта от 50 км/ч на участък, част от ОПМ, и липса на поставен пътен знак за ограничение; посока на задействане на АТСС – посока на задействане „приближаващ“; неподвижността на режима на измерване – измерването е в режим стационарен; началото на работа по час и минута и края на работа с номера на първо и последно статично изображение – тези обстоятелства също бяха описани в мотивите на съда; лицето, което е използвало АТСС и което е снело статичните изображения. По тези съображения съдът приема, че протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е редовен, надлежно съставен и допринася за установяването на нарушението по несъмнен начин, а възражението на жалбоподателя е неоснователно.

По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят П. е извършил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна на 23.12.2020 г. в 11:35 часа в гр. Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“, по южното платно на надлеза в посока изток жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № ***, като се е движил със скорост от 86 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното описание на мястото на извършване на нарушението еднозначно определя място от земната повърхност на територията на страната и позволява то да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната действителност. По този начин не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.