Определение № 27544 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27544 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110115761 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Ц. И. Ч. срещу „Би енд джи кредит” ООД.

Ищецът твърди, че на 15.06.2023г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 500064726 за сумата от 1200лв. В договора било предвидено, че потребителят заплаща такса за услугата „динамично плащане“, за която дължи възнаграждение от 297,50 лева, платима заедно с месечните погасителни вноски.

Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е неравноправна и нищожна, тъй като потребителят се задължава да плати сума за услуга, която не е извършена, а не била индивидуално уговорена. Счита, че същата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави, тъй като води единствено до оскъпяване на кредита и допълнителна печалба. Освен това, били нарушение чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.

С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора е нищожна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който счита, че клаузата не накърнява добрите нрави и била резултат от доброволно договаряне между страните. Отрича тази сума да представлява скрита възнаградителна лихва и чрез дължимостта и да се заобикалят правилата на ЗПК.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави.

В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им уговаряне, за което не сочи доказателства.

С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен процесният договор за кредит със соченото съдържание.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

1

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК се явява неоснователно, предвид че договорът е приложен към исковата молба.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026г. от 13:50ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 190 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2