Определение № 52504 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52504 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110156104 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителите Х.М.М. и П.В., чрез пълномощника им юр. К.Х. против Т. Е. Г., ЕГН **********, с адрес в ***.

Твърди се в исковата молба, че на 23.12.2019 година Т. Е. Г. е сключил договор за потребителски кредит № 587351 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 1 000 лева, срещу което се е съгласил да върне 12 вноски по 175,90 лева в срок до 23.12.2020 г. Страните са договорили фиксиран лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите в размер на 42,58 %.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от договора за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „Стик - Кредит“ АД е прехвърлило вземането си към Т. Г. по процесния договор на ищцовото дружество.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и същите са в следните размери: главница в размер на 685,83 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 79,73 лв. за периода от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 504,10 лв. за периода от 24.12.202 г. до 30.10.2025 г. и неустойка по чл. 17 от договора за кредит в размер на 1 023,55 лв.

Ищецът е заявил вземането си по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на депозираното заявление е образувано частно гражданско дело № 887 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велики Преслав. С разпореждане № 1284 от 01.12.2025 г. заявлението е отхвърлено изцяло.

След влизане в сила на разпореждането, с което заявлението на „АПС Бета България“ ЕООД, с разпореждане № 1336 от 11.12.2025 г., на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК, е указано на заявителя да предяви осъдителен иск за вземанията, предмет на заповедното производство.

С тези обстоятелства ищцовото дружество обосновава правния си интерес от заявяване на претенцията за установяване на задължението на ответника в размер на 2 293,21 лв. (две хиляди двеста деветдесет и три лева и двадесет и една стотинки), от която а) 685,83 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 79,73 лв. (седемдесет и девет лева и седемдесет и 1 три стотинки) – договорна възнаградителна лихва за периода от 23.12.2019 г. до 23.12.2020 г., в) 504,10 лв. (петстотин и четири лева и десет стотинки) – законна лихва за забава за периода от 24.12.2020 г. до 30.10.2025 г. и г) 1 023,55 лв. (хиляда двадесет и три лева и петдесет и пет стотинки) – неустойка.

При извършването на проверката по реда на чл. 129 от ГПК, съдът констатира, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 5 и чл.

128 т. 2 от ГПК, предвид следното:

На първо място, ищецът следва да съобрази искането, с което сезира съда, като вземе предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено изцяло и в случая е налице хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК и за заявителя е налице правен интерес от предявяването на осъдителен иск за вземанията, заявени по реда на чл. 410 от ГПК.

На второ място, ищецът следва да внесе цялата дължима държавна такса. С исковата молба ищецът е предявил четири обективно съединени иска, като дължимата по всеки един от четирите иска държавна такса е в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Следователно цялата дължима държавна такса е в размер на 200 лв. В исковото и в заповедното производство ищецът е внесъл общо такса в размер на 88,98 лв. Ето защо, следва да се укаже на ищеца да довнесе държавна такса в размер на 111,02 лв.

Водим от горното и на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, въз основа на която е образувано гражданско дело № 56104 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че исковата молба е оставена без движение, да отстрани констатираните в обстоятелствената част на настоящето определение нередовност, в противен случай – исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.

УКАЗВА на ищеца процесуалната възможност да иска продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба по реда на чл. 63 от ГПК – с писмена молба, депозирана в Софийски районен съд или изпратена по пощата преди изтичането на законния едноседмичен срок за представяне на поправена искова молба.

УКАЗВА на ищеца, задължението при отсъствие повече от един месец от адреса, на който веднъж е връчено съобщение да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се приложи към съобщението за оставяне на исковата молба без движение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2