Решение № 4366 от 01.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4366 гр. Пловдив, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330107947 по описа за 2023 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545 против С. Н. Я., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата по чл. 8 от договор за паричен заем № **** от ***** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 293,98 лв. е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна на основание чл. 143, т.5 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, както и като заобикаляща материално – правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и в нарушение на чл.11, т. 9 и т.10 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от ***** г., по силата на който на ищеца е представена в заем сумата от 400 лв., при месечен лихвен процент на заема – 3,330 % и годишен процент на разходите 48,413 %. Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. Според чл. 8 от договора в случай на непредоставяне на поисканото обезпечение, заемателят дължи на заемодателя, сумата от 293,98 лв.- неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствени изгода за кредитора. Твърди се, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите й функции.

1

На следващо място се сочи, че клаузата на чл. 8 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Посочва се, че с клаузата на чл.8 и предвиждане на неустойка, която не се включва в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на ГПР.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от **** г., по силата на който на ищеца е представена в заем сумата от 400 лв., при месечен лихвен процент на заема – 3,330 % и годишен процент на разходите 48,413 %. Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. Според чл. 8 от договора в случай на непредоставяне на поисканото обезпечение, заемателят дължи на заемодателя, сумата от 293,98 лв.- неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план.

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, изразяващо се в значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствени изгода за кредитора. Твърди се, че клаузата за неустойка излиза извън присъщите й функции.

На следващо място се сочи, че клаузата на чл. 8 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.

Посочва се, че с клаузата на чл.8 и предвиждане на неустойка, която не се включва в ГПР се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален размер на ГПР.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване недействителността на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, чл. 143, ал. 1, т. 5 и т.

19 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Не се оспорва и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № **** от ***** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 400 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 455,02 лв. на 7 месечни вноски, всяка в размер от 65 лв., с падеж на първата вноска на **** г. и падеж на последната вноска на ***** г.

Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Установен е месечен лихвен процент от 3, 330 % и годишен процент на разходите от 48, 413 %.

2

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 293,98 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия, като страните не спорят, че последните са неразделна част от условията на договора.

По делото са представени Общите условия, относими към процесния договор за заем.

С разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Общите условия са посочени условията, на които следва да отговарят обезпеченията, като е установено, че за гарант следва да бъдат осигурени две физически лица, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000 лв., съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем сключен със заемодателя, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. Установено е, че залогът следва да е върху движима вещ – на стойност два пъти по-висока от общата стойност на плащанията по договора за заем, включващи главница и лихва, а ипотека – да е първа по ред.

Следва да се пристъпи към разглеждане на първото, посочено от ищеца основание за недействителност на клаузата за неустойка, а именно – поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

В клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 293,98 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й 3 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 6, ал. 1 от Договора във вр. с чл. 10 от Общите условия. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя, т.е. последното е установено в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на 4 допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за установяване недействителността на клаузата на чл. 8, ал. 1 Договора, поради установяването й в противоречие с добрите нрави е основателен, поради което не следва да се пристъпва към разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за недействителност на тази клауза.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.