Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 31.03.2026, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Гражданско дело 161/2025
Вид
Решение № 47
Подписан
31.03.2026
Състав
Ивайло Митков Енчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Чирпан, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря Ивона В. Денева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Гражданско дело №

20255540100161 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по депозирана исковата молба (ИМ), предявена от ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 със седА.ще и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, срещу А. Б. А., ЕГН **********, с адрес:

XX

Твърди се в ИМ, че на 11.11.2019 година длъжникът А. Б. А., ЕГН: ********** е сключил Договор за потребителски кредит № 370951 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски в по 140 в срок до 11.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.83 %. Ответникът А. Б. А., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуА.зирано в Приложение към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Моли съда, след като се запознаете с доказателствата по делото и изложените аргументи, да постановите решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника А. Б. А., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седА.ще и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 920.36 лв., формирана както следва: главница в размер на 600 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 142.80 лв. за периода от 11.11.2019 г. до 11.09.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 177.56 лв. за период от 11.09.2020 г. до датата на подаване на заявлението; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане 1 на вземанията.

Претендират и присъждане на направените в настоящото производство разноски държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащане на правна помощ.

В случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на направените доказателствени искания, молят да им бъде предоставена възможност да вземат становище, както и да ангажират допълнителни доказателства, които ще бъдат конкретизирани с оглед характера на направените оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.

Молят, в случай че представител на „АПС Бета България“ ЕООД не се яви на първото открито съдебно заседание, при липса на пречки за това, съдът да даде ход на делото и същото да се гледа в тяхно отсъствие.

Молят, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение срещу него.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от адв. И. Д. особен представител на ответника, с което изразява становище, че искът е допустим, но с оглед представените към ИМ доказателства, счита, че е неоснователен, за което излага подробни съображения. Не се противопоставя да бъдат приети представените към исковата молба доказателства.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД срещу А. Б. А. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 833/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

От представения договор за потребителски кредит № 370951 от 11.11.2019 г. се установява, че между ответника и „Сити Кеш“ ООД е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е предоставена сума в размер на 600 лв.

От представения договор за цесия от 13.01.2022 г. се установява, че първоначалният кредитор е прехвърлил вземането си на ищеца.

С влязло в сила определение производството по делото е прекратено в частта за сумата от 142.80 лв. договорна възнаградителна лихва като недопустимо.

По делото не са ангажирани доказателства, че извършената цесия е била надлежно съобщена на длъжника. Липсват доказателства за изпращане и получаване на уведомление за цесията, както и за достигането му до знанието на ответника. Самото представяне на уведомление като документ не установява факта на неговото съобщаване.

Не може да се приеме, че уведомяването е осъществено чрез връчване на исковата молба на назначения особен представител, тъй като представителната му власт е ограничена и не обхваща приемане на материалноправни изявления.

Съдът не споделя и довода за т.нар. фингирано връчване, доколкото същото предполага доказване на изпращане и достигане на уведомлението до длъжника, каквито доказателства в случая не са представени.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на претендираното право, включително съществуването на вземането, неговата изискуемост и качеството си на кредитор.

В конкретния случай ищецът основава активната си материалноправна легитимация на договор за цесия. Безспорно по делото е установено нА.чието на договорно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор, както и сключването на договор за прехвърляне на вземането между последния и ищеца. Спорен между страните остава въпросът дА. извършената цесия е породила действие спрямо длъжника.

Съгласно чл. 99 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от момента, в който му бъде съобщено. Разпоредбата има императивен характер и цели защита на длъжника срещу риска от двойно плащане, поради което уведомяването представлява необходим елемент от фактическия състав за противопоставимост на цесията.

В тежест на ищеца е да установи надлежното съобщаване на извършената цесия, като доказването следва да обхваща както изпращането, така и достигането на уведомлението до знанието на длъжника. В настоящия случай по делото не са ангажирани годни доказателства за надлежно уведомяване. Представянето на уведомление като писмен документ не установява факта на съобщаването му, доколкото липсват данни за неговото изпращане и получаване, респективно за достигането му до адресата.

Неоснователно е възражението, че уведомяването е настъпило с връчването на исковата молба в хода на настоящото производство. Дори да се приеме по принцип, че съобщаването може да се извърши и чрез съдебни книжа, в конкретния случай същото е осъществено чрез особен представител. Съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК представителната власт на особения представител е ограничена и се свежда до извършване на процесуални действия по делото, без да включва приемането на материалноправни изявления, водещи до промяна в субектите на облигационното правоотношение. Поради това не може да се приеме, че връчването на исковата молба на особен представител поражда правните последици на съобщаване по смисъла на чл. 99 ЗЗД.

Неоснователно е и позоваването на т.нар. фингирано връчване по договорни клаузи, доколкото същото предполага доказване на изпращането на уведомлението до уговорения адрес и неговото достигане до адресата, каквито доказателства в случая не са представени. Самото позоваване на договорна клауза не може да дерогира императивната норма на чл. 99 ЗЗД.

При липсата на доказано съобщаване на цесията, същата не поражда действие спрямо длъжника, поради което ищецът не може да се легитимира като носител на процесното вземане.

Недоказването на активната материалноправна легитимация на ищеца обуславя неоснователност на предявения иск, независимо от евентуалното съществуване на вземане в полза на първоначалния кредитор.

С оглед на изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на разноските съдът намира следното:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. В конкретния случай същият е бил представляван от назначен особен представител, чието възнаграждение е изплатено от ищеца. Поради това разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, против А. Б. А., ЕГН **********, иск с правно 3 основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумите в размер на 600 (шестстотин) лева – главница и 177.56 (сто седемдесет и седем лева и петдесет и шест стотинки) лева – лихва за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 833/2024 г. по описа на Районен съд – Чирпан, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4