Решение № 233 от 23.05.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Перник, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500193 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 792 / 11. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 20221520100586 / 2022г. по описа на К. районен съд, е отхвърлен предявения от И. Г. В., с ЕГН **********, с адрес в ***, против Прокуратурата на Република България, иск за сума в размер на 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – негативни изживявания, поради невъзможността да докаже своята правота, заради формалния подход на прокуратурата, поради липсата на справедливост и фактическо отсъствие на правова държава, поради възможността да бъдат извършвани очевидни нарушения на законите без никакви последствия на нарушителите по ДП 743/2016г. на К. районна прокуратура.

Недоволен от решението е останал И. Г. В., който го е обжалвал изцяло. Счита, че обжалваното решение е немотивирано. Счита, че изводът на Районен съд – К. за липса на съществено нарушение на Правото на ЕС 1

(ПЕС), не съответства на събраните доказателства по делото. Счита, че действията на ответника са извършени в нарушение на посочените в исковата молба материалноправни разпоредби от ПЕС. Навежда доводи, че понятията „справедливост“ и „правова държава“ имат свой собствен смисъл и притежават поне минимално съдържание, позволяващо въз основа на това съдържание да се направи преценка дали факти, поведение или събития, съответстват на него. Навежда довод, че в основата на тези понятия е истината, съответствието на действителните факти, а също и спазването на националното законодателство – на НПК и Закона за съдебната власт. Счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че нито са взети всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, нито е проведено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, нито резултатите от разследването съответстват на факти. Счита, че не са изпълнени дори указанията, дадени в собствените постановления на прокуратурата и в постановленията на разследващия орган. Счита, че избирателното разглеждане на факти, с изопачаване на някои от тях, със заключения, противоречащи на доказателствата, не може да се приеме, че е проведено обективно разследване. Позовава се на постоянната практика на съда на ЕС (СЕС), че основните права са неразделна част от общите принципи на правото на Съюза, а несъответствието на действията и актовете на институциите с фактите и с правните норми винаги представлява съществено нарушение на ПЕС.

Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.

Поддържа въззивната си жалба и в съдебно заседание. Моли да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.

Насрещната страна – Прокуратурата на Република България, чрез В. И.

– прокурор в Районна прокуратура – гр. К., в срок е депозирала писмен отговор с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че наведените във въззивната жалба доводи, са неоснователни, с оглед което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че изводите на К. районен съд в обжалваното решение, основаващи се на материалите, събрани в хода на съдебното производство, не се установява допуснато от Държавата (в лицето на конкретен неин орган) съществено нарушение на правото на ЕС 2

(нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС или явно несъобразяване с установената съдебна практика на СЕС), което обстоятелство закономерно е довело до отхвърлянето на предявената искова претенция. Счита, че в хода на процеса са останали недоказани и другите предпоставки за възникване на отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно допуснати в хода на воденото досъдебно производство, нарушения от страна на прокуратурата, довели до съществено нарушение на общностната правна норма, както и твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди, в причинно – следствена връзка на допуснатото нарушение. С оглед изложеното отново моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, поддържа писмения отговор на Районна прокуратура – К.. Счита, че така обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено като такова.

К. районен съд е отбелязал, че по предявения иск следва да се извърши преценка дали нарушението от страна на ответната Прокуратура на Република България е явно, а то е явно когато, нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС (Решение С-224/01) или явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС (Решение С168/15), но от събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът не е констатирал допуснати нарушения в горния смисъл. К. районен съд е направил извод, че след като не е налице съществено нарушение на правото на Европейския съюз, то искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че 3 обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от К. районен съд, в рамките на неговите правомощия и в предвидената от закона форма. Тъй като И. Г. В. е депозирал жалба с рег. № 2380 / 2015г. от 22. 10. 2015г., на Районна прокуратура – гр. К., с която е описал в осем пункта, какви са според него противоречията между двете съдебно технически експертизи, изготвени от вещото лице Л. Б. В. по гр. гр. № 1916 / 2014г. по описа на Районен съд – К., а също и несъответстващи на обстановката на място, поради което е помолил да бъде изяснено в качеството си на вещо лице спазил ли е Л. В. законовите изисквания, то същият се явява и активнолегитимиран да предяви иска си ЗОДОВ. С оглед разпоредбите на чл. 144, ал.1 и чл. 145, ал.1 от Закона за съдебната власт, както и на чл. 212, ал.1 и чл. 243, ал.1 от Наказателно процесуалния кодекс, пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск, се явява Прокуратурата на Република България. К. районен съд се е произнесъл именно по предявения иск. Следователно обжалваното решение се явява допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, становището на насрещната странна в процеса и събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Предявеният иск се основава на нарушаване разпоредбите на :

Договора за ЕС – преамбюл; чл. 2; чл. 4, §3; чл. 19, § 1, ал.2;

Хартата на основните права на ЕС – преамбюл; чл.1; чл.20; чл. 47§1 и § 2.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, т.е. следва да се ангажира отговорността на ответника Прокуратурата на Република България, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

В същия смисъл са Решение С-224/01 – когато е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС Решение С-168/15 - когато явно не е съобразена установената съдебна практика на СЕС.

Следователно и по силата на общностното право и по силата на националното право, за да се ангажира отговорността на ответника следва е нарушена ясна материалноправна разпоредба на правото на ЕС /да е налице 4 съществено нарушение на правото на Европейския съюз или на установената практика на ЕС/.

Пернишкият окръжен съд, чието решение следва да има решаваща функция по отношение на правния спор, а не само проверяваща така, следва да прецени събраните по делото доказателства, именно въз основа на тези критерии, за да установи дали предявеният иск е основателен или не е, респективно дали въззивната жалба е основателна или не е.

Първоначално с постановление от 25. 04. 2016г. на Районна прокуратура – гр. К. е било отказано образуването на досъдебно производство, като след анализ на описаните 8 пункта от жалбата, е прието, че не съществуват достатъчно данни за образуване на досъдебно производство по смисъла на чл. 211 от НК.

Постановлението е било обжалвано от И. В. и с постановление от 31.

05. 2016г.на Окръжна прокуратура - гр.К. /която също е от състава на Прокуратурата на Република България/, постановлението на Районна прокуратура – гр. К. е било отменено. Въз основа на твърденията на подалият жалбата И. В., са дадени указания да установи на какво са дължат разминаванията, дадени от вещото лице Л. В. по първоначалната му скица към първоначалното заключение, с допълнителната скица към допълнителното заключение, изготвена пак от същото лице и тази на двучленната експертиза на вещите лица Г. и Д. и е било указано да се назначи тройна съдебно – геодезическа експертиза, която да даде отговор за несъответствията в предишните по гр. д. № 1916/2014г. по описа на РС К., като се изследва въпросния терен и всички белези по него (стари основи, колове и т.н. ) и една тогава наблюдаващия прокурор следва да направи извод дали вещите лица съзнателно са дали невярно заключение и приложи съответния състав на престъпление.

С постановление от 18. 07. 2016г. на Районна прокуратура гр. К., е било образувано производство срещу неизвестен извършител затова, че като вещо лице пред РС-К. писмено е дал невярно заключение по гр. д. № 1916/2014г. С него са били дадени указания :

Да се разпитат в качеството им на свидетели инж. Б. Го. и инж. Д. Д., които да дадат отговор на въпроса съществува ли различие в дадените от инж. В. заключения и тяхното; в какво се изразява неверността на 5 заключението на вещото лице инж. В., ако такова съществува да отговорят на въпроса има ли разлика между заключенията му в изготвените от него две експертизи.

На основание на какви законови правила са изготвени заключенията на инж. В..

По тази прокурорска преписка 2389/ 2016г. на Районна прокуратура гр.

К. е било образуваното ДП 743 / 2016г. на РУ МВР К..

С постановление от 16. 11. 2016г. на Районна прокуратура – гр. К., е прекратено наказателното производство по ДП 743 / 2016г. на РУ МВР К.. За да прекрати ДП, прокурорът от Районна прокуратура К. е обсъдил събраните материали по досъдебното производство и двете заключения на в.л. Л. В. с номера ***г. и № ***г., както и това на двучленната съдебно - техническа експертиза на вещите лица Б. Г. и Д. Д., което не е било възприето от страна на РС- К., както и свидетелските показания на И. В., който е оспорил заключенията на в.л. Л. В. поради нередности, които вече е описал в жалбата.

Направил е извод, че при липса на материализирани имотни граници в имота (или такива, които са били трудно установими, ако е имало изобщо ) е нормално да съществуват несъществени разминавания в измерената площ на спорното място, което изключва изпълнително деяние по чл. 291, ал.1 от НК.

Постановлението е било обжалвано от И. В. и с постановление от 16.

01. 2017г. на Окръжна прокуратура - гр.К. /която също е от състава на Прокуратурата на Република България/, постановлението на Районна прокуратура – гр. К. е било отменено. С него е прието, че не са извършени никакви действия по разследването, способстващи за изясняване на това какво е било състоянието на процесните терени/имоти към момента на изготвяне и представяне на двете заключения на В.; не е приложено дори и самото заключение от първоначалната техническа експертиза. Тази липса на възможност за съпоставяне от една страна на даденото заключение, а от друга страна на независима оценка на изследваните от вещото лице В. обстоятелства, на практика преклудира възможността да бъде установено какви са изводите на вещото лице, въз основа на какви въпроси на направени, какво отразяват и в крайна сметка съдържат ли неверни констатации.