Решение № 7 от 12.01.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Лом, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав К. Тончев при участието на секретаря Верислава Р. Ангелова като разгледа докладваното от Борислав К. Тончев Гражданско дело № 20251620100362 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 1601/20.02.2025 Г. от Б. Л. В., ЕГН **********, с настоящ адрес *********, чрез адвокат А. Д., член на САК, личен № ********* против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, рн Витоша, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от изпълнителния директор П. Н. Д., с посочено правно основание чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10, ал. 1 от ЗПК и цена на иска: 18,679.20 лева /осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и 20 ст./ Ищецът Излага, че на 11.10.2019 г. между ищеца и „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749 е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS- ********, оторизационен код ********, със следните параметри и условия: 1. Размер на кредита за потребителски цели: 12,000.00 лв.; 2. Размер на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“: 0.00 лв.; 3.

Застрахователна премия: 2,700.00 лв.; 4. Общ размер на кредита: 12,000.00 лева; 5. Такса ангажимент: 420.00 лева; 6. Брой погасителни вноски: 60 броя;

7. Месечна погасителна вноска (средно месечно отклонение на вноска до 1 1 стотинка): 311.32 лв.; 8. Обща стойност на плащанията: 18,679.20 лева; 9.

Годишен процент на разходите: 14.17%; 10. Лихвен процент: 11.77%.

Счита, че Договор за потребителски паричен кредит PLUS- ******** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.10 ал.1 от ЗПК, поради следните причини:

1. Шрифтът на договора не отговаря на изискуемият от закона, доколкото не на всички места в процесният договор е спазено изискването шрифтът да бъде не по-малък от 12. Представеният по делото „Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане“ е със шрифт видимо по малък то изискуемия съобразно закона шрифт 12.

2. Налице е неправилно посочване на ГПР. Сочи, че плащането на таксата „ангажимент“ и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 14.17 %, въпреки че са включени в общия дълг и месечните вноски, като по този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Изтъква, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, предвид уговорката по т. 2 от Условия по договор за кредит, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. Посочва, че е недопустимо т. нар. „такса ангажимент“ да бъде включена към главницата по процесния Договор, тъй като същата представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, а не в главницата по процесния Договор.

Изтъква, че клаузата уреждаща т.нар. „Такса ангажимент“ е нищожна.

Позовава се на съдебна практика на СЕС и СГС.

3. Не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Сочи, че според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и в посочената величина следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са 2 инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Прави извод, че в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

По отношение на доказателствената тежест, счита, че типовите клаузи от ОУ и договора не могат да докажат, че сключването на застраховка не е бил задължително условие, като е в тежест на ответника да докаже това обстоятелство.

Моли съда, в случай че ответното Дружество предяви насрещен иск за остатъка на главницата, при постановяване решението си да отсрочи и/или да разсрочи неговото изпълнение, съобразно погасителния план по процесния договор.

Моли съда да прогласи спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК:

000694749 за недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS-********, сключен между Б. Л. В., ЕГН ********** в качеството му на Кредитополучател и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК: 000694749 в качеството му на Кредитодател, на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК и чл.10 ал.1 ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Претендира разноски. Прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път’ N o 260, п. к. 1766, чрез Адвокатско Съдружие „Ф. Л.С.“, вписано в регистъра на Софийска адвокатска 3 колегия, ЕИК *********, представлявано от адвокат Г. В. – КАК, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като ги счита за неоснователни. Счита, че процесният договор е действителен, отговаря на законовите изисквания и валидно обвързва страните по него.

Излага, че с исковата молба не са изложени ясни и конкретни твърдения, как е формиран размерът на исковата претенция (какво включва), поради което не може да се прецени, какво представлява посоченият размер, към коя дата и на какво основание е изчислен.

Не оспорва факта, че между праводателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., клон България на ответното дружество „Юробанк България“ АД и ищеца Б. Л. В. е налице облигационна връзка по силата на сключения Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-******** от 11.10.2019 г., оторизационен код ******** и Договор при общи условия за застраховка, обективиран в Сертификат № PLUS-******** от 11.10.2019 г. за застраховка „Защита на плащанията“ и Сертификат № CARD-******** от 11.10.2019 г. за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“.

Изтъква, че договорът за застраховка (застрахователна полица) е напълно самостоятелно и отделно облигационно правоотношение. Страна по последното не е ответната банка, а съответното застрахователно дружество, като застрахователните правоотношения се регулират и регламентират от съответния специален нормативен режим и предвидените в него условия и изисквания за тяхната форма и валидност.

Счита законовото изискване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК касаещо необходимостта от изготвяне, разпечатване и представяне на договора за кредит в писмена форма с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12 за неприложимо към сключения от ищеца договор за застраховка, доколкото последният обективира отделно и различно правоотношение, чиято правна регламентация е предвидена в други нормативни актове. Твърди, че този отделен и самостоятелен договор, както и Общите условия към него, не са елемент от сключения договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

10, ал. 1 от ЗПК. Излага, че прилагането на санкцията по чл. 22 от ЗПК само на формално основание, че договорът за кредит или негов елемент е с шрифт помалък от 12, има прекалено тежки последици за кредитодателя, 4 несъответстващи на тежестта на евентуалното нарушение, доколкото го лишава от лихви и разноски по кредита, което е изключително непропорционално, когато неспазеното изискване на чл. 10, ал. 1, предл. 4-то от ЗПК е от такова естество, че да не засяга способността и възможността на потребителя да прецени обхвата на своите задължения по договора. Обръща внимание и на чисто техническата страна при изготвяне и възпроизвеждане на един договор, при която съществуват обективни обстоятелства, които могат да доведат до намаляване на размера на шрифта, но не могат да бъдат вменени във вина на кредитора при изпълнение на задължението за отпечатване на договора в определения от закона еднакъв вид и формат, и минимален размер на шрифт, по смисъла на общото правило на чл. 81, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място излага, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при пълно съблюдаване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК - в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Твърди, че в посочения в договора за кредит общ размер на ГПР се включва и дължимата от ищеца такса ангажимент, с начисляването на която той се е съгласил с подписване на договора. Оспорва твърдението на ищеца за евентуално нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК с аргумент за евентуално неправилно изчисление на ГПР и липса на включен задължителен разход за застрахователна премия, като излага подробни съображения в тази насока.

Сочи, че в ЗПК лимитативно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други или да се тълкуват превратно и разширително, както и че ответната банка е спазила всички изисквания на нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК относно правилното посочване и изчисляване на ГПР и общо дължима сума, вкл. съобразно предвидените в закона допускания, поради което процесният договор за кредит е напълно валиден.

Оспорва възраженията на ищеца относно валидността на клаузата, уреждаща такса за ангажимент, като неоснователни и недоказани и счита посочената клауза за равноправна и валидна, като предвидената в нея такса за ангажимент е дължима на валидно правно основание.

Оспорва твърдението на ищеца за направени от него плащания в общ размер на 2,290.05 лева, тъй като от представените по делото платежни не 5 може да бъде безспорно установено, дали всички се отнасят за погасяване на задължения по процесния договор за кредит.

Счита, че ищецът няма правен интерес да претендира прогласяване на целия договор за кредит за нищожен, тъй като в този случай ще дължи законна лихва върху главницата от момента на получаване на сумата без основание.

Сочи, по силата на договор за цесия от 18.12.2024 г. и на основание чл.

99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по горепосочения договор срещу Б. Л. В. е „Ф. И.“ ЕАД.

В обобщение излага, че липсва правно и фактическо основание процесният договор за кредит да бъде проглА. за нищожен на някое от сочените от ищеца основания.

Представя писмени доказателства, прави доказателствени искания и изразява становище по доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание ищецът Б. Л. В., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител. С постъпила на 24.11.2025 г. молба, ищецът чрез процесуалния си представител не възразява да бъде даден ход на делото и да се разгледа в отсъствие на доверителя и адвоката. Изразява становище по депозираните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа компютърна експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар/юрисконсултското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се представлява в о.с.з. В постъпили на 09.09.2025 г. и 25.11.2025 г. молби, желае да се даде ход на делото в негово отсъствие, в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Моли да бъдат приети изготвените по делото експертизи. Прави възражение за прекомерност на размера на евентуално претендиран от ищеца адвокатски хонорар, като моли същият да бъде намален до минималния, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.

Разпечатката съдържа 39 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/374dac16-6d53-4b6c-88f5-cc29f166c6da