Решение № 1555 от 08.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1555 гр. Пловдив, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300501988 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Районна прокуратура - Пловдив срещу решение № 1536/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 16000/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с-в, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Г. А. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа, че така постановеното решение е необосновано поради недоказаност на претърпените вреди, евентуално прекомерност на присъденото обезщетение и поради неправилния извод да съда за липсата на съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се отхвърли. В случай, че се прецени, че искът не следва да бъде отхвърлен, се моли размерът на обезщетението да бъде намален с оглед критерия справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Въззиваемият Р. Г. А. чрез адв. С. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Не търси заплащането на разноски.

1

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно, но е недопустимо.

ПРС е приел, че с исковата си молба ищецът е изложил твърдения за това, че през 2012 г. против него в гр. Русе били образувани досъдебни производства № Рс - 17/2012 по описа на СБОП - Русе и ДП № 311/2012 г. по описа на ОП Русе. На 28.06.2012 г. бил задържан и привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл.354а ал. 1 и чл.354в ал. 1 от НК. Под ръководството на Окръжна Прокуратура - Русе, ищецът бил задържан за 72 часа. С определение № 277/02.07.2012 г. на ОС - Русе по ЧНД № 439/2012 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която обжалвал и с определение № 168 / 12.07.2012 г. по ВЧНД № 193/12г. на АС Велико Търново, същата била изменена в „Парична гаранция” срещу сумата от 5000 лв. Междувременно с постановление от 18.03.2013г. на ОП - Русе, по досъдебното производство били отделени материали и изпратени по подсъдност в ОП-Пловдив. Било образувано ДП 34/2013 г. по описа на Отдел „БОП”-Пловдив, а впоследствие и следствено дело №117/2013 г. по описа на ОСО - Пловдив. На 31.10.2013 г. бил привлечен като обвиняем и за престъпление по чл. 339 ал.1 от НК. С разпореждане от 14.02.2014 г., постановено по НОХД № 203/2014 г. по описа на ОС - Пловдив, съдебното производство било прекратено поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато на ОП-Пловдив. На 31.03.2014г. ОП - Пловдив прекратило наказателното производство срещу ищеца по обвиненията за наркотични растения и вещества, като отделило материалите за боеприпасите и ги изпратило по подсъдност на РП - Пловдив. Производството против ищеца продължило под наблюдението на РП- Пловдив, под № 3581/2014 г. и под ДП № 140/2014 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив. На 18.11.2014г. в PC- Пловдив спрямо ищеца бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.339 ал. 1 от НК, за това, че на 28.06.2012 г. в гр. Пловдив, държал без надлежно разрешение в дома си общо 107 патрона. В Районен съд - Пловдив било образувано НОХД № 6948/2014 г. по описа на 11 -ти нак. състав, по което бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК и осъден на лишаване от свобода от 3 месена, при условията на чл.66 НК, с три години изпитателен срок. Присъдата била обжалвана. В Окръжен съд-Пловдив било образувано ВНОХД № 1704/2016 г. , по което на 13.09.2016 г., с присъда №88/13.09.2016г., ищецът бил оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана. По образуваното пред ВКС наказателно дело №1111/2016 г. на Първо нак. отделение, било постановено Решение № 263 от 16.02.2017 г., с което била потвърдена окончателно оправдателната присъда, като същата влязла в сила на 16.02.2017г. Такива са били и твърденията на ищеца относно фактическата обстановка в исковата му молба, като същият е посочил, че наказателното преследване против него за престъплението по чл.339, ал.1 НК е продължило 2 в период от почти четири години, през който е търпял неимуществени вреди поради негативни психически преживявания и промяна в личния му живот.

В диспозитива на съдебното решение след формиран извод за основателност на иска, съдът е постановил осъждането на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца Р. Г. А. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане. С диспозитива на решението, с който се формира силата на пресъдено нещо, с ъ д ъ т изобщо не е конкретизирал кои са правопораждащите факти, обосноваващи възникването на задължението на ответника за плащането на посочената сума, както и в какво се изразяват претърпени неимуществени вреди. При това положение не е ясно какъв именно иск е разгледан. За индивидуализацията на предявения иск е необходимо да се конкретизира квалификацията на престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищеца, чрез посочване на текста от наказателния кодекс, както и номера на наказателното дело, понеже тези обстоятелства представляват основанието на предявения иск и само чрез тяхното отразяване в диспозитива на решението може да се формира сила на пресъдено относно конкретно повдигнатия правен спор.

Ето защо се приема от въззивния съд, че с решението си районният съд не се е произнесъл по предявения иск. Поради изложеното съдът приема решението за недопустимо, поради което същото следва да се обезсили, а делото следва да се върне на друг състав на първостепенния съд за произнасяне по предявения иск.

Предвид обезсилването на решението, въпросът за разноските не следва да се разглежда, а такива следва да се присъдят при решаване на спора по същество.

По тези съображения и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, Съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 1536/09.05.2022 г., постановено по гр.д. № 16000/2021 г. на Районен съд – Пловдив, ІІ гр.с-в.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд – Пловдив за произнасяне по предявения иск.

Решението е окончателно и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4