Решение № 171 от 18.08.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Карнобат, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тонка В. Мархолева при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Гражданско дело № 20222130100228 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „УниКредит Булбанк" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Св. Неделя“ № 7, регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 831919536, чрез пълномощник адвокатско дружество „Б. и Стоянова“ чрез представляващия адвокат ИВ. Б., БАК с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №16, ет. 2, офис 206 против ЕЛФ. АНГ. ИЗ. с ЕГН ********** и адрес в *****, *** чрез назначения особен процесуален представител адв.

К.Т., БАК с адрес на кантората в гр. Бургас, ул. „Охрид“ №5, партер с която се претендира да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми по Договор за кредитна карта на физически лица №CCIR-420-00035-2016 от 19.04.2016 г.:

1. 441, 96 лв. главница;

2. 155, 13 лв. лихви за просрочена главница;

1. 72, 00 лв. разходи за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

Претендират се и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство, както и разноски по чгд №383/2020 г. на КРС в размер на 60 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса.

Твърди се в исковата молба, че между ищецът и ответника е бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-420-00035-2016 от 19.04.2016г., съгласно който „УниКредит Булбанк“ АД като кредитор е предоставила на ответницата, кредитен лимит в размер на 500 лева. Сочи се, че усвоеният кредитен лимит, за да не бъде блокирана кредитната карта, е следвало да бъде погасяван поне с минимална месечна вноска в размер на 15 лв. от 1-во до 15-то число на месеца, следващ периода на клиентски плащания, след която дата се начислявали лихви върху усвоената и непогасена сума по кредитния лимит. По кредита не се е договарял погасителен план с установени месечни погасителни вноски, а погасяването на дължимите суми се извършвало чрез внасяне на средства или осигуряване на достатъчно салдо по картовата сметка (чл.8.5 от Договора), като банката имала право на директен дебит. Уговорено било в случай, че не бъдат осигурени достатъчно средства по 1 картовата сметка, за да се погаси минималната вноска към 15-то число на месеца следвало да се начислят лихви върху усвоената част от кредитния лимит. Ищецът изтъква, че кредитополучателят не е изпълнил основното си задължение за осигуряване/внасяне на достатъчно средства по картовата сметка за погасяване на усвоените суми, поради което към дата 23.02.2018 г. поради липса на достатъчно салдо по картовата сметка на ответницата за погасяване на минималните погасителни вноски за главница по усвоените суми от кредитния лимит през месеците декември 2017 г., януари и февруари 2018г. на основание чл.10.1.1 от Договора, усвоеният кредитен лимит е обявен за изцяло предсрочно изискуем, считано от 23.02.2018г., като от същата дата банката е начислила и мораторни лихви по чл.7.2 от договора, за които обстоятелства на ответницата е връчена Покана за доброволно изпълнение с уведомление за обявената предсрочна изискуемост и дължимите суми с изх.

№303/24.01.2020г., получена на 28.01.2020 г. Сочи още, че до настоящия момент задължението не е погасено, поради което пред КРС било образувано чгд №383 от 2020 г., както и настоящото дело. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е.И. чрез назначения й особен представител оспорва ищцовата претенция като неоснователна. Заявява в отговора на исковата молба , че липсват доказателства по см. на раздел IV, т. 1.2 и т. 1.6 ответницата да е усвоила кредита или да е получила кредитната карта. Счита Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-420-00035-2016 от 19.04.2016 г. за недействителен на осн. чл. 22, ал. 1 вр. с чл. 11, ал. 2 от ЗПК, т.к. приложените към договора ОУ, неразделна част от последния, не са подписани на всяка страница, каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Релевира още едно основание за недействителност на процесния договор – чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а и т. 10, тъй като последният не съдържал ясно посочване на начина, по който се формира лихвеният процент и условията за неговата промяна, съотв. индекс или референтен лихвен процент, методиката за изчисляване на реф. лихвен процент съгл. чл.

33А от ЗПК, ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следвало да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. Релевира и възражение за наличие на неравноправна клауза в договора за кредит на осн. чл. 143 от ЗЗП – клаузите уреждащи лихвения процент и ГПР (чл. 2 от Договора) счита за неравноправни, тъй като не ставало ясно как се формират и се определят едностранно от банката. В тази връзка моли за изцяло отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС-Карнобат е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване установителни претенции с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземания по договор за кредитна карта, за които е издадена заповед за изпълнение.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №212 от 29.05.2020 г. по ч. гр. д. № 383/2020 г. по описа на Районен съд – Карнобат, както следва: за сумата от 441, 96 лв. главница; 155, 13 лв. лихви/неустойки за периода от 23.02.2018 г. до 27.05.2020 г. ; 72, 00 лв. разходи за уведомяване, ведно със законната лихва от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разноски в размер на 60 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Издадена е заповед №212 от 29.05.2020 г., както и ИЛ №250 от същата дата, по който е образувано изп. дело№168 от 2020 г. при ЧСИ Делян Николов в гр. Бургас, в рамките на което е издадена Покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на 02.09.2020 г. В законния двуседмичен срок длъжникът не се е явил да получи книжата в кантората на ЧСИ, като съдът с определение №26 от 2

19.01.2022 г., получено на 08.02.2022 г., е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок и на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК е спрял производството по събиране на вземането по изп. дело№168 от 2020 г. Пред КРС в срок е предявен иск по чл. 422 от ГПК, съдържащ обстоятелства и искане, съответни на заявеното по реда на чл. 417 от ГПК в заповедното производство. Последното обуславя допустимостта на настоящото производство.

По делото е представен Договор за кредитна карта за физически лица №CCIR-42000035-2016 от 19.04.2016г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и ЕЛФ. АНГ. ИЗ. (л.

11-14 вкл.), носещ неоспорените подписи на страните. По силата на така възникналото между страните правоотношение кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя кредитен лимит в размер на сумата от 500 лв. по картова сметка №BG63UNCR70001522595132, по която има издаден и електронен платежен документ – кредитна карта. Посочено е че предоставения кредит може да се ползва и по сметка, от която банката има право на директен дебит №BG63UNCR70001522054869. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Уговорен е и краен срок за възстановяване на кредита, а именно – т. 3.2., т.

3.4. т. 3.5 – 30.04.2018 г., но в т. 6.1. е предвидено в полза на банката автоматичното му едностранно продължаване за срок от 24 м. при запазване на останалите условия по договора, ако кредитополучателят изрично не поиска прекратяването му, за което доказателства не са представени. Върху усвоената сума се начислявала месечна лихва съгласно определения месечен лихвен процент. Съгл. т. 2.1. от договора месечният лихвен процент за всеки отделен месец през срока му на действие е в размер на 1,35% върху усвоената сума, т.е. ГЛП е 16,2 %. Видно от т. 2.2 е у становен годишен процент на разходите, който да се определя от и в рамките на лихвения процент на банката. Посочено е в изр. 2 на т. 2.2, че таксите за обслужване и обработка на операции с картата се определят въз основа отделен Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като ел. платежни инструменти, където се определя и размерът им съгл. Тарифа за ФЛ на банката, според вида на ползваните услуги, за които се начисляват. С разпоредбата на т.

3.1 от Договора е установено, че минималната наличност, която следвало да се поддържа по картовата сметка възлиза на 15 лв. Съгл. т. 3.1.2. погасяването на месечната дължима вноска е следвало да се случва от първо до петнадесето число ежемесечно, като банката имала право да блокира кредитния лимит по сметката на 31-вия ден от възникване на всяко просрочие. Т. 7 е наименована „Лихви“, като т. 7.2. предвижда, че когато до и/или на датата на издължаване кредитополучателят не е погасил в пълен размер ползваната част от кредитния лимит през предходния период за клиентски плащания, той дължи на банката лихва върху целия дълг: формиран от теглене на пари в брой; формиран от безкасови плащания до датата на частично погасяване и лихва върху непогасената част от датата на частичното погасяване до последния ден на периода за клиентски плащания.

По делото са приети като доказателство и Общите условия на банката, за банкови карти за ФЛ и за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти (л. 15-25 вкл.), които договорът обявява за неразделна част от него. Общите условия не са подписани от кредитополучателя. В самия договор за кредитна карта за ФЛ се съдържа изявление, че ответницата И. е запозната с ОУ, приела ги е и ги подписва на всяка страница, без последното да е фактически сторено.

По делото е представена е приета и покана за доброволно изпълнение изх. № 303 от 24.01.2020 г. (л. 26), с която банката е поканила длъжника доброволно да заплати дължимите суми в 14 дневен срок от получаването й, след безрезултатното изтичане на който е съобщила, че ще прибегне до принудително изпълнение, обявила е, че счита кредита за предсрочно изискуем от дата 23.02.2018 г. Поканата е придружена и от обратна разписка (л.

27), съдържаща описание на поканата и подпис, на длъжника Е.И., удостоверяващ личното й 3 получаване на 28.01.2020 г.

Прието като доказателство е и извлечението от счетоводните книги, което съдържа подробно описание по дати на транзакциите и банковите операции (теглене, частично погасяване, начислена лихва – л. 31-32).

От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза се установява, че за периода от 22.04.2016 г. до 16.03.2018 г. е усвоена сума в общ размер от 787, 17 лв., от която сумата от 694, 52 лв. – теглени суми в брой, и сумата от 92, 65 лв. – начислени такси за плащания чрез терминални устройство.

Експертизата е установила, че върху сумите от усвоения кредитен лимит е начислена лихва в размер от 155, 36 лв. от 23.02.2018 г. до 28.05.2020 г. Вещото лице е посочило, че за периода от 22.04.2016 г. до 16.03.2018 от ответника са извършвани вноски в общ размер от 494, 92, с които е погасена главница от 345, 21 лв., лихва от 149, 71 лв. Вещото лице е дало заключение, че непогасеният остатък от задълженията е за сумата от 441, 96 лв. за главница и сумата от 155, 13 лв. лихви за просрочена главница от датата на твърдяното от банката настъпване на предсрочна изискуемост на 23.02.2018 г. до 28.05.2020 г. Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.