Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262007 от 18.06.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 13444/2020
Вид
Решение № 262007
Подписан
18.06.2021
В сила
16.11.2021
Състав
РУМЯНА ДИМОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 291 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412, т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.43 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 122, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 123, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 125 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 1 · Закон за кредитните институции

Р Е Ш Е Н И Е

№262007 гр.Варна,18.06.2021год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря

Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №13444 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Р.Е.Й., ЕГН********** и Д.Д.Й., действащ със съгласието и одобрението на майка си Р.Е.Й., двамата чрез адвокат С.С. с адрес *** срещу „Е.М.“

ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** *, представлявано от Р. И.

М. - Т.

Ищците претендират от съда да постанови решение, с което на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, да признае за установено, че ищците не дължат на ответника, сума в размер на 3 486.72лв.,представляваща сбор от сумата от 2 603.11лв.,представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит от 07.07.2006год., сумата от 110.82лв. лихва за периода от 05.10.2012год. до 04.04.2013год., сумата от 461.68лв. наказателна лихва за периода от 05.12.2012год. до 20.06.2013год., сумата от 11.74лв. изискуема лихва за периода от 05.08.2011год. до 01.12.2011год., ведно със законна лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.2013год. до окончателното изплащане, съдебни разноски в размер на 63.75лв. и 235.62лв. юк.възнаграждение, за които е издаден изп.лист в производството по ч.гр.дело №9099/2013год., предмет на изпълнение по изп.дело №20208070400349 на ЧСИ Н. Д., рег.№* при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Варна.

Ищците аргументират правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Длъжници са по изп.дело

№20208070400349 на ЧСИ Н. Д., рег.№* при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Варна. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изп.лист, издаден в производството по ч.гр.дело №9099/2013год. на РС - Варна.

По силата на изп.лист са осъдени, както следва: Р.Й. лично, а заедно с Д.Д.Й. и като наследник на Д. Д. Й. да заплатят сума в размер на 3486.72лв., представляваща сбор от сумата от 2603.11лв., представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит от 07.07.2006год., сумата от 110.82лв.лихва за периода от 05.10.2012год. до 04.04.2013год., сумата от 461.68лв.наказателна лихва за периода от 05.12.2012год. до 20.06.2013год., сумата от 11.74лв. изискуема лихва за периода от 05.08.2011год. до 01.12.2011год., ведно със законна лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.2013год. до окончателното изплащане, съдебни разноски в размер на 63.75лв. и 235.62лв. юк.възнаграждение.

Излагат, че чрез друг член на семейството са узнали за покана за доброволно изпълнение по изп. дело №

20208070400349, с което са уведомени, че с изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 9099/201 Зг. от PC Варна са осъдени, както следва - Р.Й. лично, а заедно с Д.Д.Й. и като наследник на Д. Д. Й. да заплатят следните суми: 2 342.76 лв. неолихвяема сума, 2 603.11 лв. главница, ведно със законната лихва, която към момента е 115.93 лв., 100 лв. присъдени разноски, 164 лв. разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с вкл. ДДС в размер на 519.53лв. в полза на ЧСИ Надежда Денчева, като общото задължение по изп. дело е в размер на 5 845.33 лв.

Със същата покана ищците са уведомени, че взискател по делото е „Е. М." ООД, ЕИК *. Ищците лично или техният наследодател нямат задължения към посоченото дружество, не са имали договорни взаимоотношения със същото дружество, както и никога не са били уведомявани от техни кредитори за цедиране на вземането им към „Е. М.С" ООД, съгласно изискването на императивната норма на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.

От приложения към поканата изпълнителен лист е видно, че по посоченото ЧГД № 9099/2013г. Д. Д. Й., ЕГН **********, Р.Е.Й., ЕГН ********** и „Д." ЕООД, ЕИК 201*186104 са осъдени да заплатят солидарно на Р. /Б./ ЕАД сумата от 2603.11 лв. представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит от 07.07.2006г., сумата от 110.82 лв. лихва за периода 05.10.2012г.-04.04.2013г., сумата от

461.68 лв. наказателна лихва за периода 05.12.2012г. до 20.06.2013г., сумата от 11.74 лв. изискуема лихва за периода 05.08.2011г. - 01.12.2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 21.06.201 Зг. до окончателното заплащане, съдебно разноски в размер на 63.75 лв. и 235.62 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение давността е 5 години. Видно от изпълнителния лист, приложен към поканата, същият е издаден на 26.06.2013г. и давностният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД е изтекъл преди повече от две години. Предвид изложеното, твърдят, че всички вземания на Р. /Б./ ЕАД към ищците /лично и като наследници на Д. Й./, произтичащи от Договор за банков кредит от 07.07.2006г. и присъдени с посочените изпълнителен лист и Заповед за изпълнение № 5313/24.06.2013г. СА ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

Договорът за цесия има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено за извършеното прехвърляне на длъжника от предишния кредитор - чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Тъй като ищците не са били валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията към нов кредитор, правата на цесионера да търси вземанията си от ищците не са консолидирани, непротивопоставими на длъжниците, спрямо които цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор - цедента.

Всякакво уведомяване към настоящия момент за извършената цесия, както и каквито и да е било действия от ответника не биха могли да спрат или прекъснат отдавна изтеклата погасителна давност на претендираното от цесионера - взискател вземане, предмет на посоченото изпълнително дело.

Предвид изложените подробно по-горе възражения и съображения, за ищците е налице интерес от постановяване на решение, с което да бъде установено, че не дължат сумите, присъдени по ЧГД № 9099/2013г., за които е издаден изп.лист и образувано изп.дело, поради изтекла погасителна давност съгласно чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. Оспорва иска. Счита твърдението на ищците, че не дължат процесното вземане поради погасяването му по давност, за неоснователно.

Вземането, за което е образувано настоящото исково производство, произтича от Договор за кредит от 07.07.2006г., сключен между Д. Й., Р.Е.Й. и „Р. (Б.)" ЕАД.

Поради неизпълнение на поетите задължения със сключения договор за кредит банката е инициирала заповедно производство. Въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №9099/201Зг. на PC Варна е подадена молба за образуване на изпълнително дело, образувано под №258/201Зг. по описа на Н. Д. Г. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Счита, че така предявеният иск е недопустим за разликата над сумата от 2603.11 лв., която сума представлява главницата по издадения изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях.

Посочените лихви представляват акцесорни вземания. Относно частта от цената на иска, представляваща разноски по издадения изпълнителен лист счита, че разноските не могат да бъдат самостоятелен предмет на иск.

Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412, т.6 ГПК.

В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска. При оспорване само на присъдените със заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл.414, ал.1 ГПК.

Ищецът няма правен интерес от самостоятелен отрицателен установителен иск относно претендираните такси и разноски в процеса и по изпълнителното дело - при евентуално уважаване на иска като законна последица от недължимостта на основните вземания следва и недължимостта на разноските по образуваното изпълнително производство и производството по издаване на изпълнителен лист. Както процесуалната отговорност за разноски е последица от уважаване на исковите претенции за вземанията, така и недължимостта на разноските по делото е последица от установената със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията.

Самостоятелен иск за разноски, направени в друго гражданско производство е недопустим. Процесуалната отговорност за разноски в изпълнителния процес може да се реализира съобразно чл.79 ГПК, но не в самостоятелно исково производство след приключване на гражданското дело, за което се отнасят разноските.

Възражението за настъпила давност намира за бланкетно направено.Ищцовата страна не уточнява кой момент счита за начало на давностния срок.

Дължимостта на процесните вземания обосновава със следните обстоятелства: На 26.11.2018г. се сключва Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „„Р. (Б.)" ЕАД и „Е.М." ЕООД, по силата на който „Р. (Б.)" ЕАД, в качеството си на цедент, прехвърля на „Е.М."

ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към договора за цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора. Прехвърлени са и вземанията на банката, произтичащи от Договор за кредит от 07.07.2006г., за установяване на който е издаден и процесният изпълнителен лист и е било образувано изпълнително дело. Следователно, считано от 26.11.2018г., „Е.М." ЕООД се явява частен правоприемник и нов кредитор по вземането за което е издаден посоченият изпълнителен титул.

За осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването на договора вземането преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това цесионерът се явява кредитор на вземането от датата на сключването на договора за цесия.

За да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване на длъжниците по чл.99 ал.З ЗЗД. Уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на предишния кредитор преди уведомяването.

Придобиване на качеството на кредитор от страна на цесионера настъпва от датата на сключване на договора за цесия. Уведомяването на длъжника няма характер на отлагателно условие по отношение пораждането на действие на договора за цесия. Единствените правни последици от неспазване на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията, длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга. Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия кредитор.

C пълномощно предишният кредитор „Р. (Б.)" ЕАД е упълномощил "Е.М." ЕООД да уведоми от името на Банката всички длъжници по вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за цесия. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ,,Е.М." ЕООД има право да уведоми ищеца за извършената цесия. В тази връзка моли съда да има предвид, че уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземането, като част от фактическия състав, пораждащ действието на цесията, е от значение само по себе си като резултат -довеждане на факта на прехвърлянето до знанието му. Не е от съществено значение дали цедентът ще извърши това правно действие лично, или ще упълномощи друго лице, включително цесионера, да стори това от негово име и в рамките на дадена с нарочно пълномощно представителна власт. Видно от исковата молба фактът за извършената цесия е достигнал до знанието на ищците поради което цесията е породила действие спрямо тях.