Решение № 260099 от 02.06.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№_________ гр. Варна, _______.06.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : Д. МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№124 по описа за 2021г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Г.Д.П. чрез адв.Й., в качеството й на особен представител, срещу постановеното решение №260347/19.11.2020г. по т.д.№567/2019г. на ВОС в частта, с която е прието за установено, че въззивникът дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр. София, сумите: - 33217.25 лв., главница, ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението – 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1397.95 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за периода 10.10.2017 г. – 28.06.2018 г.; - 68.86 лв. - лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ, за периода 16.01.2018 г. – 05.07.2018 г., всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Излага се, че претенциите на ищеца са основани на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията му по сключения между страните договор за кредит, но такова изявление не е достигнало до длъжника нито лично, нито посредством т.нар. „залепване на уведомление“. При връчване на нотариалната покана не са спазени разпоредбите на ГПК, според които: - следва да бъде извършена проверка за адреса на лицето, а по делото няма доказателства за това; - адреса да е посетен най-малко три пъти в рамките на месец, от които веднъж в почивен ден, а лицето е търсено само веднъж; - не е установено от кого са събрани данните посочени в протокола удостоверяващ връчването, като по никакъв начин не може да бъде направен извод, че това е домоуправителя на сградата. Съгласно константната съдебна практика, за да е основателен искът с правно основание чл.422 от ГПК предсрочната изискуемост следва да е обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което не е сторено. Този пропуск не може да бъде отстранен в хода на съдебното производство, макар и ищецът да е направил такова изявление в исковата молба.

Самото изявление за обявяване на предсрочната изискуемост не съдържа всички необходими реквизити.

Не са посочени обстоятелствата, въз основа на които банката трансформира вземанията си – кога са спрели плащанията, за какви периоди, кога са настъпили материално правните предпоставки за сбъдването на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем и всички произтичащи от евентуалната изискуемост последици. Предсрочната изискуемост не може да настъпи и в хода на производството, тъй като ответникът се представлява от особен представител.

Представителната власт на последния произтича от акт на съда, поради което той не може да приема изявления свързани с промяна в материалното правоотношение.

Връчването на особен представител не може да се приравни на връчване на ответника. Уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на производството не може да има за последица настъпването на същата към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

При постановяване на решението съдът неправилно е преценил и тълкувал и клаузите на сключения договор. Налице са уговорки във вреда на потребителя, като кредитора си е запазил правото да променя едностранно лихвения процент по кредита по методика, която е неясна. Тези клаузи създават значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя по договора. Непосочването ясно и разбираемо на годишния лихвен процент и методиката за изчислението му води до нищожност на клаузите за лихви като неравноправни. Договорът не е породил валидно действие и като такъв не може да обоснове основателността на исковите претенции.

В жалбата е направено и възражение за недопустимост на предявените искове, тъй като същите са останали неуточнени, въпреки многобройните указания. При липса на категорична яснота за основанието на претенциите за лихви, същите следва да бъдат отхвърлени.

При постановяване на решението следва да се има предвид и обстоятелството, че не се дължи възнаградителна и санкционна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост.

В условие на евентуалност, се претендира при постановяване на решението съдът да съобрази разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според който до два месеца след отмяната на извънредното положение, не се прилагат последиците от забава в плащанията на задълженията на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит. Законната лихва не е дължима за периода от 12.03.2020г. до 15.07.2020г.

По същество се претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, ведно с произтичащите от това последици.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, а в условие на евентуалност да бъде приложена разпоредбата на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В случай, че съдът присъди разноски на насрещната страна, моли да бъдат съобразени разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПрП и Наредбата.

Въззиваемата страна

„БАНКА ДСК“ АД, гр.София с писмен отговор и писмено становище в съдебно заседание, чрез гл.ю.к.И., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението в оспорената му част е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод на сключения договор за ипотечен кредит.

Сумата е предоставена на ответника, който е спрял плащанията на вноските по него. Настъпили са условията за обявяване на предсрочната му изискуемост и същата е надлежно обявена. Уведомлението е връчено при спазване на законовите разпоредби и след проверка на адреса на длъжника. Размерът на останалата незаплатена главница е по-голям от сумата, предмет на предявения иск.

Клаузите на договора не противоречат на разпоредбите на ЗЗП. Още повече, че сключването на договора за кредит при общи условия или какъвто и да е друг тип договори от страна на търговеца е законноустановено и предвидено в чл.298 от ТЗ. Обявените отнапред общи условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема; е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. С подписването на договора кредитополучателят е приел тези условия и те са станали задължителни за него.

Не е проявена недобросъвестност на банката при сключване на договора за кредит.

Не е налице и неяснота по отношение на претендираните лихви. По делото е приета и съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява размера на дълга, включително лихвите и начина на формирането им.

По същество претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в оспорената му част. Претендира и присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени искове /уточнени с молби от 15.05.2019г. и 31.05.2019г./, по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, от „БАНКА ДСК“ ЕАД, гр. София за приемане за установено, че Г.Д.П., ЕГН ********** дължи сумите: - 33217.25 лв., главница, ведно със законната лихва върху нея считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК– 05.07.2018 г. до окончателното изплащане; - 1435.66 лв., договорна лихва, на осн. чл. 7.8 от ОУ за периода

10.10.2017 г. – 05.07.2018 г.; -

68.86 лв., представляваща лихвена надбавка за забава, съгласно чл. 18.2. ОУ към договора за периода 16.01.2018 г. – 05.07.2018 г. и - 120.00 лв., такса разходи по изискуем кредит, на осн. чл.

8 ОУ, вр. чл. 15 от Договора и т. 6 от Тарифата, всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 10572/2018 г., на ВРС, IX с.

В условията на евентуалност, при неоснователност на установителния иск, е предявен иск за осъждането на ответника да заплати горните суми, на осн. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за кредит за текущо потребление от 17.02.2017г. заемодателят „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, е предоставил на кредитополучателя Г.Д.П. сума в размер на 35 000 лева срещу задължението му за погасяване на дълга в срок от 120 месеца. Погасяването е следвало да бъде извършено чрез плащане на анюитетни вноски, съгласно нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Твърди се, че кредитополучателят е допуснал забава в плащането, поради което и в съответствие с чл.19.2 от приложимите към договора Общи условия банката – кредитор е обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем. Изявлението до длъжника било отправено чрез нотариална покана с peг. №4046/14.06.2018г., том II, акт №84 по описа на нотариус Илияна Маджунова, peг. №195 на НК, връчена на длъжника на 29.06.2018г. по реда на чл.47 от ГПК.

Предвид липсата на погасяване на задълженията по договора, е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземанията по него, въз основа на което банката се е снабдила със заповед № №5313/06.07.2018г., издадена по ч.гр.д. №10572/2018г. по описа на ВPC. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, което обосновава интереса от предявените искове.

Излага се още, че претендираната неплатена редовна /възнаградителна/ лихва се дължи на основание сключения договор за кредит между страните и общите условия към него, като същата е договорена в размер на 6 % годишно /т.7/. За периода от 10.10.2017г. (първа падежна дата на неплатена анюитетна вноска) до 05.07.2018г. (дата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение) възнаградителната лихва е в общ размер на 1435,66 лева. Съобразно приложената по делото справка и на основание чл.7.8 от ОУ към договора, след 30.06.2017г. лихвата е намалена от 6% на 5,942%.

Предвидено е /чл.18., от ОУ/, че при забава в плащанията на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10 процентни пункта. Надбавката не се прилага, ако кредитополучателят издължи сумата до седмия ден от падежната дата. При допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта /чл.18.2 от ОУ/. За периода от 16.01.2018г. до 05.07.2018г. същата се претендира в размер на 68,66 лева.

Общият размер на дължимата и непогасена главница по предоставения кредит се заявява в размер на 33 217,25 лева, като същата се претендира ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на сезиране на съда - 05.07.2018г., до окончателното й плащане.

Претендира се и заплащане на дължимите по договора заемни такси в размер на 120 лева, дължими на основание т.15 от договора и Тарифата на банката.