Решение № 276 от 24.08.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. ****, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Ив. П. при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Полина Ив. П. Гражданско дело № 20243130100968 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: **** срещу ** „****“, БУЛСТАТ ****, с адрес: **** кумулативно обективно съединени искове с правно основА.е чл. 200 КТ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на претърпяна трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО на 31.01.2023 г., както следва:

1. За заплащане на ищеца сумата в размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдА.я, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.01.2023г., до окончателното им изплащане;

2. За заплащане на ищеца сумата в размер на 1967.58 лв.,/искът, изменен по размер от 1250,00 лева, по реда на чл. 214 от ГПК/ представляваща разликата между изплащаното й от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 01.02.2023г. до 08.07.2023г. и нетното й трудово възнаграждение, което тя би получила за същия период, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане;

3. За заплащане на ищеца сумата в размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - за закупуване на металическа остеосинтеза, необходима за проведена на ищцата операция на 06.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023г. до окончателното й изплащане;

4. За заплащане на ищеца сумата в размер на 40,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата такса за болничен престой в 1

МБАЛ „****" от 01.02.2023г. до 08.02.2023., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2023г. до окончателното й изплащане;

5. За заплащане на ищеца сумата в размер на 132,76 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатена от ищцата стойност за лекарства, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2023г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответника съгласно трудов договор № **** г., с който била назначена на длъжност „старши учител” при условията на пълно работно време - 8 часа и петдневна работна седмица на срочен трудов договор (1 година) и срок на изпитване - 6 месеца, а впоследствие преназначена с допълнително споразумение от 15.09.2022г. за определено време, до завръщане на титуляра. На 31.01.2023г. се е придвижвала по обичайния път от мястото, където живее в ****, до работното й място в **** с железопътен транспорт и след като слязла от влака и излязла от района на ж.п. ****, тръгнала пеш към училището, където работи. Около 8.20 часа, вървейки към училището, твърди, че се е подхлъзнала на покрит със сняг заледен участък и паднала на земята, опирайки се на лявата си ръка, при което изпитала силна болка. По спешност била транспортирана в МБАЛ „****“ ****, където била установена травма на лявата ръка, поради което пациентката била насочена за хоспитализация. Сочи се, че съгласно епикриза към ИЗ 1221/2023 са извършени „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем на сложност“. Болничният престой продължил от 01.02.2023г. до 08.02.2023г., за който се твърди, че е заплатена сумата в размер на 40,60 лева. Съгласно проведената на 01.02.2023г. рентгенография се установила фрактура на долните краища на лакътната и лъчевата кост, което наложило провеждане па операция, за която било необходимо закупуване на металическа остеосинтеза на стойност 2000лв. Наложило се ползване на отпуск по болест за периода 01.02.2023 г. – 08.07.2023 г., през който период ищцата твърди, че е била лишена от нетните си доходи, които би получавала в случай че упражняваше професията си на учител. Определя размера на разликата между получените от нея обезщетения за временна нетрудоспособност и нетното й трудово възнаграждение в размер на 1250 лева. Твърди се, че изписА.те й лекарства за следболничното лечение възлизат на стойност 132,76 лева. Излага, че през цялото време е търпяла постоянни болки и страдА.я, загубила е съня си, чувствала се безпомощна и непълноценна, била зависима от чужда помощ за най-елементарни неща. Посочва, че към настоящия момент функцията на ръката й не е възстановена напълно, като било налице видимо леко изкривяване на костите на предмишницата на мястото, където е извършена операцията. Заявява, че остеосинтезата и пироните не са извадени. Излага, че за настъпилата злополука е било уведомено НОИ **** и съставен протокол № 5103-035/12.03.2024 г., като с разпореждане № 5104-0364/26.03.2023г. на НОИ **** злополуката е обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. С оглед изложеното, се моли за уважаване на исковите претенции.

С допълнителна молба уточнява, че ищцата не е получавала застрахователно обезщетение и местоположението на трудовата злополука е тротоарът от лявата страна на изхода от гарата в ****, на няколко метра от намиращите се там лавки за продажба на сандвичи, или иначе казано на 100 метра от сградата на гарата в посока изток, или 2 посока – надясно при перспектива с гръб към ЖП гарата.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се изразява становище за недопустимост на исковата претенция поради нередовност на исковата молба с оглед липсата на твърдения за това, дали е получила застрахователно обезщетение за процесното събитие. Излага, че в случай, че такова обезщетение е получавано, то същото следва да бъде намалено от стойността на претендираното в настоящото производство. Счита за частично неоснователен предявения иск по основА.е и размер. Не оспорва, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника и че е претърпяла трудова злополука, за което е получила обезщетение от общественото осигуряване. Твърди, че причината за настъпване на инцидента е нейната небрежност, тъй като не се е съобразила със задълженията за безопасност при придвижване към работното място. Моли при решаване на спора и разглеждане на иска за неимуществени вреди да се вземе предвид, че прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, тъй като счита, че пострадалата е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност, извършвайки действия в нарушение на установените правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявала да го предотврати, непроявявайки нужното усърдие. Заявява, че с чл. 200 КТ е предвидена специална имуществена отговорност на работодателя, за която последният дължи обезщетение за разликата между причинената вреда, вкл. пропусната полза и обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, която се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховка.

Моли за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, както и присъждане на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника **** не изразява становище.

Третото лице-помагач на страната на ответника **** изразява становище, че няма отношение към спора и моли да бъдде заличено, тъй като процесният участък, в който е настъпил инцидента не е обект на железопътната инфраструктура. Оспорват се исковите претенции като се счита, че същите са неоснователни и недоказА., а евентуално – да се вземе предвид, че претенцията е в завишен размер. Моли за прекратяване на производството спрямо него.

В открито съдебно заседА.е процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на разноски. Депозира писмени бележки, с които анализира доказателствения материал и обосновава основателността на исковата претенция

Процесуалният представител на ответника оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерна. Счита, че ищцата е проявила небрежност, довело до съпричиняване и моли да бъде взето предвид при присъждане на обезщетението за неимуществени вреди. Моли да се вземат предвид констатациите на НОИ, че мястото на извършване на злополуката е района на ЖП гара ****.

Претендира присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

3

За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са приети следните обстоятелства: че между ответника и ищеца е съществувало трудово правоотношение към сочената дата на злополуката и нейното настъпване.

Съгласно трудов договор № РД-10-120/15.09.2021 г. ищцата А. Г. А. е назначена на длъжност „старши учител“ в ****.

Представен е протокол № 5103-03-5/12.03.2024 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 31.01.2023г., съгласно който ищцата е претърпяла на 31.01.2023г. около 8,20 ч. на тртоара до жп гара **** трудова злополука, довела до съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито в ляво и съответно до временна неработоспособност.

Съгласно разпореждА.е № 5104-03-64/26.03.2024 г. декларираната злополука се приема за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, довела до „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито в ляво“ и съответна временна неработоспособност.

Представена е медицинска документация от МБАЛ „**** ****“ АД, съгласно която ищцата е хоспитализирана на 01.02.2023 г. до 08.02.2023 г. поради травма на ръка с диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито в ляво“, като е извършена операция под обща анестезия за наместване на счупените кости и поставяне на 2 киршнерови игли за фикация.

С фактура № 0200000614/01.02.2023 г. се удостоверява разход за медицинско изделие съгласно талон в размер на 2000 лева, направен на 01.02.2023 г. от ищцата.

Издаден е талон за медицинско изделие на стойност от 2000 лева.

С рецептурна бланка са изписА. медикаменти, за които по фискален бон от 07.02.2023г. са закупени на стойност 132,76 лева.

Представено е и доказателство за заплатена потребителска такса за престой в **** за периода 01-08.02.2023 г. в размер на 40,60 лева.

Представени са болнични листи, както и медицински проотколи на ЛКК, от които е видно, че ищцата е била в отпуск от 01.02.2023 г. – 08.07.2023 г. по болничен заради поставената диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито в ляво“.

Съгласно представените амбулаторни листи ищцата е провела прегледи през периода 01.02.2023 – 01.09.2023г. и физиотерапевтично лечение по повод фрактурата.

Видно от декларация за трудова злополука, на 31.01.2023 г. в 08.20 часа на изхода на жп **** ищцата се е подхлъзнала и паднала, при което се подпряла на лявата си ръка и усетила силна болка в нея. Това довело до счупване на лакътната и лъчевата кост. СъбрА. са и писмени обяснения от ищцата и нейни колеги от ****“ ****.

По заповед № 5101-03-25№/23.02.2024г. е наредено да се извърши разследване на злополуката, станала на 31.01.2023г.

Представени са извадки от сайтове **** и **** относно териториалния обхват на собственост за ****.

4

Към материалите по делото е приобщено и трудовото досие на ищцата, съгласно което за периода 15.09.2021 – 15.09.2023 г. между стрА.те е съществувало трудово правоотношение.

АнгажирА. са от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. К. С., който заявява, че познава А. от около 16 години, като двамата са работили като учители в различни училища и са поддържали колегиални и приятелски отношения.

На 31.01.2023 г. А. му се обадила и съобщила, че е получила тежко падане, вследствие на което си е счупила ръката. В началото за нея се е грижил нейният хазяин, който осигурявал храна и вода, но след неговата внезапна смърт А. помолила свидетеля да поеме грижите. Свидетелят разказва, че от февруари 2023 г. започнал да купува храна и вода и да ги носи в дома на А. в ****, като посещенията му били през два-три дни.

Освен това я водел на медицински процедури и по болници. По негови данни периодът на възстановяване е продължил около осем-девет месеца, през които А. не е била в състояние да извършва елементарни дейности – нито да готви и да се обслужва сама, нито да се съблича или облича, поради силни болки и поставени метални фиксатори в ръката. Свидетелят посочва, че тя дори не е могла да поддържа лична хигиена за продължителен период от шест-седем месеца. Излага, че едва в началото на 2024 г. А. е започнала частично да се обслужва самостоятелно. Понастоящем свидетелят споделя, че тя е започнала работа.