Определение № 27644 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27644 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20231110116268 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален /ГПК/.

Образувано е по молба на ищцата А. И. Х., подадена чрез процесуален представител, и по молба на адв. К. И. Б., с които се иска изменение и допълване на Решение № 19957 от 05.11.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

Ищцата иска да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част от исковата претенция. Адв. К. Б. иска в нейна полза да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за оказаното на ищцата безплатно правно съдействие и защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор, с който оспорва молбите и иска оставянето им без уважение.

С Определение № 445 от 06.01.2026 г. молбите са оставени без разглеждане като недопустими поради приета липса на списък по чл. 80 ГПК и нередовност на представителната власт.

С окончателно Определение № 14553 от 07.07.2026 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 20261100502014 по описа на Софийския градски съд, определението на настоящия съд е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е установил, че в откритото съдебно заседание е бил представен списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени 50 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение за безплатната правна помощ. Прието е също, че евентуалната липса на представителна власт е отстранима нередовност и съдът е бил длъжен да даде указания за потвърждаване на извършените процесуални действия.

След връщането на делото ищцата е потвърдила и поддържа всички извършени от нейно име процесуални действия от адв. НИ и адв. К. Б., с което констатираната нередовност е отстранена.

Молбите са подадени от легитимирани лица в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, след своевременно направено искане за присъждане на разноски и представен списък по чл. 80 1

ГПК, поради което са процесуално допустими. Съгласно чл. 248 ГПК съдът може по искане на страните да допълни или измени решението в частта за разноските.

Разгледани по същество, молбите са частично основателни.

С Решение № 19957 от 05.11.2025 г. съдът е уважил предявения от А. И. Х. отрицателен установителен иск за сумата от 775,03 лв., като е признал за установено, че същата не се дължи на ответника поради изтекла погасителна давност. Искът е отхвърлен за останалата сума от 17 лв.

Следователно от общата цена на исковата претенция в размер на 792,03 лв. искът е уважен за 775,03 лв. При този резултат ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Разпоредбата предвижда заплатените от ищеца такси и разноски да се възстановят от ответника именно съразмерно с уважената част на претенцията.

Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК. За възлагане на разноските върху ищеца тази разпоредба изисква кумулативно ответникът да не е дал повод за завеждането на делото и да е признал иска.

В настоящия случай ответникът не е признал иска. С отговора на исковата молба той е оспорил неговата допустимост и основателност, поддържал е, че между страните съществува облигационно правоотношение, че топлинна енергия е била доставена и потребена и че не е изтекла погасителната давност, като е поискал отхвърляне на иска. Следователно ответникът не се е отказал от защита срещу предявения иск, а напротив – поддържал е съществуването и дължимостта на процесното вземане.

Ответникът е дал и повод за завеждането на делото, доколкото процесната сума е продължавала да се води като непогасено задължение по партидата на ищцата. Съдебносчетоводната експертиза е установила, че за периода от м.07.2012 г. до м.04.2013 г. сумата от 775,03 лв. не е заплатена и се води като дължима по счетоводните данни на ответника.

Поддържането на вземането и оспорването на иска са обусловили необходимостта ищцата да получи съдебна защита със сила на пресъдено нещо.

Ето защо направените от ищцата разноски следва да бъдат възложени на ответника по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.

По разноските за държавна такса.

По делото е установено, че ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лв., като именно тази сума е включена и в представения списък по чл. 80 ГПК.

В заключителната част на молбата по чл. 248 ГПК съразмерната част е посочена в размер на 48,50 лв. /24, 80 евро/, която следва да й се присъди.

По адвокатското възнаграждение.

От представения по делото договор за правна помощ се установява, че правното съдействие и защита са договорени като безплатни на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

2

Съгласно действащата редакция на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато насрещната страна носи отговорност за разноски, съдът определя разноските за адвокат чрез прилагане на критериите по чл. 36, ал. 3 и 4 ЗА и осъжда насрещната страна да ги заплати на адвоката.

Тези критерии включват фактическата и правната сложност на спора, засегнатия интерес, условията, времето и обема на предоставената правна защита, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

При определяне на пълния размер на възнаграждението съдът съобразява, че делото е образувано по отрицателен установителен иск с относително нисък материален интерес и с предмет установяване недължимостта на вземания за топлинна енергия, включително поради изтичане на погасителна давност.

По съществото на спорното вземане доказателствената тежест е била възложена на ответника - да установи възникването на облигационното правоотношение, количеството и стойността на реално доставената топлинна енергия и наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. На ищцата е възложено да докаже правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

Това разпределение на доказателствената тежест е ограничило необходимата активна доказателствена дейност на процесуалния представител на ищцата. Ответникът е поискал и финансирал изготвянето на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, чрез които са били установявани обстоятелствата относно възникването и размера на претендираното вземане.

По делото са проведени две открити съдебни заседания. В заседанието на 03.06.2025 г. ищцата е била представлявана от адвокат, който е поддържал исковата молба, представил е уточнителна молба, взел е становище по доклада и доказателствата и е участвал при изслушването на съдебно-техническата експертиза.

В ъ в второто заседание, проведено на 30.09.2025 г., ищцата не се е явила и не е изпратила процесуален представител, като защитата е била осъществена чрез предварително депозирано писмено становище.

Съдът съобразява и извършената извън съдебните заседания работа - запознаването с фактическите данни, изготвянето на исковата молба и последващите уточнения, запознаването с отговора и доказателствата, прегледа на двете експертни заключения, подготовката на писмени становища и постигнатия благоприятен за ищцата резултат в преобладаващата част от предмета на делото.

При съвкупната преценка на естеството и материалния интерес на спора, разпределението на доказателствената тежест, обема на извършената адвокатска работа, броя на проведените съдебни заседания и участието на адвокат за ищцата само в едно от тях, съдът намира, че справедливият и обоснован пълен размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 120 евро.

Този размер подлежи на редуциране не поради прекомерност, а съобразно частичното уважаване на иска и правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК. При уважаване на претенцията за 775,03 3 лв. от общо 792,03 лв. дължимото от ответника адвокатско възнаграждение възлиза на 117,42 евро.

Следователно в полза на адв. К. И. Б. следва да бъде присъдена сумата от 117,42 евро, а искането за остатъка да бъде оставено без уважение за разликата над този размер до пълния претендиран размер.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ И ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 19957 от 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 20231110116268 по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. И. Х., ЕГН **********, сумата от 24, 80 евро (двадесет и четири евро и осемдесет евроцента).

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ № 23Б, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 117,42 евро (сто и седемнадесет евро и четиридесет и два евроцента), представляваща адвокатско възнаграждение за оказано на ищцата безплатно правно съдействие и защита.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. И. Б. за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 117,42 евро до пълния претендиран размер.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и на адв. К. И. Б..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4