Разпореждане № 94285 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94285 гр. София, 03.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20261110116407 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК.

Образувано е по искова молба на В. К. М. срещу ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № С-55 от 30.04.2026 г. на Генералния директор на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“, за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „Ръководител отдел „Информационно обслужване“ в Дирекция „Административно-финансово и информационно обслужване“ при Главно управление София и осъдителен иск чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за изплащане на обезщетение в размер на 7860.57 евро за времето от 01.05.2026 г. до 31.10.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2026 г., до окончателното изплащането на сумата. Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Исковата молба е редовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, а предявените искове са допустими. Постъпил е отговор на исковата молба. Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПИСМЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

В исковата молба ищецът В. К. М. твърди, че е на 19.02.2015 г. сключил Трудов договор № С-23 с ответника. С Допълнително споразумение № С-421/30.11.2018 г. ищецът бил преназначен на длъжност „Експерт, информационно обслужване“, дирекция „Административно-финансово и информационно обслужване“ при Главно управление София. С Допълнително споразумение № С-199/22.06.2022 г. ищецът бил преназначен на длъжност Ръководител отдел „Информационно обслужване“ в същата дирекция. Сочи, че процесният отдел бил структуриран с две щатни бройки, като от длъжностната характеристика на другия служител на длъжност „Експерт, информационно обслужване“ било видно подчинението му пряко на Директора на дирекция „Административнофинансово и информационно обслужване“, а не на ищеца, поради което оспорва да са му били възложени реално функции по управление на персонал и ръководство на трудов процес. Реално възложените задачи на ищеца били свързани с организацията, поддръжката и функционирането на информационните системи, комуникационната инфраструктура и електронния документооборот. На 30.04.2026 г. на ищеца била връчена заповед № С-55 от 1

30.04.2026 г. на Генералния директор на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „ПРИСТАНИЩНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с която считано от същата дата трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.328, ал.2 КТ. Поддържа още, че не са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.

328, ал. 2 КТ, тъй като заеманата длъжност Ръководител отдел „Информационно обслужване“ не представлява ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, тъй като съгласно длъжностната характеристика не осъществявал ръководство на трудовия процес, нямал подчинени служители и не му били възложени ръководни или контролни функции, поради което не попадал в категорията служители от ръководството на предприятието, спрямо които било приложимо основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ. Твърди, че заеманата от ищеца длъжност е с експертен характер. Липсвала пряка връзка между заеманата от ищеца длъжност и изпълнението на поставени управленски задачи. Вследствие на уволнението ищцата е останала без работа, за което претендира обезщетение на основание чл. 225 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение в размер на 7860.57 евро за времето от 01.05.2026 г. до 31.10.2026 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2026 г., до окончателното изплащането на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба, с който ДЪРЖАВНО

ПРЕДПРИЯТИЕ

„ПРИСТАНИЩНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено законосъобразно на основание чл. 328, ал. 2 КТ, при наличие на всички предвидени в закона предпоставки за това. Твърди се, че със заповед на министъра на транспорта е възложено управлението на предприятието, по силата на който на последния е възложено управлението дейност на предприятието и постигането на определени резултати. Поддържа се, че от сключването на договора е започнал да тече деветмесечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ, в рамките на който работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

Ответникът излага, че ищецът е заемал длъжност, която имала ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ. В тази връзка сочи, че ищецът е осъществявал организиране, координиране и ръководство на дейността на отдела във връзка с внедряването и поддържането на информационните системи и информационно-комуникационната инфраструктура на предприятието. Неговите трудови функции – управление, осигуряване, организиране, очертавали ръководната му функция, а не техническо изпълнение на задачи, характерни за длъжността на експерта в отдела. Предвид законово възложените функции на ответника било необходимо надеждно функциониране на информационнно – комуникационнта инфраструктура възложени на ръководителя на отдел „ИО“. Функциите на отдела осигурявали организационно и технологично основния предмет на дейност на предприятието. Отделът ръководен от ищеца представлявал самостоятелно организационно звено, с пряко значение към предмета на дейност на ответника. Видно от длъжностната характеристика на другата длъжност в отдела, ръководителят на отдела планирал и възлагал работата на експерта и съгласувал изпълнението на задачите. Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1–3 КТ като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски.

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 29.09.2026 г. от 13:00 часа.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.

Доказателствена тежест: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че между нея и ответникът е възникнало трудово правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника.

2

В тежест на ответника е да установи законосъобразността на предприетите от него действия по уволнение на ищеца, като докаже: 1. Сключването на договор за управление с определена бизнес програма; 2. Ръководният характер на заеманата от ищеца длъжност и 3.

Спазване на срока по чл. 328, ал. 2, изр. 2 КТ – от започване на изпълнение на договор да момента на прекратяване на трудовото правоотношение да са изтекли повече от девет месеца.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ: Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на предишна работа е признаване на извършеното уволнение за незаконно и установяване, че трудовото правоотношение е било безсрочно. В тежест на ищеца е да докаже сочените обстоятелства.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, вр. чл. 225 КТ: В тежест на ищеца е да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение (ТР № 6/2014 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС).

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ обстоятелството, че между е съществувало трудово правоотношение по силата на Трудов договор Трудов договор № С23/19.02.2015 г., по което ищецът е заемал длъжността Ръководител отдел „Информационно обслужване“, както и че същото било прекратено със заповед № С-55 от 30.04.2026 г. на Генералния директор на

ДЪРЖАВНО

ПРЕДПРИЯТИЕ

„ПРИСТАНИЩНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ на основание чл. 328, ал. 2 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по т.2.1 и т.2.2, тъй като обстоятелствата за които се искат са ирелевантни.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно икономическа експертиза, която да отговори на формулирания в исковата молба въпрос, както и искането по чл.190 ГПК, като ненеобходимо.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3