Определение № 246 от 26.03.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. ХАСКОВО, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500123 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК и чл. 274 от ГПК.

Обжалва се определение № 124/29.01.2026 година, постановено по гр.д. № 107/2026 година по описа на РС-Димитровград, с което е оставено без уважение искането на ищцата И. Я. И. по чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса. Жалбоподателката твърди, че РСДимитровград е извършил повърхностен и едностранчив анализ на имущественото състояние. Съдът неправилно е приел, че доход от 1600 лв. е достатъчен, без да съпостави същия с обективните разходи за издръжка и наем в **. Въвежда се и оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение: Първоинстанционният съд изрично е мотивирал отказа си с липса на данни за разходи за наем, докато по делото е приложен Договор за наем от 2025 г. за жилище в *** на стойност 1000 лв. месечно. Това води до фактически остатък от едва 600 лв. за месечна издръжка – сума под прага на социалното оцеляване. Изтъква се, че жалбоподателката е ищец по още 5 идентични производства пред същия съд. Районният съд не е съобразил общата финансова тежест на всички такси, което при наличния разполагаем доход прегражда пътя до правосъдие. Освен това жалбоподателката настоява, че в качеството си на „потребител“, следва да се ползва със засилена защита.

Изискването за заплащане на високи държавни такси при доказана материална 1 затрудненост представлява „съществена пречка“, която обезсмисля потребителската защита и нарушава принципа на ефективност. С тези и останалите доводи, изложени в частната жалба, прави искане за отмяна на атакуваното определение и за освобождаване от заплащане на ДТ в исковия процес.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

Производството по гр.д. № 107/2026 година по описа на РСДимитровград е образувано по искова молба от И. Я. И., с която предявява обективно кумулативно съединени искове за нищожност на договор за паричен заем, сключен с ответника, както и за връщане на недължимо платено по този договор на основание чл. 55 от ЗЗД. Ищцата твърди, че се касае за потребителски заем, търси потребителска защита и претендира нищожност на сключения с ответника договор на основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1 т. 9, т. 10 и т. 20 във връзка с чл. 19 ал. 4 вр. чл. 22 от ЗПК.

С исковата молба ищцата е направила искане за освобождаване от заплащане на дължимата по делото държавна такса, като се е позовала на голяма задлъжнялост по множество кредити, многобройност на съдебните производства, в които тя е ищец – по аналогични потребителски спорове, както и на материална несъстоятелност да заплати държавната такса предвид получаваната от нея МРЗ за страната и високи разходи за наем и ежедневните потребности.

С атакуваното определение РС-Димитровград е оставил искането без уважение, като е приел, че ищцата сама се е поставила в трудно материално положение и не са налице предпоставките по чл. 83 ал. 2 от ГПК от освобождаването й от заплащане на държавната такса.

От писмените доказателства, представени с исковата молба се установява, че ищцата е сключила с ответника договор за паричен заем, който изрично е описан като потребителски, за заемната сума 1750 лева.

Видно от представения договор за правна помощ и съдействие, ищцата е договорила с адв. Ц., чрез който е подадена исковата молба, а и частната жалба, безплатна правна помощ на основание чл. 83 ал. 1 т. 3 от 2

ЗАдв.

От представената декларация, дадена пред съд под страх от наказателна отговорност, единствените доходи на ищцата се състоят от заплата в размер на 1600 лева, като не притежава никакво друго имущество, от което да се издържа. Действително, няма и семейство и деца, за които да отделя средства. В същото време, още с исковата молба е представен договор за наем на недвижим имот в ***, от който е видно, че ищцата ежемесечно заплаща наем за жилище в размер на 1000 лева.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите в жалбата, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК цели да гарантира достъпа до правосъдие на лица, които обективно не разполагат с достатъчно средства за заплащане на съдебни такси и разноски. Преценката на съда следва да се основава на комплекс от критерии, включващи доходи, имущество, семейно положение и здравословно състояние.

В конкретния случай е установено, че ищцата реализира месечен доход от 1600 лв. Първоинстанционният съд необосновано е приел за недоказани разходите за наем. Видно от приложения към исковата молба договор, жалбоподателката заплаща месечна наемна цена в размер на 1000 лв. за жилище в **. ** е населено място с доказано висок стандарт на живот, като разходът за наем е базова жизнена потребност. След приспадане на този разход, разполагаемият остатък за ищцата възлиза на 600 лв. месечно. Тази сума е под официалния праг на бедност и е обективно недостатъчна за покриване на ежедневни нужди (храна, сметки, транспорт), което прави заплащането на държавна такса невъзможно, без да се накърни екзистенцминимумът на лицето.

Настоящият състав намира за изцяло неправилен извода на РСДимитровград, че ищцата „сама се е поставила в затруднение“ чрез сключването на множество договори за кредит. Производството по чл. 83, ал. 2 3 от ГПК не е производство по морално-етична оценка на поведението на страната, а проверка на нейната фактическа платежоспособност към момента на сезиране на съда. Още повече, че предмет на исковия процес е именно твърдяната нищожност на тези договори поради нарушения на потребителското законодателство (ЗПК).

На следващо място, спорът е с потребителски характер. Съгласно константната практика на Съда на ЕС (Решение по съед. дела С-224/19 и С259/19), националните процедурни правила и в частност тези за разноските не следва да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от Директива 93/13/ЕИО.

Изискването за заплащане на държавна такса от потребител в доказано затруднено положение представлява съществена преграда пред ефективната защита.

В този контекст следва да се отчете и кумулативният ефект – ищцата води 6 идентични дела. Сумарната стойност на таксите по тях би надвишила няколкократно месечния доход. Съгласно практиката на ВКС, водеща роля на съда е да правораздава и гарантира достъп до защита, а не да действа единствено като фискален орган.

Фактът, че ищцата е ангажирала адвокат при условията на чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗАдв (безплатна помощ за материално затруднени лица), е допълнително косвено доказателство за нейната неплатежоспособност. Макар и адвокатското възнаграждение да е отделно от държавните такси, липсата на средства за хонорар подкрепя извода за общо тежко финансово състояние.

По изложените съображения, въззивният съд счита, че жалбоподателката е доказала материалната си невъзможност да понесе тежестта на държавната такса. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а ищцата – освободена от заплащане на таксата.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 124/29.01.2026 г., постановено по гр.д. № 107/2026 г. по описа на РС-Димитровград, вместо което:

ОСВОБОЖДАВА И. Я. И. от заплащане на държавна такса в 4 производството по гр.д. № 107/2026 г. по описа на Районен съд – Димитровград, до приключването му във всички инстанции.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5