Определение № 2551 от 11.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2551 гр. София, 10.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 8.08.2024 г. на „Юробанк България“ АД срещу определението от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 5159/2024 г. на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба срещу решението от 5.01.2024 г. по гр.д. № 48705/2022 г. на Софийския районен съд, 144 състав, и е прекратено въззивното производство.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът приел, че не са налице условията на чл. 227 ГПК за конституиране на жалбоподателя в процеса на мястото на ищеца, тъй като същият придобил по реда на чл. 15 ТЗ търговското предприятие на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“, който договор бил вписан в ТР на 6.06.2023 г., а клонът бил заличен на 4.12.2023 г. Сочи се, че дори и при неприложимост на чл. 227 ГПК съдът следвало да укаже на жалбоподателя да представи пълномощно от френската банка за представителство по настоящото дело или да уведоми тази банка за постъпилата жалба с указания дали поддържа същата.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство по гр.д. № 48705/2022 г. на СРС е било образувано по искова молба от 7.09.2022 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., регистрирана във Франция, действаща чрез клона си в България, с която срещу К. К. А. е бил предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че ответницата дължи на ищеца следните вземания по договор за потребителски кредит № CARU-17252139/2.09.2019 г.: 16 195,85 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /27.01.2022 г./ до изплащането, 1 014,20 лв. – възнаградителна лихва за периода 5.07.2020 г. – 5.12.2021 г., 2 389,41 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 5.08.2020 г. – 16.01.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 4286/2022 г. на СРС, 144 състав.

Разглеждането на делото е приключило в едно заседание – на 5.12.2023 г., след което е 1 постъпила молба от 14.12.2023 г. на „Юробанк България“ АД. Със същата е уведомен съда, че с договор от 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – клон България“ по реда на чл. 15 ТЗ, вписано в ТР на 6.06.2023 г., като са направени доказателствени искания.

С решение от 5.01.2024 г. на СРС исковете са отхвърлени спрямо първоначалния ищец.

Препис от решението е бил изпратен на ищеца на адреса на регистрирания клон в България, откъдето съобщението е върнато като връчено на 15.01.2024 г.

Срещу решението е била подадена въззивна жалба с вх. № 31782/1.02.2024 г., подадена по пощата на 29.01.2024 г. от името на „Юробанк България“ АД чрез упълномощен юрисконсулт. Същата след администрирането й е била изпратена на СГС, където на 2.05.2024 г. е образувано в.гр.д. № 5159/2024 г.

За да постанови обжалваното определение от 23.07.2024 г. СГС е приел, че извършеното прехвърляне по реда на чл. 15 ТЗ на клона на ищеца в България в полза на жалбоподателя има характера на частно правоприемство, а не на универсално такова, тъй като не е преустановено съществуването на ищеца като юридическо лице, регистрирано във Франция.

Приел е, че поради това не са налице предпоставките на чл. 227 ГПК спрямо жалбоподателя, който не е станал страна по делото, поради което жалбата му следва да се остави без разглеждане. Приел е и, че обжалваното решение не е надлежно съобщено на ищеца, доколкото към момента на изпращане на съобщението регистрираният в България клон е бил заличен, а на неговия адрес е изпратено съобщението, поради което е постановил връщане на делото на СРС след влизането в сила на въззивното определение.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Компетентен да я разгледа е САС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Спорният въпрос е дали жалбоподателят е придобил качеството страна при условията на чл. 227 ГПК, според която когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника.

Разпоредбата касае универсалното правоприемство, тъй като при частно такова производството продължава при първоначалните страни съобразно чл. 226 ГПК, но частният правоприемник е обвързан от решението.

В настоящия случай ищец е юридическото лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., регистрирано във Франция, а не клонът на същото в България, който няма собствена правосубектност. Клонът е част от предприятието на юридическото лице и чрез него може да се призовава и юридическото лице, както и да се предявяват искове срещу юридическото лице по местонахождението на клона /чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК/, но самият клон не може да бъде страна по съдебни дела. Впрочем, в самата искова молба също изрично е посочено, че исковете се предявяват от името на юридическото лице, регистрирано във Франция, чрез клона в България, в който смисъл следва да се тълкува и съдебното решение на СРС, макар диспозитивът в тази част да е непрецизен и двусмислено формулиран.

Сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и „Юробанк България“ АД договор от 31.05.2023 г. по реда на чл. 15 ТЗ е за прехвърляне на част от търговското предприятие на френската банка, а именно – клонът й в България. И след това прехвърляне обаче юридическото лице на прехвърлителя продължава да съществува, а следователно – не е настъпило „прекратяване на съществуването на ЮЛ“, визирано в чл. 227 ГПК. Ищец по делото продължава да е първоначалния ищец, а „Юробанк България“ АД се явява частен правоприемник, за когото важат последиците на чл. 226 ГПК, но същият не е станал страна в процеса. Ето защо въззивната му жалба се явява недопустима – като подадена от неучастващо в процеса лице, нямащо качеството на страна, както правилно е приел и СГС.

2

Останалите доводи в частната жалба са неотносими към законосъобразността на обжалваното определение. При положение, че жалбата не е подадена от името на ищеца, а от трето лице, то съдът не дължи указания за доказване на представителната власт на третото лице спрямо ищеца, доколкото такава не се и твърди. Същевременно, съдът правилно е приел, че първоинстанционното решение не е било надлежно съобщено на ищеца, т.е. възможността на ищеца за обжалването му не е изчерпана и към днешна дата.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

Настоящото определение не подлежи на обжалване – така ТР № 2/23.06.2022 г. на ВКС – ОСГТК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 5159/2024 г. на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на „Юробанк България“ АД срещу решението от 5.01.2024 г. по гр.д. № 48705/2022 г. на Софийския районен съд, 144 състав, и е прекратено въззивното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3