Решение № 1003 от 01.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1003

30.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IIа състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирена Н. Петкова

Наталия П. Неделчева

Лазар К. Василев като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело № 20203100501511 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., депозирана от С. Д. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Георги Стаматов“ № 1, вх. 9, ет. 2, ап. 37, действащ чрез адв. Кр.Т. срещу Решение № 1572/23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 19176 по описа на РС-Варна за 2019 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД с ЕИК 831257890, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 135 А, представлявано от изпълнителния директор А.Б., чрез адвокат М.Цв., за осъждане на ответника да заплати сумата от 350 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Ст.Д., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Във въззивната жалба с вх. № 34667/05.06.2020 г., подадена от С. Д. П. , се излагат подробни доводи за неправилността и необосноваността на съдебното решение, както и това, че същото е постановено при противоречие с материалния закон. Излага доводи, че в случая се претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното юридическо лице, която е за вреди, причинени от негови служители при или по повод изпълнение на възложената им работа, като юридическото лице отговаря и когато не е установено кой е конкретният причинител на вредите. В този смисъл са задължителните постановки, дадени в Постановление № 7/1959 на ПВС. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че производството по изпълнителното дело е било прекратено на 26.11.2012г. по силата на закона и съответно, че липсва висящо изпълнително производство, по което да бъдат предоставени адвокатски услуги и да се дължи адвокатско възнаграждение. Славчо Петров твърди, че именно това е основанието за възникване на 1 правния му интерес от предявяване на иска, тъй като съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни действия в условията на перемирано производство и е поддържал висящността му. Заявява, че Варненски районен съд неправилно е приел, че със сключване на съдебна спогодба по гр.д. № 10789/2019г., страните са се споразумели относно това, че са уредили окончателно отношенията помежду си и нямат други претенции във връзка с правоотношението предмет на делото, като сочи, че предметът на първоинстанционното дело е различен от този, по горепосочената спогодба. Въззивникът не е съгласен и с извода на съда относно недоказаността на факта на плащане на претендираната сума и изразеното с решението съмнение в този смисъл. Сочи, че за страните е налице свобода на договарянето и те сами могат да преценяват кой разход по какъв начин да уговарят, поради което намира заключението на първата инстанция за неправилно, недоказано и непочиващо върху нито една законова разпоредба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски за две инстанции.

В отговора с вх. № 42345/01.07.2020 г. въззиваемото дружество „ОББ Интерлийз“ ЕАД оспорва горепосочената въззивна жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно, постановено в съответствие с материалния и процесуален закон. Излага доводи, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства досежно това, че след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по изпълнителното дело не са правени искания за иницииране на изпълнителни действия, като в тази връзка оспорва твърденията на въззивника за предприемане на изпълнителни действия в условията на перемирано производство. Сочи, че изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона много преди 2018г., а в правомощията на съдебния изпълнител е единствено да прогласи прекратяването. Твърди, че при липса на висящ процес не е налице необходимост от процесуално представителство на страните по същия. Изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се е доказало наличието на противоправно деяние, проявено чрез виновно бездействие на служители на дружеството, поради което е налице липса на елемент от фактическия състав на деликтната отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД. Счита, че с решението си, съдът правилно е достигнал до извода, че действителното заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение е останало недоказано.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството пред РС Варна е образувано по повод предявен от С. Д. П. срещу „ОББ Интерлийз“ ЕАД осъдителен иск за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 49 във връзка с 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в качеството му на длъжник по изп. д. № 20147180400718 по описа на Ч С И Ст.Д. с рег. № 718 и представляващи платено адв oкатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнителното производство, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: Въз основа на изп. лист от 22.10.2010 г. издаден по т. д. № 2076/2010 г. по описа на СГС, ищецът е бил осъден да заплати на ответното дружество дължими лизингови вноски и неустойка за забава. По молба на ответника от 24.11.2010 г. и въз основа на издадения изп. лист е било образувано изп. д. № 20147180400718 по описа на ЧСИ Ст.Д.. С цел защита на правата и 2 интересите си по изп. производство, ищецът упълномощил адвокат, за което е реализирал разход във вид на платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, платени по договор за правна защита и консултантско съдействие от 01.08.2018 г. След няколкократни посещения от процесуалния представител на длъжника в кантората на ЧСИ и проучване на делото, на 12.07.2019 г., упълномощеният адвокат депозирал молба с искане за прекратяването на изпълнителното прозивдоство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С одобрена от съда съдебна спогодба между страните е било прието за установено, че правото на принудително изпълнение на вземането, за което е било образувано горепосоченото изпълнително дело, е погасено по давност. Ищецът твърди, че когато изпълнително производство се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и тъй като липсва законова възможност съдебният изпълнител да присъжда разноски, то претърпените от него вреди във вид на разходи следва да бъдат възстановени от ответника по общия исков ред.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. „ОББ Интерлийз“ ЕАД потвърждава, че е имало вземане към ищеца по издаден изп. лист по т. д. № 2076/2010 г. по описа на СГС, както и че за събиране на вземането е било образувано първоначално изп. д. № 392/2010 г. по описа на ЧСИ А.П. с рег. № 849, впоследствие преобразувано под № 718/2014 г. на ЧСИ Данова. На 10.07.2019 г. ищецът е предявил срещу него иск с правно основание чл. 439 ГПК, по който било образувано гр. д. № 10786/2019 г. по описа на РС Варна. Производството по делото приключило с постигната и одобрена от съда съдебна спогодба, по силата на която ответникът е признал, че правото му на принудително изпълнение по изп. д. № 718/2014 г. е погасено по давност. Изп. дело е било прекратено от ЧСИ на 24.07.2019 г. на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Ответното дружество оспорва да е осъществен фактическия състав, ангажиращ деликтната му отговорност. Твърди, че е проявило нужната активност по повод събиране на вземането си по изп. дело, но изпълнението е било невъзможно, защото не е открито имущество на длъжника, срещу което да се насочи изпълнението. Оспорва действията му да са противоправни, защото добросъвестно е изпълнило задълженията си по постигнатата съдебна спогодба. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между негови действия/бездействия и твърдяното увреждане и доколкото към 24.07.2019 г. изпълнителното дело е било прекратено от ЧСИ, твърди, че сумата от 350 лева е била платена по усмотрение на ищеца. Сочи, че ищецът не го е уведомил за сторените от него допълнителни разходи в изпълнителното производство, предвид договореностите постигнати в съдебната спогодба сключена между страните. Оспорва да е налице противоправност в действията му по образуване на изп. дело, доколкото то касае събирането на вземането му. Не е проявил и бездействие по него. Напротив, настъпилата перемпция е резултат от липсата на имущество на длъжника, върху което да се изпълнява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, 3 ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно от приложеното по делото копие на изпълнителното производство, последното е образувано по молба на „ОББ Интерлийз“ ЕАД /стара фирма на дружеството Интерлийз Ауто“ ЕАД/, въз основа на изпълнителен лист, издаден от Софийски градски съд по т.д.

2076/2010г. Първоначално изпълнителното дело е било образувано по описа на ЧСИ А.Ст.П. под номер 392/2010г. Впоследствие, по молба на взискателя от 25.04.2014г., производството е било преместено за продължаване по описа на ЧСИ Ст.Д., като е продължено под номер 718/2014г.

На 12.06.2018г. длъжникът е упълномощил адвокат Кр.Т. която е преупълномощила адвокат Р.Др.. Последната, от името на адвокат Т., е депозирала заявление за предоставяне на копие от изпълнителното производство на 03.07.2018г. Такова заявление е депозирано по изпълнителното дело и на дата 12.06.2019г., след което на 12.07.2019г. е входирана молба от длъжника Сл.П. с която последният чрез адвокат Т., е поискал изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Към молбата е представен Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 01.08.2018 г. В чл. 3 от договора е уговорено възнаграждение, дължимо от ищеца на адв. Т. в размер на 350 лева с отбелязване, че сумата е платена изцяло и в брой на адвоката в деня на подписване на договора, който има роля на разписка между страните.

Изпълнително дело № 20147180400718 по описа за 2014г. на ЧСИ Ст.Д., е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изрично Постановление от 15.07.2019г.

От горепосоченото постановление, както и от приложеното копие на изпълнителното производство е видно, че по същото не са предприемани изпълнителни и/или обезпечителни действия от 26.11.2010г. Същото обстоятелство е установено от длъжника и посочено в молба за прекратяване на делото, депозирана по изпълнителното дело на 12.07.2019г.

На 10.07.2019 г. длъжникът е предявил иск с правно основание чл. 439 от ГПК срещу взискателя, за установяване на недължимост на сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано горепосоченото изпълнително дело. С протоколно Определение от 25.09.2019 г. по гр. д. № 10786/2019 г. на РС Варна е била одобрена постигната между страните съдебна спогодба, по силата на която ответникът е признал, че ищецът не дължи изпълнение на сумите по изпълнителен лист, издаден по т. д. № 2076/2010 г. на СГС, поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Ответникът се е задължил в деня на подписване на съдебната спогодба, да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закон за адвокатурата. С подписване на съдебната спогодба страните изрично са се съгласили, че са уредили окончателно отношенията си и нямат и няма да имат за в бъдеще никакви претенции по повод правоотношението предмет на гр. дело.