Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 149 от 19.07.2021, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 296/2021
Вид
Определение № 149
Подписан
19.07.2021
В сила
19.07.2021
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Камелия Пламенова Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 149 гр. Враца , 16.07.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Д. Досов

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Камелия Пл. Колева като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20211400500296 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на постъпила частна жалба от адв.К.Т., като пълномощник на Т. Б. Б. от с.***, обл.Враца, против определение №92/08.06.2021г. на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №740/2021г., с което подадената от жалбоподателя искова молба е била върната и производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Развиват се доводи, че на жалбоподателя не са били давани указания да отстрани евентуални нередности в исковата молба, при което производството по делото неправилно е било прекратено. Позовавайки се на т.14 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС жалбоподателят поддържа, че в исковата си молба се е позовална изтекла погасителна давност, която ако иск по чл.422 от ГПК не е бил предявен, не се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Иска се отмяна на обжалваното определение.

На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответника по иска.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд-Мездра жалбоподателят Т. Б. Б. от с.***, обл.Враца е предявил иск против „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София, за признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищецът не дължи сумата от 2537,93 лв.главница по изп.дело №20178990401065 по описа на ЧСИ Ц., 1 ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2016г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 47,16 лв.деловодни разноски, представляващи суми по изп.лист, издаден по ч.гр.дело №1/2017г.на РС-Мездра.

В исковата молба ищецът подвържа, че по заявление на ответника била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 04.01.2017г. по ч.гр.дело №1/2017г.на РС-Мездра, като на 31.01.2017г. бил издаден и изпълнителен лист. Въз основа на изп.лист било образувано изп.дело №20178990401065 по описа на ЧСИ Ц..

Вземането на изпълнителното производство се оспорва, като се твърди, че доколкото произтича от договор за издаване на кредитна карта от 09.02.2007г., е погасено по давност.

С обжалваното определение РС-Мездра е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като не се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Обжалваното определение е неправилно по следните съображения:

Съдът е сезиран с предявен отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Доколкото погасителната давност е юридически факт, то не може да има спор, че искът по чл.439 от ГПК може да се основава на нея. Както това е посочено и в Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о. „Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.

439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността“. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

В разглеждания случай ищецът най-общо твърди, че към датата на предявяване на иска правото на принудително изпълнение за вземането на ответника не съществува, поради погасяването му по давност, като се сочи, че през 2016г. е издадена заповед за изпълнение и изп.лист, и е образувано изпълнително дело. Макар ищецът да не сочи нито кога е станало изискуемо вземането, нито извършвани ли са изпълнителни действия по образуваното изп.дело, той твърди, че с подаването на заявлението и издаването на изпълнителния лист давността не е прекъсвана и към 07.06.2021г. е изтекла. Тези твърдения се явяват достатъчни, за да се приеме, че искът е 2 допустим, а въпрос по основателността на иска е изтекла ли е давността и кога, прекъсвала ли е или не. Погасителната давност е периода от време, през който кредитора на едно вземане бездейства, поради което ако към определен момент от изпълнителното производство предвидения от закона давностен срок е изтекъл, то длъжникът има интерес от предявяването на иска по чл.439 от ГПК и този иск е допустим.

По така изложените съображения определението на РС-Мездра, с което исковата молба е върната и производството по гр.дело №740/2021г. е прекратено, ще следва да се отмени и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. за даване на указания до ищеца по внасянето на следващата се държавна такса.

Независимо, че с определението си от 08.06.2021г. районният съд се е произнесъл и по направеното от ищеца искане за допускане обезпечение на предявения иск, като е отхвърлил искането, тази част от съдебния акт не е предмет на въззивната проверка, доколкото не е обжалвана.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №92/08.06.2021г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №740/2021г. в обжалваната му част, с която подадената от Т. Б. Б. от с.***, обл.Враца против „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София искова молба е била върната и производството по делото е било прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. за даване на указания до ищеца по внасянето на следващата се държавна такса.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3