Решение № 743 от 20.06.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. Варна, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100500573 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

№ 9497/07.02.2023 г., подадена от Т. А. В. срещу Решение № 204/22.01.2023 г., постановено по гр.д. № 12102/2022 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от Т. А. В. срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108, и срещу "Файненшъл България" ЕООД главен и евентуални искове за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 4259108, като Т. А. В. е осъден да заплати сторените по делото разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради допуснати от ВРС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че исковете са били отхвърлени в резултат на недопускане на исканите доказателствени средства поради извършено процесуално нарушение. Поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон като се позовава на подробно изложените в исковата молба съображения за нищожност на двата договора.

Въззиваемата страна "Изи Асет Мениджмънт" АД е подала отговор, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага подробна обосновка в отговор на всяко от релевираните с въззивната жалба оплаквания. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна "Файненшъл България" ЕООД е подала отговор, в който също 1 се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Подадени са писмени защити, в които всяка от страните поддържа изложените до момента доводи и възражения.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост с изключение на частите, в които е налице произнасяне по искове, за които не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане. Неправилната правна квалификация на част от исковете и неправилното им подреждане в хипотезата на евентуално обективно съединяване с оглед заявените от ищеца пороци не са довели до произнасяне по непредявени искове, поради което не е налице недопустимост на съдебния акт на това основание.

По предмета на спора:

ВРС е бил сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове от Т.

А. В. срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД с правно основание чл.26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4259108, поради противоречие на закона, в условие на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК – за прогласяване нищожността на същия договор поради заобикаляне на закона, в условие на евентуалност иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4259108 поради накърняване на добрите нрави и като неотговаряща на изискването за добросъвестност – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП (неправилно квалифициран от ВРС като два отделни иска) и в условие на евентуалност – иск за обявяване за нищожна клаузата на чл. 4 от същия договор поради заобикаляне на закона – нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР – на осн. чл.26, ал.1, предл.

2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и с установителни искове срещу "Файненшъл България" ЕООД с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на 2 поръчителство № 4259108, поради накърняване на добрите нрави и като неотговарящ на изискването за добросъвестност (неправилно квалифициран от ВРС като два отделни иска) и в условие на евентуалност – за прогласяване нищожността на същия договор за предоставяне на поръчителство поради заобикаляне на закона и нарушаване на максималния размер на ГПР – иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди, че в Договор за паричен заем № 4259108, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД, била посочена само абсолютна стойност на ГПР без ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Не било ясно посочената в договора годишна лихва как точно се съдържа и как е начислена по отношение на общия ГПР. Сумата по договора за поръчителство също следвало да се разглежда като елемент от общия разход по кредита. Сключването на договор за поръчителство било въздигнато, като елемент от сключването на договора за паричен заем, поради което било налице заобикаляна на закона – чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочването в договора за кредит на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Относно чл. 4 от договора за кредит твърди, че клаузата била нищожна като накърняваща добрите нрави, доколкото с нея кредитополучателят се задължавал да сключи договор за поръчителство и то с предварително избрано дружество, чието възнаграждение е в размер на 80% от отпусната сума. Клаузата на чл. 4 била във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, била неравноправна, не била индивидуално уговорена, поради което била нищожна и на това основание /чл.143, ал.1 ЗЗП/. По отношение на Договор за предоставяне на поръчителство № 4259108, сключен с "Файненшъл България" ЕООД, ищецът твърди нищожност на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, поради това, че същият накърнява добрите нрави.

Твърди значителна нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода на кредитора, доколкото сумата, която се претендира по договора, е в размер на 700 лева и съставлява допълнителна сума, която е в размер на над 2/3 от сумата на отпуснатия кредит от 1000,00 лева. По този начин се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Сумата от 700 лева се дължала без ищецът да получава нищо насреща. Чрез договора за предоставяне на поръчителство се стигало единствено и само до увеличаване на дължимата сума по кредита с над 80% без каквато и да е насрещна престация. Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен и поради това, че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК.

Възнаграждението по своята същност представлявало разход по кредита, който е бил известен и е следвало да бъде включен в ГПР. Едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД било "Изи Асет Мениджмънт" АД, поради което със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, 3 ал.4 ЗПК, като в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на "Изи Асет Мениджмънт" АД.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил недействителен и на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 от ЗЗП, като сключен във вреда на потребителя, неотговарящ на изискванията за добросъвестност и справедливост и водещ до неравновесие в правата на страните. Същият бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му – чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП.

Ответниците "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД са подали отговори на исковата молба, в които оспорват исковете като неоснователни и молят за тяхното отхвърляне по изложени съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 26 ал.1, предл. 1 вр. с чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.

26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, в тежест на ищеца е да докаже факта на сключване на атакуваните сделки и тяхното съдържание, от което прави извод за нарушение на императивната законова уредба. В тежест на ответниците е да докажат, че договорите са сключени в съответствие с нормативните изисквания.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем № 4259108/14.09.2021 г. същият е сключен за сумата от 1000 лева при възнаградителна лихва в размер на 35 % годишно, за срок от 40 седмици. В чл. 7 е посочено, че „общият разход по кредита е 1147,40 лева и включва размера на заемната сума и възнаградителната лихва. Според чл. 8 годишният процент на разходите на заема е 40,71 %. В чл. 4 заемателят се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: (1) две физически лица – поръчители всяко от които да отговаря на конкретно посочени изисквания за размер на трудово възнаграждение, нетен размер на осигурителен доход, вид трудов договор, кредитната история и др.; (2) банкова гаранция и (3) одобрено от заемодателя Дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на поетото задължение заемателят е сключил с "Файненшъл България" ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4259108/ 14.09.2021 г. (неправилно наричан от ищеца „Договор за предоставяне на поръчителство“), видно от който дружеството е поело задължение да обезпечи задълженията по договора за паричен заем срещу възнаграждение в размер на 712,60 лева.

Видно от приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата от въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като обективна и компетентно изготвена, Договор за паричен заем № 4259108 от 14.09.2021 г. е осчетоводен в счетоводството на „Изи Асет Мениджмънт" АД, където са отчетени начислени суми за главница 1 000.00 лева, плащания за главница в размер на 368.23 лева и 4 неплатен остатък 631.77 лева. Отчетени са и начислени суми за редовна лихва 147.40 лева, плащания за редовна лихва в размер на 92.74 лева и неплатен остатък 54.66 лева. Договор за предоставяне на гаранция № 4259108 от 14.09.2021 г. е осчетоводен в счетоводството на „Файненшъл България" ЕООД, където са отчетени начислени суми за поръчителство 712.60 лева, плащания за поръчителство в размер на 320.67 лева и неплатен остатък 391.93 лева.

Възнаграждението на поръчителя не е включено в погасителните вноски по договора за заем с ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД. ГПР по процесния договор за заем е в размер на 40.71%, като при изчисляването му не се взема предвид размера на сумата за поръчителство.