Определение № 3159 от 14.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159 гр. Бургас, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501656 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. чрез адвокат Виолета Герова против разпореждане № 9173/07.09.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 5321/2023г. С това разпореждане е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Е. Е. М., ЕГН: ********** от **** за сумата от 521,65 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на: договор за мобилни услуги от 07.07.2018г. за абонатен № ****** и допълнително споразумение от 31.03.2021г.; договор за мобилни услуги с № ****** от 29.04.2020г.; договор за мобилни услуги с № ****** от 08.10.2020г. и допълнително споразумение от 24.08.2021г.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно. Дружеството оспорва извода на заповедния съд, че неустойката е формирана въз основа на неравноправна клауза по чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и извода, че потребителят търпи необосновано висока санкция за неизпълнение на задълженията си. Жалбоподателят анализира уговорката по т.11 от индивидуалния договор, в която е предвидена процесната неустойка и подчертава, че същата не е формирана от сбора на три стандартни месечни такси, съобразно най-високия месечен абонамент. Акционерното дружество въвежда правни аргументи в подкрепа на тезата, че неустоечната клауза не е неравноправна такава и подчертава, че неустойка в размер на три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и не води до несправедливо обогатяване на кредитора. „Йеттел България“ ЕАД иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпорежда и да уважи заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 521,65 лева. Жалбоподателят претендира разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 16.08.2023г. „Йеттел България“ ЕАД подава заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми:

414,24 лева, представляваща сбор от неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги;

86,36 лева, представляваща неплатени лизингови вноски;

521,65 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент и за ползване на устройство с отстъпка от пазарната цена.

На 05.09.2023г. Районен съд – Бургас издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за първите две суми, ведно със законната лихва и съдебно деловодни разноски в размер на 62,24 лева. Едновременно с това, съдът постановява разпореждане № 9173/07.09.2023г., с което отхвърля заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за сумата от 521,65 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите по вина на абоната. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че вземането за неустойка се основава на неравноправна клауза, която е нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5, вр. чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП. Уговорената неустойка, според заповедния съд, е необосновано висока, тъй като не се отчитат вредите, които операторът би претърпял. Тези вреди не могат да бъдат пропуснати ползи в размер на невнесените месечни абонаментни плащания, тъй като плащанията се свързват с предоставяне на услуга, каквато операторът не предоставя при едни прекратен договор.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1, изр.І от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В т.3 от ТР № 1/15.06.2010г., постановено от ОСГТК на ВКС са разписани критериите, въз основа на които трябва да се прави преценката за нищожност на неустойката, но поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

Неустойката е нищожна винаги, когато целта за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Според чл.146, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това, потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.

В конкретния случай, от съдържанието на представените по делото договори за предоставяне на мобилни услуги и договор за продажба на изплащане, се установява, че мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца и устройства срещу абонаментна такса и цена, а потребителят да заплаща таксата и цената ежемесечно. В чл.2 от допълнителните споразумения, сключени към договорите за мобилни услуги се уговарят за следното: в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му по договора, на други документи, свързани с него или общите условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най-високи месечни абонаменти според 2 условията на плана, но за не повече от три месеца; в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора за лизинг и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. В конкретния случай, дружеството – мобилен оператор претендира неустойка в размер на тримесечните абонаменти по найвисоките цени на плана за всеки от договорите, която не е прекомерно висока и не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорените неустоечни клаузи не противоречат на императивна норма или на добрите нрави, поради са валидни и произвеждат присъщите им правни последици.

Уговорката по чл.2, б. „б“ от допълнителните споразумения, според която потребителя дължи разликата между стандартната цена на предоставеното му устройство и заплатената от него, също не е недействителна. Тази уговорка е насочена да преодолее нееквивалентността на насрещните престации по възмездните лизингови договори, по които потребителят ползва устройство на по-ниска от действителната цена като абонат на мобилния оператор. Уговорена по този начин, клаузата на чл.2, б. „б“ от допълнителните споразумения не натоварва потребителя с необоснована икономическа тежест и не се явява недействителна.

На основанията, изложени по-горе, разпореждането, с което е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за сумата от 521,65 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, е неправилно и трябва да се отмени със следващото от това разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за тази сума.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 9173/07.09.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 5321/2023г. и вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявлението на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283 със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против Е. Е. М., ЕГН: ********** от **** за сумата от 521,65 лева, представляваща сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на: договор за мобилни услуги от 07.07.2018г. за абонатен № ***** и допълнително споразумение от 31.03.2021г.; договор за мобилни услуги с № ****** от 29.04.2020г.; договор за мобилни услуги с № ****** от 08.10.2020г. и допълнително споразумение от 24.08.2021г.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4