Определение № 399 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. София, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600487 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440 от НПК.

С определение №156 от 03.04.2025г., постановено по чнд №193/2025г., ОС Враца е оставил без уважение молбата на осъдения Г. Р. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” за срок от 19 години, с остатък от 9 месеца и 29 дни, определено по чнд №4440/2015г. по описа на СГС.

Срещу определението е постъпила жалба от осъдения Б., както и писмено становище в подкрепа на жалбата от служебния защитник адв.А.. В жалбата се сочи, че се иска преразглеждане на определението, защото осъденият иска да се грижи за болните си родители, тъй като е изтърпял повече от 18/19 години от присъдата. Служебният защитник сочи, че осъденият е изтърпял повече от ½ от наложеното наказание, бил е трудово ангажиран по негово желание, с добри отзиви за тази дейност, завършил е курс за готвачи, както и други специализирани групови програми. В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е отбелязано, че има периоди на позитивно повлияване и декларира мотивация за просоциална промяна, родителите му са възрастни и немощни хора, надяват се той да бъде освободен условно предсрочно. Иска се отмяна на определението и постановяване на условно предсрочно освобождаване на Б..

Жалбата беше приета за допустима, като депозирана от легитимирано за 1 това лице и в законоустановения 7-дневен срок, не се налага разглеждането й в открито съдебно заседание, а разгледана по същество, е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди по същество доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение

№156 от 03.04.2025г., постановено по чнд

№193/2025г., ОС Враца е оставил без уважение молбата на осъдения Г. Р. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” за срок от 19 години, определено по чнд №4440/2015г по описа на СГС. От наказанието фактически са изтърпени общо 18 години, 2 месеца и 1 ден, остатъкът за изтърпяване към датата на произнасяне на първоинстанционния съд е бил 9 месеца и 29 дни. Мотивите за произнасянето на първостепенния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като правните изводи са направени чрез внимателния анализ на писмените доказателства по делото, от които е формирано обосновано становище за фактите. Правилно е било прието, че е налице формалната предпоставка по чл.70 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината си наказание, но доказателствата за поправянето му, макар и налични, не са достатъчни за да се приеме, че процесът на поправяне не само е започнал, както е установено по делото, а е необратим и би довел до успешната му интеграция в обществото. Съобразена е положителната тенденция в поведението на осъдения, но и че целите по смисъла на чл.36 от НК не са постигнати напълно, тъй като са установени дефицитни зони в областта на правонарушението, както и в уменията за мислене. Оценката на риска от рецидив е била завишена от 44 на 46 т. при междинно оценяване поради налагане на дисциплинарно наказание. Рискът за вреди за обществото след изтърпяване на наказанието е с високи стойности, рисковете за вреди за служителите и останалите лишени от свобода първоначално са били определени като ниски, такъв е рискът за самоувреждане и суицид. Отразено е завишение на стойностите при оценка на раздел „Междуличностно поведение, умения за общуване“, породено от изблици на агресия и гневни изблици, главно към служителите на администрацията. В следствие на това рисковете за вреди за служителите и лишените от свобода са били завишени на средни, 2 рискът за обществото е понижен на среден. Към 11.12.2024г. осъденият е бил запознат с последното по време препланиране на присъдата, което включва и негово участие в корекционна програма за толерантност. Рискът за рецидив последно е 46т., като са очертани дефицитните зони „Настоящо правонарушение“, „Отношение към правонарушението“, „Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене“. Изразените нагласи на осъдения за промяна всъщност не кореспондират с поведението му, което включва периоди на позитивни промени, последвани от негативни прояви и дисциплинарни нарушения, които са общо седем и са санкционирани със заповеди. В затворническото досие се съдържат данни и за награди, за участия в корекционни програми, но и за спиране от работа след извършени две поредни дисципплинарни нарушения. Режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от „Строг“ на „Общ“ през 2022г. С оглед на така изложените факти, правилно приети за установени от първоинстанционния съд, не може да се приеме, че твърденията в становището на служебния защитник в подкрепа на жалбата, че е настъпила положителна промяна, са основателни. След като преценката на затворническата администрация, че корекционният процес не е приключил, е била проверена надлежно и приета за съответстваща на обективно установеното поведение на осъдения, това е мотивирало съда да откаже постановяване на условно предсрочно освобождаване, тъй като такова поведение изключва възможността да се формира извод за окончателно изпълнение на целите на наказанието. Настоящият състав споделя този извод, действително поведението на осъдения е повлияно позитивно по време на изпълнение на наказанието, част от целите на наказанието, набелязани в плана за изпълнение, са постигнати, видно от доклада на ИСДВР, но тази позитивна промяна все още не е трайна и постоянна, предвид констатираните проблемни прояви. Наличието на семейни проблеми, свързани с напредналата възраст на родителите му и тяхното здраве, не може да се съобразява като основание за предсрочно освобождаване, тъй като законодателят е ограничил предпоставките, при които то е допустимо. Отрицателното становище на администрацията на затвора е подкрепено от писмените доказателства в затворническото досие, които са били съобразени изцяло от първата инстанция. Независимо, че Б. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК , с това е изпълнена единствено обективната предпоставка, даваща му право да 3 иска предсрочно освобождаване. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, с оглед гореизложеното, законосъобразно е било прието от първостепенния съд, че тази предпоставка за предсрочно освобождаване все още не е изпълнена.

Съдът не е възприел безкритично отрицателното становище на администрацията на затвора, напротив, изложените изводи се споделят изцяло и от настоящия състав, тъй като са направени след задълбочен анализ на затворническото досие, отчетени са всички положителни данни, но правилно е било възприто, че при наличието и на отрицателни такива, липсват доказателства, сочещи на трайна положителна промяна у него. При така изложеното от фактическа и правна страна, въззивният състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че към момента действително не е установена трайна и необратима положителна промяна при осъдения, с оглед посоченото по-горе, за да се приеме, че той е имал добро поведение до степен, мотивираща да се уважи молбата му за предсрочно освобождаване.

При своята преценка съдът се е съобразил с изискванията на разпоредбата на чл. 439а, ал.3 от НПК, като е изследвал цялостното поведение на осъденото лице, размерът на неизтърпяната част от наказанието, поведението му и изготвените по отношение на него доклад и заповеди. Освен това сочените здравословни проблеми и напреднала възраст на родителите на осъдения не са от кръга на предвидените предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване, те могат да бъдат преценени при евентуално искане за прекъсване на изтърпяването, но нямат пряко отношение към настоящото производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр. с чл. 345, ал.3 във вр. с ал.2 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №156 от 03.04.2025г., постановено по чнд №193/2025г. на ОС Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г. Р. Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 19 години, определено по чнд №4440/2015г. по описа на СГС.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5