Решение № 749 от 20.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 749 гр. Пловдив, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20215300502807 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В. АНГ. Н. против Решение № 261927/12.07.2021г., пост. по гр.д.№ 6537/2019, ПРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против “Иса 2000” ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от претърпяна на 19.07.2018 г. трудова злополука, както и сумата 5 496, 60 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от трудовата злополука на 19.07.2018 г., изразяващи се в разходите му за прегледи, консултации, заплатени консумативи, престой в лечебни заведения, закупени лекарства, пътни разходи за транспорт до лечебните заведения, където се е лекувал и заплатен наем за квартира в гр. Пловдив, където се е лекувал ищецът след трудовата злополука през периода месец август 2018 г. – месец януари 2019 г., заедно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането, както и направените разноски за производството по дело и адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв., като неоснователни и недоказани.

Жалбоподателят В.Н. поддържа, че решението е неправилно и 1 незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано, постановено в противоречие с доказателствения материал по делото.

Развива съображение за липса на съпричиняване към вредоносния резултат от страна на работника, както и че дори и съда да установи подобно отношение работодателят не може да се освободи изцяло от отговорност, т.к. той носи риска от травматични увреждания на работниците си. Поддържа, че при липса на осигурени здравословни и безопасни условия на труд, то не може да се установява проявена груба небрежност от страна на работника. Развива и доводи относно това, че поведението на работника не може да се квалифицира като груба небрежност. Счита и че неправилно съдът не е взел предвид всички увреждания на здравето, получени при настъпване на трудовата злополука и необосновано е акцентирал единствено върху факта, че пострадалият е отстранил самоволно *****а при болничното си лечение, с което да е допринесъл за увреждането на уретера. Излага и съображения за това, че съдът е обвързан с констатациите на ТП на НОИ относно трудовия характер на злополуката. Счита, че по делото се доказват всички елементи от фактическия състав на нормата на чл.200 от КТ.

Обсъжда доказателствата, свързани с установяване размера на имуществените и неимуществените вреди. Поддържа, че с оглед множеството увреждания, настъпилото състояние временно опасно за живота му, претърпените пет операции, настъпилото трайно влошаване на качеството му на живот, то с оглед принципа по чл.52 от ЗЗД искът му следва да се уважи в пълен размер. Моли и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна „Иса 2000“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба и поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения, че усложненията в здравето от *****ичен характер нямат връзка с настъпилата трудова злополука , а са резултат от действията на самия пострадал.

Счита, че това увреждане не е настъпило от процесната злополука , а е причинено от самия ищец. По отношение на уврежданията на здравето в резултат на настъпилата трудова злополука , развива съображения, че ищецът самоволно и въпреки всички инструкции по безопасност и без поставена такава задача е влязъл в изкопа, поради което е действал при груба небрежност. В този случай , счита, е работодателят следва да бъде освободен от отговорност. По отношение размера на претендираните имуществени вреди сочи, че същите остават недоказани. Моли за потвърждаване на решението.

Жалбата е подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното 2 решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е установил, че ищецът В.Н. е работник при ответното дружество като е претърпял трудова злополука на 19.07.2018г. Приел е настъпване на вреди на здравето, като част от тях – следствие на трудовата злополука , а уврежданията от *****ичен характер – по вина на пострадалия. Приел е че причина за настъпване на злополуката е проявена груба небрежност от страна на работника, поради което е определил 100% съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат и е изключил отговорността на работодателя.

По тези съображения е отхвърлил исковете за имуществени и неимуществени вреди.

Обжалва се решение, с което разгледан и отхвърлен иск по чл.200 от КТ.

Съгл. чл.200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука независимо от това дали негов орган или друг негов работник има вина за случилото се, т.е. законодателят е ангажирал безвиновна отговорност на работодателя за настъпилите вреди в правната сфера на негов работник в конкретно посочени хипотези, сред които и злополука по време на работа. Той е длъжен да репарира всички преки имуществени и неимуществени вреди, включително и пропуснатата полза / ал.2 на чл.200 КТ/. Отговорността на работодателя може да се намали при т.нар. причиняване на вредоносния резултат от страна на работника при проявена груба небрежност / чл.201, ал.2 от КТ/ , а да се изключи – единствено при умишлено увреждане от страна на работника /чл.201, ал.1 от КТ/.

По делото се установява безспорно от представеното копие на трудов договор и преписка от НОИ за констатиране на трудова злополука, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като на 17.07.2018г. е настъпила злополука на обекта, на който е работил Н., изразяваща се в свличане на земна маса, при която той е пострадал – бил е затрупан, при което е получил „множество счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Фраткура пелвис.“. От преписката на НОИ се установява, че е проведено разследване на злополуката, като са изискани обяснения от присъстващите работници, проверена е техническата документация и документацията , свързана с безопасните условия на труд. В Протокола за резултатите от извършеното разследване на злополуката №30/04.09.2018г., е установено, че причините за настъпване на злополуката е допуснато полагане на земна маса при изкопни работи на разстояние по-малко от 1,00м. от горния ръб на изкопа, което е нарушение на задължението на работодателя за осигуряване на безопасни условия на 3 труд. От обясненията на работниците, присъствали при настъпване на инцидента, се установява че единствено Б. К. е видял самият инцидент, а останалите са присъствали на обекта. Този работник твърди, че Н. влязъл в изкопа, за да държи латата, необходима за извършване на измерванията за полагане на следващата тръба.

Разследването на НОИ е установило, че са проведени както първоначални, така и последващи инструктажи за безопасност на труда на работника, като в тази насока работодателят не е допуснал никакви нарушения. Въз основа на проведеното разследване е постановено Разпореждане №22420/21.09.2018г., с което злополуката е призната за трудова.

Независимо от приложената документация за разследване на трудова злополука от НОИ, по делото е допусната и приета основна и допълнителна СТЕ с в.л. В. К..

Експертизата заключава, че работникът Н. , въпреки проведения първоначален и периодичен инструктаж, включително и в деня на злополуката, е влязъл в изкопа без да ползва задължителната за тези случаи стълба, с което е нарушил както утвърдената от дружеството работодател „Инструкция за безопасна работа при извършване на земни работи“, така и КТ и ЗЗБУТ, според които всеки работник следва да се грижи за здравето и безопасността си. Всъщност тази експертиза за първи път установява нарушението – неползване на стълби при влизане в неукрепени изкопи.

В допълнителната СТЕ се установява, че при извършване на СМР – изкопни работи на процесната дата са допуснати нарушения от работодателя на КТ и ЗЗБУТ, като е допуснато разполагането на земна изкопна маса в зоната на естественото срутване на откоса на изкопа на разстояние по-малко от 1,00м. от горния му ръб; - в деня на злополуката не е осъществил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин - допуснал е работник да работи в изкопа без да ползва стълба за слизане и качване от изкопа.

Към отговора на исковата молба работодателят е представил множество протоколи за инструктаж, които са взети предвид както в преписката на НОИ за разследване на трудова злополука, така и от СТЕ.

При тези доказателства по делото, съдът намира, че се доказва категорично настъпването на злополука с В. Н. по време на работа, която е призната от компетентен орган за трудова така. Осъществен е фактическият състав на нормата на чл.200 от КТ, при което следва да се ангажира отговорността на работодателя за настъпилите вреди за работника. Законодателят е въвел т.нар. безвиновност за работодателя, т.е. за ангажиране на тази отговорност е без правно значение дали работодателят чрез свой орган или работник/служител носи вина на случилото се.

Степента на отговорността може да бъде намалена единствено поради поведението на работника – при т.нар. съпричиняване /чл.201, ал.2 от КТ/ или в случаите на умишлено причиняване на вредите /чл.201, ал.2 от КТ/. В отговора на исковата молба 4 ответникът „Иса 2000“ ЕООД е претендирал, че е налице съпричиняване от страна на работника, т.е. че с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката при проявена от негова страна груба небрежност, като претендира това съпричиняване да е 90%. Тук е мястото да се отбележи, че приетото от първоинстанционния съд съпричиняване от 100% е правно недопустимо, защото практически е приравнено на хипотезата по ал.1 от чл.201 от КТ - умишлено причиняване на увреждането. Подобни твърдения нито са правени от страните, нито са доказани по делото. За да е налице умишлено увреждане на здравето следва работникът да е действал съзнателно и цел за се самоувреди. Както и ВКС посочва в свое Р№111/23.07.2020, гр.д.№2694/2019, 4г.о, „умисъл у работника за причиняването на увреждането е налице, когато има интелектуалното и волево съдържание, определено в чл. 11 от НК - увреденият е съзнавал какви са последиците от него деянието и е искал настъпването на тези последици“. По настоящето дело нито се твърди, нито се установява от което и да е доказателство наличието на подобен умисъл за увреждане от страна на пострадалия работник. Още повече, че направеното възражение е за съпричиняване , при което не може да се изключи напълно отговорността на работодателя.

По отношение на поведението на работника, съдът преценява както представената преписка на НОИ по установяване на трудовата злополука, така и приетите СТЕ. Намира, че не следва да обсъжда показанията на разпитания свидетел по делото З. К., който е бил **** на обекта, най-вече поради обстоятелството, че той не е присъствал в момента на събитието, а е отишъл след това, а на следващо място, поради евентуалната му заинтересованост. От писмените доказателства посочени погоре се установява, че В. Н. е влязъл в изкопа след зариване на едната тръба, за да държи латата , необходима за измерванията за полагане на последващата тръба.