Решение № 133 от 01.07.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Г.О., 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20224120200070 по описа за 2022 година П роизводство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказанията/ЗАНН/.

Образувано е по жалба от ПЛ. К. М. срещу Наказателно постановление/НП/ № НП-124/ 22.12.2021г., издадено от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ гр.Софияд-р Г.Х., с което на жалбоподателя ПЛ. К. М. са наложени четири имуществени санкции- общо в размер на 4600 лв., както следва: по т. 1 - 2000 лева на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/; по т. 2 - 300 лева на основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗдр/;по т. 3 -2000 лева на основание чл. 116 ал. 1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛЗ/ и по т.

4 -300 лева на основание чл. 229 ал. 1 от Закона за здравето/ЗЗдр/. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление/НП/ по пунктове 1,2 и 3 от НП.

Твърди се, че описаните нарушения не били извършени от страна на жалбоподателя. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител. Заема становище за неоснователност на жалбата/СЗ 29.03.22г.- л.224 от делото/. Не се прави възражение по разноските/СЗ 28.06.2022г./.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства 1 при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На основание заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" (ИАМН), в периода 30.08.2021 г. - 03.09.2021 г., е извършена проверка в МБАЛ „*****************" ЕООД във връзка с лечението на пациента П.Г.С.. След приключване на проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение № А- 143/19.11.2021 г.

/л.111-121 от делото/ против д-р ПЛ. К. М., заемащ длъжност лекар- хирург в Отделението по хирургия към МБАЛ „*****************" ЕООД. Във въпросния АУАН са отразени 4 /четири/ нарушения, установени в хода на проверката от страна на комисията от служители на ИАМН. Актът е връчен на 19.11.21г./л.121/.

На 13.01.2022 г. на д-р П.М. е връчено Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН/л.110/.

С наказателното постановление на жалбоподателя са наложени посочените по-горе четири санкции „глоба", в общ размер от 4600 /четири хиляди и шестстотин/ лева.

В т.1 от Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН, е отразена следната констатация във връзка с хоспитализацията и проведеното хирургично лечение на пациента П.Г.С.: в съставената медицинска документация (история на заболяването) липсвли данни за предприемане на действия по установяване на кръвната група на пациента преди осъществяване на оперативна дейност на 06.07.2021 г. Това обстоятелство е зачетено като нарушение на т.4.4 „Изисквания за осъществяване на оперативна дейност съобразно обема и сложността" от раздел III „Изисквания за осъществяване на дейността по специалността" на Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия", обн., ДВ, бр.43 от 21.05.2021 г. и е подведено под хипотезиса на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, което от своя страна било предпоставка за реализиране на административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения.

В т.2 Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН е посочено, че в хода на хоспитализация на пациента П.Г.С. в Отделението по хирургия към МБАЛ „*****************" ЕООД не е назначен PCR, който да потвърди или отхвърли диагнозата COVID-19. Също така е посочено, че не са проследени LDH, фибриноген и чернодробни ензими с оглед диференциалната диагноза с инфекциозното заболяване COVID-19. Тези обстоятелства са зачетени като нарушение на разпоредбата на чл.86, ал.1, т.3 от Закона за здравето в частта „качествена здравна помощ".

В т.3 от Наказателно постановление № НП-124/22.12.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН, е отразена следната констатация във 2 връзка с хоспитализацията и проведеното хирургично лечение на пациента П.Г.С.: в съставената медицинска документация (история на заболяването) липсват данни за предприемане на действия по установяване на кръвната група на пациента преди осъществяване на оперативна дейност на 14.07.2021 г. Това обстоятелство е зачетено като нарушение на т.4.4 „Изисквания за осъществяване на оперативна дейност съобразно обема и сложността" от раздел III „Изисквания за осъществяване на дейността по специалността" на Наредба № 10 от 05.05.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Хирургия", обн., ДВ, бр.43 от 21.05.2021 г. и е подведено под хипотезиса на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения, което от своя страна е предпоставка за реализиране на административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл.116, ал.1 от Закона за лечебните заведения.

По всеки от посочените пунктове на обжалваното наказателно постановление са развити доводи за отмяната му.

При издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и е наложил процесните четири санкции/л.98-109 от делото/.

Изложената фактическа обстановка е установена от представените и приети по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. относно обстоятелствата изложени в АУАН за начина на извършване на проверката.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбоподателят д-р П.М. е санкциониран по реда на чл. 229, ал. 1 ЗЗдр/пункт 2 и 4 от оспореното НП/ за това, че е нарушил разпоредбата на чл.

86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето: "Като пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна помощ; ", в частта "качествена". Следователно според административнонаказателното обвинение е нарушено правото на пациента да получи качествена здравна помощ, което според АНО е нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето .

Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗЗ др., който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв., т. е. тази нормата е бланкетна.

Бланкетните норми се запълват с конкретни разпоредби от същия нормативен акт или от друг нормативен акт, както и от подзаконов нормативен акт, които регламентират ясни задължения, вменени на правните субекти. За да може привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да се защити е особено важно в АУАН и НП да се посочат законовите разпоредби, които са нарушени – чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 ЗАНН . Административните нарушения по чл. 229, ал. 1 от ЗЗ др. са формални- при тях не се изисква настъпване на резултат за разлика от престъпленията по чл. 123 и чл. 134 НК.

При формалните нарушения по ЗЗдр. следва да се посочи точно нарушената разпоредба от нормативен акт, към който ЗЗдр. препраща, защото само когато конкретна разпоредба, към която е препратено със ЗЗдр. и която регламентира ясни задължения, вменени на правните субекти, е нарушена, ще е налице осъществен състава на формалното нарушение. В случая, актосъставителят и 3 наказващият орган/АНО/ са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗдр. Тази разпоредба установява принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицинска помощ на пациента, но също не е от категорията, с които се вменяват конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да се вместват конкретните задължения, гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗдр. е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Вярно е, че спазването на регламентираните в чл. 81, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗ др. принципи е задължително, както и че те са основополагащи при урегулиране на обществените отношения, свързани със здравето на българските граждани, но сами по себе си самите принципи не могат да очертаят състав на административно нарушение. Следователно за да се приемат за нарушение и това да влече административнонаказателна отговорност, следва извършените от дееца действия да са в противоречие с медицински стандарти или правила за добра медицинска практика, които вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и спазване на принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента. Това означава, че в АУАН и НП освен задължителното посочване на съставомерните факти в обобщен вид и приложимата норма от ЗЗдр., при бланкетните и препращащите норми, каквито са чл. 229, ал. 1 ЗЗдр. и чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗЗ др, се налага да се посочат допълнително и нарушените конкретни разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика. В константната си практика административните съдилища /например: Решение № 722 от 6 Декември 2018 година по КАНД № 806/2018 г. на Адм. съд-гр. Плевен, Решение № 2490 от 23.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018 г. по КАНД № 205 по описа за 2018 г. на Адм. съд-гр. Кюстендил, Решение № 364 от 30.10.2018 г. по КАН дело № 308 по описа за 2018 год на Адм. съд- Ст. Загора, Решение № 569 от 26.09.2018 г. на АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018 г. по КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм. съд-Ст. Загора, Решение № 785 /20.04.2018 г. по КАНД № 386/2018 г. на Адм. съд-гр. Бургас/, приемат, че за да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване по чл.

229, ал. 1 ЗЗдр., е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретни разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е налице, е допуснато съществено процесуално нарушение/основание по чл.63 ал.3 т.2 от ЗАНН за отмяна на НП/. Тези медицински стандарти и правила за добра медицинска практика не могат да бъдат заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че привлеченият към отговорност е следвало да извърши определени действия, които той не е извършил. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на добра медицинска практика, които не са спазени от д-р М.. Като се е позовал на обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и като не е посочил съставомерни признаци на специални норми, АНО е нарушил правото на защита на нарушителя, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно само на процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени норми в утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска практика, които са нарушени от д-р М. в АУАН и атакуваното наказателно постановление, прави невъзможно и осъществяването на контрол от страна на съда дали описаните в обстоятелствената част на конкретни действия и 4 бeздействия на жалбоподателят осъществяват състава на административното нарушение по чл. 229, ал. 1 ЗЗдр.