Решение № 14934 от 20.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44462/2022
- Вид
- Решение № 14934
- Подписан
- 20.12.2022
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.142 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.149,ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. Б · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.6 · Закон за наследството
- чл.9,ал.1 · Закон за наследството
- чл.71 · Наредба за трудоустрояване
- чл.73 · Наредба за трудоустрояване
РЕШЕНИЕ
№ 14934 гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110144462 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът *** извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Р. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 1 552,45 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 29.03.2022 г. в размер на 312,25 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 15,51 лева, ведно със законна лихва за периода от 07.04.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.05.2019г. до 29.03.2022 г. в размер на 3,41 лева, при твърдение, че ответницата, като наследник на собственик на топлоснабдения имот, находящ се на адрес: ***, е негов клиент за ТЕ за битови нужди.
Ищецът твърди, че ответникът, като съсобственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет станицата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответницата е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва.
Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.
Ответната страна, в срока за отговор, не оспорва твърдението, че е съсобственик на имота, но счита, че съгласно документите притежана 3/8 ид.ч. от имота, тъй като имотът е закупен от ***, който е в брак с *** ***, която след открИ.не на наследството, придобИ. съсобственост заедно с майката на ***. Пред 2013г., *** починала, като оставила като свои 1 наследници – родителите си, като през 2018г., починал баща й, който оставил като наследници по закон – Б. Р. и ***, за ½ от имота. Твърди, че съсобственици са: Б. Р., *** / с 1/8 ид.ч. / и Благой *** с 4/8 ид.ч.
Прави се възражение,че е ползвана енергия на сочената стойност, защото имотът е необитаем от 2014г., за което е съставен протокол от третото лице, както и показанията на уредите не са променяни до 6.2022г.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност и че не е ползвана.Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото между страните, че ответницата е съсобственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.
По делото не е спорно, че топлоснабденият имот е придобит в собственост от ***, починал на 22.11.2010г. Видно от представеното удостоверение за наследници, към открИ.не на наследството му, като наследници по закон са оставени – преживялата съпруга *** Симеонова ***, и майка – ***. Съгласно разпоредбата на чл.6 ЗН, когато починалият не е оставил деца, наследяват преживялите родители, поравно. Съгласно разпоредбата на чл.
2
9,ал.2 ЗН, когато починалият е оставил възходящи и преживял съпруг /няма данни бракът да е продължил повече от 10 години/, съпругът наследява поравно с възходящия.
Следователно, към открИ.не на наследството на 22.11.2010г, *** *** и *** получават по ½ ид.ч. от топлоснабдения имот. На 5.9.2013г. *** *** е починала, като е оставила като свои наследници - родителите си. На основание чл.9,ал.1 ЗН, родителите наследяват поравно частта, оставена от *** ***, следователно, Симеон Радованов и Б. Р., са наследили по ¼ от правото на собственост върху имота. Относно частта, останала в наследство от ***, същата не е предмет на исковото производство - ***.нов *** /брат на ***, и наследник по закон на частта, оставена в наследство от ***/, не е подал възражение срещу заповедта, следователно, евентуалното осъдително решение против Б. Р., не формира сила на пресъдено нещо за неговата квота. Но действително, квотите в наследството не са посочените от заявителя в заявлението, а към заявлението, ***.нов ***, е собственик на ½ от имота, а Б. Р., и Симеон Радованов – на по ¼ ид.ч. След като Симеон Радованов е починал на 15.8.2021г., видно от представеното от ответницата удостоверение за наследници, на лист 55 от делото, неговата ¼ ид.ч., се разделя между преживялата му съпруга – Б. Р. и синът им - ***. Следователно, Б.
Р. притежава ¼ + 1/8 ид.ч. от имота, или 3/8 ид.ч. от имота, а *** -1/8 ид.ч от имота. Тези факти са съществуващи и към датата на заявлението по чл.410 ГПК.
Разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза, се установява, че за целия исков период, начислената ТЕ е без осигурен достъп до имота за отчет. Не е начислявана ТЕ за имот, само за щранг – лира, каквато вещото лице посочи в о.с.з., че действително съществува в имота, както и за сградна инсталация, на база пълна отопляема кубатура на имота, и ТЕ за БГВ на база брой потребители- 2 – ма абонати.
Вещото лице сочи, че топлинният счетоводител е изготвил дяловото разпределение в съотвествие с техническата част на действащата Наредба за топлоснабдяването. След изготвяне на дяловото разпределение, са въведени изравнителните сметки, като общо начислената сума за целия отоплителен сезон, възлиза на 2012,65 лева, като вещото лице счита, че доколкото срокът за метрологична проверка на общия водомер е просрочен, то и непотвърдена е сумата 93,24 лева за период 16.8.2018г.- 21.9.2018г. и сумите за ТЕ за целия исков период следва да възлизат на сумата 1919,41 лева . Както се посочи по – горе, 3 ответницата Б. Р. дължи 3/8 ид.ч. от тази сума, или сумата 719,78 лева главница, а за горницата до 1552,45 лева, искът е неоснователен.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.
Относно общата фактура от 2019г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такИ..
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите фактури е основателен, като размерът му възлиза на сумата от 144,77 лева за период от 4
15.9.2019г до 29.3.2022г.
Относно претенцията за заплащане на дялово разпределение.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на ищеца е за главници по фактури от м.3.2019г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..