Решение № 1364 от 03.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1364

Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XVI състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИР КИПРОВ

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ административно дело № 20257050702172 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Е. М. Б., допълнително уточнена с молба с.д. 18259/7.11.2025 г. , срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/16986/22.08.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна , с която във връзка със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/16986 от 15.08.2025г. е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10б, ал.1 ЗСПД за детето А. А. Д..

Позовавайки се на разпоредбите на чл.39, ал.1 и ал.2 от З-на за убежището и бежанците , чл.1, ал.2 от З-на за закрила на детето и чл.27, § 1 и 3 от Конвенцията за правата на детето , жалбоподателката претендира материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на заповедта и даване на задължителни указания на адм. орган за отпускане на еднократна помощ за детето А. А. Д. , ученик в 8-ми клас на учебната година 2025/2026 г.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от Е. Б..

Ответната страна – директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна , чрез подадената молба с.д. № 21216/15.12.2025 г. изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните от противната страна разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа страна следното :

Съгласно представената по делото Регистрационна карта № *********, издадена от Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет , детето А. Д. родена на [дата]. в Украйна , гражданин на Украйна , [ЛНЧ] се ползва с временна закрила и има право да остане на територията на РБ на основание чл.39, ал.1, т.1 от З-на за убежището и бежанците. Посочена е дата на първоначална регистрация 7.02.2023 г. и срок от 9.04.2025 г. до 4.03.2026 год.

Съгласно представеното удостоверение за раждане Серия І-ЖД № 289705 , като родители на детето А. Д. са записани А. Г. Д. – баща и О. М. Д. – майка. Съгласно представената от Е. М. Б. нотариално заверена на 21.03.2024 г. от нотариус П. М. с Район на действие Районен съд-Варна декларация за идентичност на имена , лицето с така посоченото име е идентично с Е. М. Т. и О. М. Д..

Съгласно представеното решение от 11.04.2016 г. на Арцизски районен съд в Одеска област , влязло в законна сила на 24.05.2016 г. , сключеният на 2.10.2009 г. във Виноградивски селски съвет , Арцизски район , Одеска област с акт № 9 брак между А. Г. Д. и О. М. Д. /по баща Т./ се прекратява , като в мотивите на съдебното решение е записано , че роденото от този брак на 11.03.2012 г. дете А. А. Д. живее с ищцата и нейна майка О. М. Д. , както и че страните по делото са постигнали споразумение за местожителството на детето.

Съгласно представената лична карта № ********* , издадена на 17.01.2024 г. от МВР-Варна и валидна до 17.01.2034 г. , Е. М. Б. с [ЕГН] е с българско гражданство и постоянен адрес гр. Варна , [улица] , ет.* , ап. *.

Съгласно представената служебна бележка № 334/18.08.2025 г., издадена от директора на VІІ-мо ОУ „Найден Геров“- Варна , А. А. Д. с [ЕГН] е записана в дневна форма на обучение в 8-ми клас на учебната 2025/2026 година.

На 15.08.2025 г. настоящата жалбоподателка Б. подава до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/16986 за отпускане на еднократна помощ за ученици записани в осми клас по чл.10б от Закона за семейните помощи за деца. В заявлението е посочено , че помощта се иска за детето А. А. Д. с [ЛНЧ] , гражданин на Украйна.

Заявлението - декларация е разгледано от гл. соц. работник М. И., която на 22.08.2025 г. е попълнила лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа с предложението помощта да се откаже , тъй като детето не е български гражданин.

От директора на дирекция „Социално подпомагане“- Варна е издадена на основание чл. 26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане и съгласно заповед № ЧР-7-19770/14.08.2025 г. на изпълнителния директор на АСП , заповед № 0301-РД01-0330/15.08.2025 г. с която е наредено за периода на отсъствие на директора Х. Д. от 18.08.2025 г. до 29.08.2025 г. поради ползване на платен годишен отпуск, функциите на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да се изпълняват от К. И. М. на длъжност началник отдел СЗ. С издадена от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заповед № РД01-1125/5.07.2023 г. е наредено в т.3.1.2.2.6 началник отдел „СЗ“ да издава при необходимост индивидуални административни актове по чл. 10б от ЗСПД – еднократна помощ за ученици записани в осми клас. С издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заповед № 0301-РД01-0424/21.10.2024 г. е определена К. И. М. – началник отдел „СЗ“ да издава индивидуални административни актове по ЗСПД и ППЗСПД , включително по чл.10б от ЗСПД – еднократна помощ за ученици записани в първи , втори , трети и четвърти клас.

Въз основа на правомощията предоставени с издадената от директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна заповед № 0301-РД01-0330/15.08.2025 г. , К. И. М. издава заповед № ЗСПД/Д-В/1686/22.08.2025 г. , с която на основание чл.3, т. 3 от ЗСПД е отказано на Е. М. Б. отпускането на еднократна помощ по чл.10б, ал.1 ЗСПД за детето А. А. Д. с мотив , че детето не е български гражданин. Заповедта е връчена на Б. на 4.09.2025 г. , след което тя подава жалба срещу нея , която е приета в Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна с рег. № 03-94Е-002271/15.09.2025 год. Жалбата е адресирана до директора на РД „Социално подпомагане“ област Варна , като с писмо изход. № 03-11-00-2274/15.09.2025 г. същата е изпратена в АС-Варна, където е приета с вх. № 14840/16.09.2025 год.

При така установеното от фактическа страна , съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна – заявителят на отказаната еднократна помощ по чл.10б, ал.1 от ЗСПД , при спазване на 14-дневния срок за обжалване по чл.149, ал.1 АПК и пред компетентния съд , поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество , жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 ЗСПД , предвид надлежно издадената от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна заповед за заместване № 0301-РД01-0330/15.08.2025 год.

Спазена е предвидената писмена форма с посочване на необходимите фактическо и правно основание , включително изпълнено е изискването за мотивиране съгласно чл.10, ал.5 от ЗСПД.

Същевременно , при извършената по реда на чл.168, ал.1 от АПК проверка не се констатират наличието на допуснати в адм. производството съществени нарушения на административно-производствените правила, налагащи отмяна на обжалваната заповед.

Независимо от гореизложеното , съдът намира че обжалваната заповед е издадена в противоречие с правилното приложение на материалния закон и при несъответствие с преследваната от него цел , поради което са налице основанията по чл.146, т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна..

По делото не е спорно , а и от разпоредбите на чл.2, § 1, букви а) и в) във вр. с § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. недвусмислено следва , че малолетното дете на жалбоподателката Б. А. Д. се ползва като гражданин на Украйна с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите- членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. Срокът на предоставената временна закрила е последователно удължен с Решение за изпълнение (ЕС) 2023/2409 и с Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1836 на Съвета от 25 юни 2024 година.

Както следва от съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022г. , временната закрила , която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация , следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз от хармонизирани права , които предлагат адекватно равнище на закрила. Според съображение 17 към Решението за изпълнение , същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила , за които може да се счита , че прилагат Директива 2001/55/ ЕО. Ако държава-членка има национална схема , която е по-благоприятна от условията определени в Директива 2001/55/ЕО , държавата- членка следва да може да продължи да я прилага , тъй като посочената Директива предвижда държавите - членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема обаче е по-неблагоприятна , държавата - членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО. Както следва от чл.1 от Директива 2001/55/ЕО , целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни , които не са в състояние да се върнат в страната по произход , и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием. Според съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО , по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат , че държавите- членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата , ползващи се с временна закрила , в случаите на масово навлизане на разселени лица. Според съображение 15 към Директива 2001/55/ЕО , задълженията на държавите- членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата ползващи се с временна закрила , трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези , които се нуждаят от нея. В съображение 16 към Директивата изрично е посочено , че във връзка с отношението към лицата ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО , държавите- членки са обвързани от задълженията произтичащи от инструментите на международното право , по които те са страна и които забраняват дискриминацията. В контекста на това задължение , в разпоредбата на чл.3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено , че държавите- членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи , и на техните задължения за недискриминация.

Съгласно чл.12 от Директива 2001/55/ЕО , държавите - членки разрешават за срок непревишаващ срока на временната закрила на лицата ползващи се с временна закрила , да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите регулиращи съответната професия , както и на дейности като образователни възможности за възрастни , професионално обучение и придобиване на практически опит. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила отнасящи се до заплащането на труда , достъпа до системите за социално осигуряване , заетостта или дейностите свързани с упражняването на свободни професии , както и други условия свързани със заетостта. На национално ниво, условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България , както и на техните права и задължения са регламентирани в Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ , който видно от § 1а ДР на ЗУБ въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ , закрилата която Република България предоставя на чужденци включва убежище , международна закрила и временна закрила. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ , на чужденците с предоставена временна закрила се предоставя правото на социално подпомагане , което кореспондира със задължението на държавите- членки по чл.12 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата попадащи в обхвата на временната закрила достъп до системите си за социално подпомагане.

Разпечатката съдържа 33 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3744c9da-34b0-4961-bf1d-787cbc1fe039