Решение № 137 от 30.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20253001000384 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се провежда по реда на чл. 258 и сл. ГПК и образувано по приета за разглеждане въззивна жалба, подадена от името на „ИЗИ КЛУБ“ООД срещу част от решение №217/22.05.2025 по електронно дело 20213100900873/21.12.2021г. (ТД873/2021) на Окръжен съд – Варна, с които дружеството е било осъдено да плати на М. Ж. А. и П. Ж. А. сумите, представляващи горници над по 15 399.61лв до присъдени суми от по 82 916.28лв., съответни на наследствените им квоти части от дружествен дял, формиран при прекратяване на членството в дружеството на техния наследодател, ведно със законна лихва от предявяване на съединените претенции и са били определени разноски в тежест на жалбоподателя.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството, съдът се е произнесъл с определение № 594/14.10.2025 г., като наред с оплакванията по частично обжалвания първоинстанционен акт са изложени и съображения за нуждата от служебно попълване на делото с доказателства, необходими за изясняване на факти, предвидени в императивни норми(счетоводни стандарти за отразяване на икономическа дейност на търговско предприятие) и на страните са дадени допълнителни указания за носената от тях доказателствена тежест.

Въззивното дружество „ИЗИ КЛУБ“ООД, чрез пълномощника адв.

К., сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилна преценка на факти, останали недоказани, поради допуснати нарушения при попълване на делото с доказателства, неправилно приложен закон, както и за частично недопустимо произнасяне по отношение на сума, разгледана като част от дружествения дял, но представляваща, според 1 въззивника, разпределена печалба.

Сочи, че необосновано и в противоречие с установената практика по прилагане на закона, първоинстанционният съд е възприел заключение на в. л.

Станчев за припадащ се на починалия съдружник дял от чиста стойност на активите на дружеството, при което към балансовите активи е добавена и пазарната стойност на притежаваната търговска марка и на „цялата интелектуална собственост", а съответно тя е била изчислена по варианта на оценителна експертиза с прилагане на метода на свръхдохода на база приходите от цялата продукция на „Изи Клуб" ООД, независимо че голяма част от тази продукция не е реализирана под оценяваната търговска марка.

Счита, че възражението му срещу възприемането на тази оценка е било пренебрегнато, а искането му да се допусне експертиза за оценяване на ликвидационната стойност на нематериалния актив (възприемана като приложима в стандартите за оценяване) е било необосновано отказано.

Отделно сочи, че ищците не са доказали убедително пропуснато осчетоводяване на актив, за да се налага изобщо коригиране на балансова стойност на чистото имущество. Позовава се на неприложени нормативни стандарти за счетоводно отчитане на нематериални активи (СС 38) и конкретно условията за признаване на търговска марка, създадена от предприятието като самостоятелен контролиран доходоносен ресурс (отделно от вътрешно-създадена репутация, която не може се разграничи от стойността на бизнеса като цяло), нейното заприходяване по придобивна стойност (равняваща се на разходите, направени за нея в предприятието) и текущото й амортизиране. Допълнително са посочени и оплаквания по обосновката на извода за възприемането на варианта на оценката на търговската марка на база целия оборот на ответното дружество, с подробно посочени аргументи (изведени както от интерпретиране на гласни доказателства, счетоводни документи и лична кореспонденция на управител с клиенти в чужбина, така и от установени разлики в партидите на производство със специфичното им предназначение, изключващо разпространяване с марката на производителя и необоснованото възприемане на пряк маркетингов ефект от ползване на графичното изображение в документацията). Оспорва се и възприемането на варианта на оценителската експертиза, който не отчита полезен живот на нематериален актив (основан на предположение, че регистрацията в бъдеще би могла да бъде подновена), като се настоява евентуално (в случай, че се наложи допълване на активите с оценяема по пазарна стойност търговска марка) за прилагане на вариант, ограничаващ прогнозни приходи само в рамките на юридическия живот на регистрираната марка, т.е. от 01.08.2021 г. до 20.02.2031 г. и само на пласираните с тази марка стоки (без отчитане на продажбите в чужбина и изработените за клиенти с други наименования стоки).

Самостоятелни оплаквания за необоснованост са изложени по разглеждането на акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 20.12.2021 г. до окончателното плащане, като въззивникът сочи липса на обсъждане на възражението му за поредица от предложения (вкл. и в неуспешни медиационни срещи), отправени към ищците за уреждане на имуществени отношения, конкретизирани през януари 2022 г.(след завеждане на иска) като конкретни суми от по 25 000 лв. или общ 2 сбор за двамата ответници от 50 000 лв. Като счита, че ищците са осуетили възможността да получат добросъвестно предложено доброволно плащане, включително като са блокирали ненужно с обезпечение сметките на ответника, настоява за освобождаването му от отговорността за заплащане на лихви върху тази сума след датата на получаване на предложението за заплащане на сумата от 50 000 лв. - 01.02.2022 г.

Отделно въззивникът излага и оплаквания за разглеждането на иск, който не е бил предявен, като сочи, че не е била отчетена разликата в правото на дружествен дял и вземането за разпределена, но неполучена от починалия съдружник печалба за 2020 г. в размер на 29 700 лв. Въпреки, че възприел тази част от твърденията на ищците, като относими към претенция по чл. 133 от ТЗ, съдът изцяло бил игнорирал възраженията на въззивника за липса на изрично предявяване на иск на такова основание и недопустимо добавил и такова вземане към изчислената балансова стойност на дела на починалия съдружник.

В пледоария по същество пълномощник на въззивника – ответник поддържа искането си за отхвърляне на исковете по чл. 125 ал.3 ЗЗД над признат и изплатен от дружеството размер от по 15 339.61 лв., до неоснователно претендирани горници след отмяна на неправилното решение за присъждане на сумите от по 82 916.28 лв. за всеки от ищците. В подробни писмени бележки тази страна обосновава зачитането на установената със стабилната вече част от първоинстанционния акт, съответна на стойност на чистото имущество по междинния счетоводен баланс, без неправилната корекция (добавяне на пазарна стойност на незаприходен нематериален актив – търговска марка), като именно това счетоводно отчитане е потвърдено като съответно на счетоводните стандарти и от новоназначеното вещо лице и съответства на управленските решения приживе на наследодателя. Настоява за съобразяването на разликата в предмета на предявения иск и основанието за вземането за вече разпределена печалба, както и на поведението на ищците, въвели ответника в съдебен процес въпреки предложеното от кредитора доброволно уреждане на претенциите им. Излагат се доводи срещу преразглеждането от въззивния съд на въпросите относно балансовите стойности (извън корекцията, предмет на обжалването), като евентуално са обосновани счетоводните операции, довели до междинния счетоводен баланс (отписване на несъбираем дълг към несъстоятелен клиент, отписване на касова наличност, ненамерена при инвентаризация, наложила се поради настъпилата промяна в материално-отговорните лица).

Въззиваемите ищци П. А., чрез адв. П. и М. А., чрез адв. Г. , оспорват оплакванията на въззивника, както по отношение на попълването на делото с необходими доказателства, така и по обосновката на възприемане на варианта на експертното заключение, с допълнителното остойностяване на неотразена в баланса стойност на регистрирана търговска марка, като съществен нематериален актив. Оспорват се и оплакванията по обосноваването на размера на завишената стойност на балансовите активи с оценката на марката, след мотивиран избор на един от множеството варианти (вкл. и тези поискани от въззивника, съставени при съобразяване на Български стандарт за оценяване), подкрепен с множеството гласни показания и констатация на счетоводния експерт за липса на установена в предприятието аналитичност, 3 разграничаваща приходи от пласирани партиди с етикети с търговската марка от такива, брандирани за клиенти. Позовават се и на подробната обосновка, дадена от вещите лица оценители, по приложените методи, включително и при отчитане на икономическия живот на регистрираната марка. Поддържат се и доводи срещу оплакването за присъждане на законната лихва, като сочат, че ответникът е пропуснал процесуалните срокове за възражения по това искане, а ответниците са участвали във водените преговори добросъвестно и след отказано заместване на починалия в членството му, като споразумение не е постигнато поради непълно предложената стойност на оценявания дял.

Въззиваемите оспорват и оплакването за недопустимо разглеждане на иск по чл. 133 ал.1 ТЗ, като отричат да са предявявали такава претенция. В отговора на М. А. изрично е заявено оспорване на констатираните от вещото лице протоколи за разпределение на печалба приживе на наследодателя. И двамата въззиваеми отричат да са твърдяли наличие на каквото и да е разпределение и считат, че включването на неплатената (дори и да е била разпределена) печалба като елемент, формиращ дела на починалия изцяло кореспондира на установената съдебна практика.

По същество адвокатите и на двамата въззиваеми ищци пледират за потвърждаване на правилното уважаване на осъдителните искове, като изразяват становище, че следва да бъде кредитирано като достоверно заключението във варианта, посочен в т. 4 от допълнителната съдебносчетоводна експертиза, назначена от въззивния съд. Писмено изложение по съществото на спора е представил само пълномощника на ищеца А., в което (извън приповтаряне на доклада на въззивния съд по оплакванията) са коментирани нормите, уреждащи размер на дружествен дял при прекратяване на членство; необвързващият характер на баланса като частен удостоверителен документ; липсата на отразено в счетоводството притежание на търговска марка и съпоставката с множество доказателства за ползвана от предприятието търговска марка като графично изображение и текст при разпространение на произведените стоки от дистрибутори в търговска мрежа с етикети с обозначено лого в страната и при износ, вкл. представянето й в интернет сайтове за продажби и социални групи във фейсбук, както и потвърдена от вещото лице липса на аналитично разграничаване на приход от стоки с марката от постъпления от брандирани по друг начин по поръчка на клиенти партиди. Позовава се на съдебната практика изискваща възлагане на алтернативен счетоводен баланс при установена непълнота на счетоводното отразяване и пледира за възприемане на варианта без съобразяване на отписани без съответно основание вземания, без начислените дивиденти по оспорените, непротивипоставими на наследниците протоколи(които според съдебната практика са неразпределна печалба, формираща елемент от дружествен дял) и с добавяне на невключената в активите търговска марка, оценена надлежно като нематериален актив, съответен на определение по МСС 38 за интелектуална собственост. Изложени са и доводи срещу освобождаването на ответника от отговорност за лихви при липса на извършено дори и частично плащане преди завеждане на иска, както и причиняване на спора именно от въззивника, който не е представил междинен баланс, съответен на действителното имущество и не само че не е предложил адекватен размер за изпълнение на задължението, но дори го е намалил, като е представил част от натрупаните печалби като вече изплатени дивиденти.