Решение № 408 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3725/2023
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 20.03.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Иван Георгиев Бекяров
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 142, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330203725 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0432-000794 от 17.06.2022 г., издадено от Началник Първо РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Д. Г. П. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Навеждат се доводи за маловажност на случая по здравословни причини и други нужди, както и се твърди незнание за служебно прекратената регистрация на МПС.
Моли съда да го отмени. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата и прави същото искане. Навеждат се допълни нужди на жалбоподателя за правоуправление на автомобила.
С молба-становище до съда въззиваемата страна, Началник на Първо РУ към ОД на МВР – Пловдив, взема становище по жалбата и обжалвания акт, който смята за законосъобразен. Моли НП да бъде потвърдено, прави бланкетно становище за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по 1 същество се явява частично основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.06.2021 г. жалбоподателят Д. Г. П. заедно със съпругата си А.М.П.а дарили на сина си Г.Д. П. чрез договор за дарение на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****. В срок от един месец новият собственик Г.П. следвало да представи закупеното МПС и необходимите документи за пререгистрация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, а именно придобиване на собственост по чл. 3 и чл. 4 на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства на Министъра на вътрешните работи. Г.П. не сторил това и на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 31.08.2021 г. регистрацията на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № **** била служебно прекратена. Същевременно жалбоподателят Д. П. продължавал да ползва процесния автомобил.
На 07.04.2022 г. от 16:00 ч. полицейските служители към Първо РУ към ОД на МВР Д. П. К., на длъжност „****“ и колегата му В.В.П. упражнявали контрол за пътни нарушения на територията на с. Първенец, общ. Родопи. Около 17:45 ч. същите били позиционирани на ул. „Съединение“ до № 72, когато срещу тях се задал гореописаният лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ****, без включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Забелязали,че водачът е и без обезопасителен колан.
Видяното било и повод да спрат водача за извършване на рутинна проверка. В хода на същата било установено,че лекият автомобил е управляван от жалбоподателя Д. П..
Служителите установили, че автомобилът бил с прекратена регистрация, който факт разбрали след първоначална справка с таблет, а впоследствие и след справка с ОДЧ на районно управление за подробна информация. Установили, че не носи и контролен талон към СУМПС. Д. П. бил откаран в Първо РУ, където в снетите му обяснения от същия ден посочил,че именно той ползвал колата, макар формално да е притежание на сина му. Бил наясно с прекратената регистрация на МПС, като признал вината си. По случая от К. била съставена Докладна записка от 07.04.2022 г.
Във връзка с установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 629287/07.04.2022 г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и че не носи контролен талон към СУМПС. Актът бил съставен в присъствието на свидетел очевидец и на нарушителя, на когото бил предявен за връчване и от когото не постъпили възражения.
Със съставянето на акта било иззето свидетелство за регистрация на МПС. С мотивирана резолюция административнонаказателното производство е било прекратено и изпратено по компетентност на Районна прокуратура - Пловдив, доколкото са констатирани признаците на престъпление.
Случаят бил докладван на прокурор към Районна прокуратура – Пловдив, който с постановление от 14.06.2022 г. преценил, че деянието на нарушителя не представлява престъпление и е отказал да образува наказателно производство. Изпратил материалите на административнонаказващия орган за евентуалното реализиране на съответната отговорност по компетентност.
Въз основа на писмените данни и постановлението на прокурора било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на 2 чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР били отнети 10 контролни точки.
Установява е по делото, че от 28.09.2023 г. на жалбоподателя е поставена диагноза коксартрозис синистра, което се проявява в накуцване.
По доказателствата:
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя и се установява от гласните доказателства, а именно разпита на свидетелите Д. П. К. – актосъставител, и Е.Х.Р., както и от писмените доказателства – АУАН, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 14.06.2022 г. от прокурор от Районна прокуратура Пловдив по пр.пр. № 4127/2022 г., справка за собственост и прекратена регистрация, копие на свидетелство за регистрация на МПС, справка за нарушител/водач, копие от договор за дарение на МПС от 29.06.2021 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., амбулаторен лист № 23271402А152 от 28.09.2023 г.
Съдът се довери на показанията на актосъставителя, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Макар свидетелят да заявява липса на конкретни детайли по случая, съдът счита това за нормално, предвид характера на работата на полицейските служители и ежедневното, многократно констатиране на подобен тип нарушения по пътищата за движение на МПС.
Същевременно констатираното от него се потвърждава от писмените доказателства по делото.
С доверие се оцениха и показанията на ангажирания от жалбоподателя свидетел Е.Х.Р.. Свидетелят заявява, че се познават от години и са работели заедно в строителството, извън града. Заявява, че Д. П. има здравословни проблеми с краката и е по-трудноподвижен от нормалното. Освен това управлението на автомобила му било необходимо, тъй като има ферма с животни, за която се грижи, а е на 4-5 км от Асеновград. Същевременно не може да заяви с категоричност какво е точното местожителство на жалбоподателя. Първоначално сочи, че не знае, дали друг член на семейството на жалбоподателя има нужда от грижи, впоследствие си спомня за инцидентен случай със сина му. Те също съответстват на писмените доказателства и най-вече на представените медицински документи относно здравословното състояние на жалбоподателя.
Съдът се довери и на обясненията на жалбоподателя, като от една страна намира, че същите са допустими с оглед правото му на защита и излагане на неговата версия за случилото се, а от друга се оцениха в контекста на доказателство и/или защитна позиция, предвид двойствената им природа, призната в наказателния процес, които следва да се прилага от въззивната инстанция. След анализ на самите му обяснения, както и съвкупно с представените по делото доказателства, съдът намира, че същите са непротиворечиви, достоверни, добросъвестно дадени, логични и последователни, поради което и им се довери при изграждане на фактическата обстановка по делото. Преди всичко следва да се подчертае, че жалбоподателят не отрича извършването на нарушение за това, че е управлявал нерегистриран в срок автомобил, а напротив – потвърждава вината си. Обясненията му съответстват на показанията на актосъставителя, който потвърди авторството на АУАН и констатациите в него, както и на всички писмени доказателства по делото – справка за собственост и прекратена регистрация на МПС, копие на свидетелство за регистрация на МПС, копие от договор за дарение на МПС от 29.06.2021 г.
Впрочем съдът възприе и представения в последното съдебно заседание амбулаторен лист № 23271402А152 от дата 28.09.2023 г., видно от който се установява, 3 че жалбоподателят се оплаква от години от болка при движения в лява тазобедрена става, лекуван с нестероидни, като от известно време е със силна болка, започнал да накуцва с ляв крак. Писменото доказателство, съответства и на показанията на свидетеля Р., на чиито показания съдът също се довери, като обърна внимание и на установените в съдебно заседание близки отношения с жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложеното по делото НП намира, че то отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, а материалната компетентност на административнонаказващия орган (АНО) следва от така представената оправомощителна заповеди.
Доколкото обжалваното наказателно постановление е съставено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, т.е. въз основа на официални документи, а не АУАН, то и не следва да се обсъжда процедурата при съставяне на акта, тъй като евентуално допуснати в този етап процесуални нарушения не биха оказали влияние върху наказателното постановление.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – а именно че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратена регистрация, както и че не носи в себе си контролен талон към СУМПС. Посочени са нарушените норми, както и санкционните норми. Същото е издадено въз основа на официален документ, каквото е постановлението на прокурор съобразно правилата на чл. 36, ал. 2 и чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
По отношение на нарушението по чл. 142, ал. 1 от ЗДвП.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Същата вменява задължение по пътищата отворени за обществено ползване да се движат единствено регистрирани МПС и като не се е съобразил с това, жалбоподателя е осъществил чрез действията си състава на вмененото нарушение. Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в чл. 3 и чл. 4 задължава собствениците да представят за пререгистрация МПС, които са придобили, ведно с релевантните документите в едномесечен срок от придобиването.
Разпечатката съдържа 38 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3743a038-8570-4b78-9c70-767092be8ec2