Определение № 4208 от 14.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4208 гр. Варна, 10.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20223100502325 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Разпореждане № 35623/30.09.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 12967/2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление с вх. № 66333/29.09.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Д. Х., ЕГН ********** за сумата от 1256,18 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 14.06.2017 г.– 28.09.2022 г.

В жалбата се твърди, че не е налице основание за отхвърляне на заявлението в частта за законната лихва, а евентуално след като е приел клаузата за нищожна съдът е следвало да я замести по право с повелителната правна норма и да присъди изчисления от него размер на законната лихва.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д. № 12967/2022 г. по описа на ВРС, е образувано по заявление с вх. № 66333/29.09.2022 г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Кюстенджа“ №5 за следните суми: сумата от 1745,50 лв. - главница по договор за потребителски кредит № 7000227608/11.02.2017 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението – 29.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 707,64 лв. - възнаградителна лихва за периода 1

13.06.2017г. – 15.10.2019 г. и сумата от 1256,18 лв. - обезщетение за забава, за периода 14.06.2017 г. – 28.09.2022 г., които вземания са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 29.10.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г.

С разпореждане № 35623/30.09.2022 г. заявлението е отхвърлено в частта за законната лихва в размер на 1256,18 лв., по съображения, че по изчисления на съда същата възлиза на 906.76 лв., а в останалата част е уважено.

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл.

410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Цитираните основания за отхвърляне на заявлението са лимитативно посочени и не включват недоказаност на вземането по размер.

Изчерпателната регламентация изключва разширително тълкуване.

В разглеждания случай, не е налице нито едно от изброените основания за отхвърляне на заявлението. Същото отговаря на изискванията за редовност.

Длъжникът е с постоянен адрес в България и не е регистрирал местопребиваване в чужбина, видно от справката от НБД. Искането не е основано на нищожни или неравноправни клаузи, доколкото договорът за потребителски кредит съдържа задължителното договорно съдържание, възнаградителната лихва е уговорена индивидуално и във фиксиран размер от 30.49%, ГПР е в границите на законоустановения максимум – 48.50 %, инкорпориран е погасителен план, а неустойката за забава е уговорена в размер на законната лихва, в съответствие с императивната правна норма на чл.33, ал.2 от ЗПК.

По тези съображения в частта относно вземането за мораторна неустойка в размер на законната лихва заявлението се явява основателно и следва да бъде уважено, ведно със съответната част от сторените в заповедното производство разноски. Проверката относно размера на вземането за законна лихва е извън компетентността на заповедния съд.

Размерът на претенцията подлежи на доказване в евентуалното исково производство.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно неустоечната клауза на чл. 9.4. от договора в случай на просрочие потребителят дължи законната лихва върху цялата просрочена сума, т.е. както върху главницата, така и върху договорната лихва. Изчислена на база сбора от претендираните суми за главница и възнаградителна лихва, законната лихва за процесния период (след приспадане на периода на извънредното положение) възлиза на 1232.69 лева, а не на 906.76 лева, както е приел първоинстанционният съд.

Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции, 2 разпореждането следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него бъде постановено друго, с което заявлението бъде уважено, включително в частта относно разноските.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 35623/30.09.2022 г., постановено по ч.гр.д.

№ 12967/2022 г. по описа на ВРС , в частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, заявление с вх. № 66333/29.09.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. Д. Х., ЕГН ********** за сумата от 1256,18 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода 14.06.2017 г. – 28.09.2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Б. Д. Х., ЕГН **********, за сумата от 1256,18 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва, начислено за периода 14.06.2017 г. – 28.09.2022 г., върху непогасения остатък от дълга по договор за потребителски кредит № 7000227608/11.02.2017 г., сключен между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и длъжника, вземания по който са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Приложение 1 от 29.10.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018г., както и за сумата от 42.06 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски съразмерно с уважената част от искането.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3