Решение № 744 от 10.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 744 гр. Казанлък, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510100152 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, чрез адв. Л. Р. от САК, със съдебен адрес: ****, против „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК 200949251, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.С.Д.. Процесуалният представител на ищеца твърди, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК „А1 България” ЕАД поискало да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК 200949251. Образувано е ч.гр.д.

№ ****/**** по описа на Районен съд-Казанлък, по което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 31,68 лв. - месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** г. за периода 21.04.2024 г. - 21.05.2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 258,45 лв. - неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** оборудване, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;

1,27 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 23.06.2024 г. - 14.11.2024 г. и съдебни разноски, платена държавна такса – 21,25 лв. (намалена с 15% на основание чл. 73, ал. 4 от ГПК) и адвокатско възнаграждение - 400 лв. Твърди, че „Т.Г.“ ЕООД сключило с „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и договор за 1 използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържало описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. С три броя Приложения № 1 от 13.02.2018 г. за срок от две години били активирани мобилни телефонни услуги, пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box, телевизия, фиксирана телефонна услуга Безкрай фикс и мобилни услуги за глас и данни, бизнес мобилен интернет, като конкретните услуги били посочени в Приложение № 2 от 13.02.2018 г. Сочи, че съгласно т. 6.1. от Приложение № 1 от 13.02.2018 за пакет от услуги - фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box, телевизия, фиксирана телефонна услуга Безкрай фикс и мобилни услуги за глас и данни на абоната било предоставено за временно ползване, оборудване - Data Box ****, ТВ приемник ****; **** и Voice Box ****, което последният се задължил да върне на оператора при прекратяване на договора в пълна комплектност и изправност - т. 6.4.

Уговорена била неустоечна клауза за нарушаване на това задължение на абоната - т. 8.3.2. Твърди, че Data Box **** и Voice Box **** са предоставени с Приемо-предавателен протокол от 16.02.2018 г., а ТВ приемникът ****; **** бил предоставен и инсталиран с Констативен протокол за инсталиране на оборудване от 18.02.2018 г. С два броя Приложение № 1 от 04.02.2022 г. за срок от две години били променени тарифните планове за ползваните услуги като услуги ****, ****, ****, ****, ****, **** били включени в пакет фиксиран интернет през мобилна мрежа Al Net Box, антивирусна програма и мобилна услуга с месечна такса за пакета 98,89 лв. без ДДС, а ТВ услугата **** и фиксираната телефонна услуга **** били активирани съответно с планове А1 ТВ Разширен + с месечна такса 29,98 лв. без ДДС и А1 Безкрай Фиск L с месечна такса 9,99 лв. без ДДС. По договора била издадена и останала дължима фактура **** от 23.05.2024 г. на стойност 31,68 лв. с падеж 22.06.2024 г. и период на фактуриране 21.04.2024 г. - 21.05.2024 г. Твърди, че договорът бил прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 08.03.2024 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. По договора за срока на действие било предоставено за ползване оборудване, което след прекратяване на договора не било върнато на мобилния оператор. Поради 2 невръщането му абонатът дължал неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на „А1 България“ ЕАД. За неустойката били издадени сметки на обща стойност 258,45 лв., както следва: № **** от 08.03.2024 г. за 90,00 лв. - неустойка за невърнато оборудване - Voice Box ****; № **** от 08.03.2024 г. за 28,45 лв. - неустойка за невърнато оборудване частично от 100 лв. след плащане - T8 приемник ****; **** и № **** от 26.03.2024 г. за 140,00 лв. - неустойка за невърнато оборудване Data Box ****. Поради забавеното плащане на претендираното вземане ответникът дължал и лихва в размер на 17,45 лв., изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 1,27 лв. - мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 23.06.2024 г. 14.11.2024 г. и 16,18 лв. - мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 24.03.2024 г. - 14.11.2024 г. Сочи, че това са обстоятелствата, от които произтича вземането по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/**** по описа на Районен съд-Казанлък, 6 състав. Длъжникът подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение на основание чл. 414 от ГПК. С оглед изложеното и на основание чл. 415 във вр с чл. 422 от ГПК за „А1 България” ЕАД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК 200949251, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от С.С.Д., дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от А.В.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, сумата от 291,40 лв., представляваща: 31,68 лв. /тридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляващи такса за събиране на дължими суми, която се дължи съгласно чл. 27.1 от ОУ на оператора, във връзка с договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** г., за периода 21.04.2024 г. 21.05.2024 г. по фактура № **** от 23.05.2024 г., ведно законна лихва върху главницата, считано от 15.11.2024 г. до окончателно плащане на вземането; 258,45 лв. /двеста петдесет и осем лева и четиридесет и пет стотинки/- неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ID на клиент ****, партида ****, ID на договор **** от **** оборудване, както следва: № **** от 08.03.2024 г. за 90,00 лв. - неустойка за невърнато оборудване - Voice Box ****; № **** от 08.03.2024 г. за 28,45 лв. неустойка за невърнато оборудване частично от 100 лв. след плащане - T8 приемник ****; **** и № **** от 26.03.2024 г. за 140,00 лв. - неустойка за невърнато оборудване Data Box ****, както и 1,27 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 23.06.2024 г. - 14.11.2024 г. Претендира разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че предявените искове от страна на ищцовото дружество са недопустими и евентуално неоснователни. Твърди, че фактура № 0****/ 3

23.05.2024 г. е издадена след прекратяването на всички договорни отношения между ищеца и ответника най-късно на 05.02.2024 г. Твърди, че договорните отношения между ищцовото дружество и ответното дружество били прекратени по инициатива на ответника с подаденото в офиса на ищцовото дружество в гр. Казанлък на 10.01.2024 г. предизвестие от ответника, с изявление, че след изтичане срока на договора на 04.02.2024 г. желае да се спрат услугите към ползваните от него мобилни телефони с конкретно индивидуализирани шест номера. За същите тези номера и за всички доставяни услуги от ищцовото дружество на ответното дружество юридическия факт на изтичане срока на действие на договора на 04.02.2024 г. прекратявал всички договорни отношения между страните. Към 05.02.2024 г. ищецът нямал никаква правна и фактическа възможност да начислява каквито и да било задължения на ответника, защото между тях не съществувало никакво правоотношение. Ответникът прехвърлил потреблението на мобилни услуги към друг доставчик и не дължал нищо на ищцовото дружество след 05.02.2024 г. На следващо място клаузите, задължаващи ответника да върне или плати стойност на движими вещи към момента на прекратяване на договора, без конкретизация на стойността на тези вещи при сключване на договора били неравноправни и нищожни и не следвало да се зачитат от съда.

Дори и да е следвало ответника да върне някакви движими вещи на ищеца, които той се опитал да разбере какви точно са в периода от 24.05.2024 г. до 20.06.2024 г. - видно от приложените на хартиен носител 16 бр. стр. от разменени електронни съобщения от електронен адрес на ищеца и електронен адрес на ответника - без да му е даден конкретен и точен отговор от страна на ищеца, какви точно движими вещи е следвало да върне до 04.02.2024 г.

Ищцовото дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание, не изпраща процесуален представител, но с депозирана молба поддържа изложеното в исковата молба и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът, редовно призован за датата на съдебно заседание, не се яви, но чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в отговора.

Последното задължение на ответникът било за периода от 21.01.2024 г. до 20.02.2024 г. и това била последната фактура, която е издадена на основание действалия между страните договор и действително била платена с 11 дни закъснение, но за тези 11 дни закъснение законната лихва е в размер на 1,12 лева, която ответникът е заплатил доброволно, с преводно нареждане по електронен път на 29.08.2025 г., за което представя преводното нареждане.

Сумата е платена доброволно, заедно с лихвата за забава в размер на 1,12 лв. и не са направени разходи по събирането от ищеца. Поради изложеното претенцията за такси за събиране на това вземане била без правно основание и следва да бъдат отхвърлени изцяло от съда. Оспорената фактура на стойност 31,68 лева била издадена след прекратяване на договорните отношения между страните, нямало основание да бъде издавана. Ответникът е изпратил известие за прекратяване, освен това срокът на договора е изтекъл на 4

04.02.2024 г., поради което няма никаква възможност той да бъде прекратяван на друго основание. Фактурата, издадена на 23.05.2024 г. е издадена без каквото и да било правно и фактическо основание. Претенцията за неустойка за невърнати вещи също била изцяло неоснователна, тъй като никъде в договора, в общите условия, ищецът бил указал на кого и кога следва да се върнат получаваните от куриер движими вещи. Ответникът не е отказал връщането на тези вещи, тъй като никой не ги е искал. Точно обратното, ответникът предприел инициатива като е искал да разбере какво точно се претендира от него. Едва с уточнителните молби по делото за връщането на кои движими вещи е претенцията. Въпреки обстоятелството, че след прекратяване на договора, поради изтичане на срока му, ответникът няма никакви задължения към ищеца. В хода на процеса ответникът изпратил покана, адресирана до изпълнителните директори на „А1 България“, съответно на 29.08.2025 г. с указания, че до момента – 29.08.2025 г. ищцовото дружество не е указало, не е информирало по никакъв начин ответника на кого и кога следва да върне индивидуализираните движими вещи. Ответникът указал на ищеца, че на 04.09.2025 г. във времето от 10:00 ч. до 17:00 часа следва да изпрати представител да получи движимите вещи. На 04.09.2025 г., в 14:26 часа, представител на ответника е предал на служител на „А1 България“ описаните в приемо-предавателен протокол вещи, за които „А1 България“ претендират. Счита, че исковете са изцяло неоснователни.